С какво ще запомним бурната 2016 г. ние, българите, кои бяха най-важните събития за жителите на Европа и какви заявки за политическото бъдеще прави новата 2017 г., за това разговаряме с политолога доц. Иво Инджов от Великотърновския университет.
Той очерта две събития като водещи за България - провалът за българската кандидатура за ООН след смяната на номинацията на Ирина Бокова с тази на Кристалина Георгиева и убедителната победа на Румен Радев в президентските избори. Този вот беше анти ГЕРБ, а резултатите от референдума, иницииран от Слави Трифонов, показаха, че гражданите имат негативно отношение към цялата политическа класа – посочи Инджов.
Той прогнозира, че в следващите години няма да има стабилно управление в България. Периодът ще наподобява началото на 90-те с непълни парламентарни мандати и честа смяна на кабинети.
Ще се засилва появата на т.нар антисистемни играчи, освен Марешки в дясното, предстои поява на подобни и вляво от центъра на политическия спектър.
Националистическото и популистко говорене е тенденция, която е черта на тази политическа година както от България, така и в Европа и света - каза Иво Инджов.
В световен мащаб - победата на Доналд Тръмп и Брекзит са двете събития, които се открояват като най- съществени.
Темите, които те зададоха ще са водещи в изборните кампании, които предстоят.
С интерес през 2017 година ще се следят изборите в Германия и съдбата на Ангела Меркел след политиката й на отворени врати спрямо мигрантите, както и какво ще се случи на президентските избори във Франция и до къде ще стигне Марин Льо Пен.
По отношение на бъдещето на Европейския съюз, където тези процеси ще имат отражение - Инджов посочи, че и двата досега популярни пътя на развитие не са особено удачни - нито федералистичния, който се видя че няма да сработи, нито националистическият, който води към разпад.
Според анализатора най- добре е да се запази интеграцията, но Европа да стане Европа на гражданите, и вместо правителствата, с повече референдуми и преки избори да се вземат решенията.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..