В медиите властва политическият карнавал

В година на продължаващи мащабни промени, поставящи  устойчив  отпечатък върху утвърдените и вече твърде остарели модели на  живеене в общество с привидна предсказуемост и без страхове, традиционните медии и интернет територията  придобиха  тежест, съизмерима със силата на земното притегляне  до степен на вклиняване в реалността. Тя обаче е събирателно от множество привидности, които всеки разчита според интелектуалния си и нравствен багаж. За мисията на медиите във време на обществена ерозия,  деструкция на традиционни ценности и нови страхове  - събеседник е медийният експерт Иво Драганов: 

Иво Драганов: Това е може би един от най-важните въпроси в нашето съвремие и той е виртуалният свят на медиите по какъв начин отразява реалния свят на нашия живот, дали го манипулира и дали извършва някакви действия, които не са съвместими с това да информираш, да коментираш и да анализираш. Какво мога да кажа? Опитвам се да гледам и малко по-глобално, т. е. да не се затваряме само в България. Това, което може да се види с пръв поглед е, че примерно и в Америка, където много ярко покри кандидатпрезидентската кампания, и в нас се откроиха две неща – хората привиждат в традиционните медии връзки с традиционни авторитети, свързват ги и по този начин някак си се отказват от тях, не им вярват. Примерно един Доналд Тръмп страшно спечели с туитър и с един сайт „Брай бард”, който може да го сравним примерно с нашия „Пик”, който съществува тук. С две думи да кажа – това са сайтове, които повече забавляват, повече пропагандират отколкото да информират и да се  опитват да представят живота на хората такъв какъвто е в неговите, да кажем, логически връзки, причинно следствени връзки. И от там нататък какво можем да кажем за миналата година? 

Това, че традиционните медии ги свързваха с политиците, с един или друг, аз също особено при кандидатпрезидентската надпревара. Двама души присъстваха непрекъснато във всички медии, останалите не присъстваха и изведнъж, знаете, на финала се появи една изненада, какъвто е г-н Марешки. А да речем, двама от най-подготвените за мене кандидати като Трайчо Трайков и г-н Ивайло Калфин останаха доста назад, което означава, че хората не ги припознават като антисистемни играчи, а като системни играчи. С две думи, обществото според мен се нуждае от спешна промяна, неолибералната теория за управлението на Европа, България и света може би трябва може би трябва да претърпи корекция, не може би, а задължително трябва да претърпи корекции, а хората очакват някаква надежда за своето развитие.

По-нататък, ако влезем в детайлите – 27 години вече ние нямаме националния си вестник, ние нямаме „Таймс”, нямаме „Льо Монд”, нямаме „Ди Велт”, ние имаме някакви вестници, които, пак ще кажа, преди петнайсетина години проф. Петър-Емил Митев и проф. Джеймс Риърдън от Англия направиха едно изследване на българската преса, категоризираха я в три категории – тя беше сериозна преса, масова преса, жълта преса и поставиха почти всичките ни вестници в категорията между масова и жълта преса. Каква е разликата? Разликата примерно  - те изведоха един критерий, който е много важен – в сериозната преса се използват глаголите, които предизвикват размисъл, анализ, провокират към мислене. Във финансовата преса се използват глаголи, които предизвикват емоция, общо взето у нас – битово-телесни емоции, вълнения. В жълтата преса присъстват естествено  тези разсъблечени дами на втората и на третата страница и такава преса не може да радва никого. Тя може да забавлява, но тя не може да ни бъде от полза. Смятам обаче, че телевизиите като цяло се държаха по-добре, като отделно и на специално място поставям БНТ и БНР, БНР не защото говоря при вас, а защото това от години е така и го поставям  по-високо като оценка. По шестобалната система на БНР поставям петица, на БНТ някъде към 4,5 – 4,75.  Нямаме отличници, но отличници няма почти в никоя страна, като изключим в моите очи Англия с тяхното Би Би Си, Ирландия, Швеция и в много висока степен изненадата е Естония, където медиите са много, много независими от властта, действително вършат това, за което са призвани – да информират, да образоват и разбира се да забавляват.

През цялата година обръщам внимание на това дали ние сме свързани, но много интересно, ние не възприемаме толкова европейските стандарти, като пак казвам изключвам обществените медии, които се държат като модел много сериозно, предаванията им са много сериозни, но останалите не възприемат примерно стандартите на Би Би Си на етичния кодекс и т. н., а възприемат модела да се забавляваме до смър. Разбирате ли, търсят, даже моя позната близка, която има книжарница, продава и вестници, по повод на един доста търсен всекидневник ме пита защо го купувате и хората й казали – ами, забавляваме се с него. Разбирате ли, не се информираме, това е много голям проблем. Да не говорим и за другата страна на проблема, че медиите, особено обществените медии трябва и да образоват. Днешните млади се информират главно от медиите, от социалните мрежи, които за мене са ужасно дъно, съжалявам, че ще го кажа така, но езика, който се развихря там, обидите, които се използват, лекотата, с която можеш да огорчиш някой и се опитваш да разрушаваш репутации е наистина много впечатляваща и говори може би за напрежение, което трябва да изтече отнякъде.

Що се отнася до липсата на законова уредба за написаното в мрежата няма и вероятно скоро няма да има, но аз не знам дали написаната наредба е толкова важна. Да, тя е важна като правила и стандарти и аз винаги съм бил за това нещо – нека да има стандарти и правила, но съгласете, че вие например  създавате вашите предавания главно върху своята личност, която проектирате на тази територия и тогава вече правилата помагат, но не наистина те да бъдат водещи като цялото. А пък българинът, както знаете, това е наша типична черта мрази правилата.

Дисхармонията наистина е много тежка -  политиците страшно се интересуват от медиите, вярвайте ми, те живеят там, защото през тях те градят своя имидж, който може да бъде реален, може да бъде фалшив, може да бъде абсолютна маска, аз продължавам да наричам нашия преход карнавал, в който хората непрекъснато си свалят маските, обаче отдолу се появява друга маска и този карнавал продължава страшно много, но това е процес, който е неизбежен във всички страни.

По въпроса за образованието още от времето на първия директор на Би Би Си, който казва, че Би Би Си трябва да информира, да образова и да забавлява – това е много голям ангажимент. И вие знаете, само да съпоставим – днешно един тийнейджър  седи пред телевизора около четири часа и половина, а знаете ли колко време си говори с родителите си – около половин час с майка си и 20 минути с баща си – седмично! Седмично! Много трябва да се помисли за това и мисля, че това е един аспект от дейността на медиите, който трябва много да бъде осмислен, защото за мене двете медии продължават да бъдат на много особено място, аз се радвам на това, че те го завоюваха по време на прехода, пак го казвам, БНР и БНТ. Те трябва наистина да се замислят за един ужасен феномен, проблемът наистина има много нива и този феномен е, че ние имаме 500 хиляди души абсолютно неграмотни.