Мандатът ще бъде върнат неуспешно

Трудната битка на реформаторите да съставят Правителство – стратегически обмислена или безнадеждна  кауза с непредсказуем финал. Възможно ли е третият опит на президента за преодоляване на управленската криза да успокои обществения климат или той предвещава буря с центробежни договорки – какво печелят и какво губят играчите за поредния мандат. Събеседник – Нено Димов – Институт за дясна политика.

Нено Димов: Смятам, че в  понеделник мандатът ще бъде върнат неуспешно. Някак си това забавяне, което тече в момента, е повече от излишно, защото е ясно, че и ГЕРБ, и БСП заявиха много категорично, че не желаят да формират правителство в рамките на този парламент. А без тези политически партии е ясно, че няма как да има мнозинство дори всички останали чисто теоретично или математически да се съберат.  За  мене  бе важно изявлението по време на получаването на мандата от десницата,  „19 г. не сме го получавали, дайте да видим какво можем да направим”. Това не е политически аргумент, това е някакъв, хайде, ще го нарека носталгичен, елемент, просто да подържат малко мандат. От друга страна това забавяне не ни води до някакви реални проблеми, защото дори и да има служебно правителство то няма да свърши кой знае какво различно от правителството в оставка. Може би дори е по-добре, че правителството в оставка продължава да упражнява правомощията си. За мене най-добрият потенциален вариант беше този, който стартира в началото, когато настоящият и бъдещият президент се събраха и като че ли започна разговорът им е да има единно служебно правителство, за да не бъдем с цирка  - едно служебно на 22 януари и друго служебно на 23-ти. Но вероятно и това ще трябва да преглътнем.

В Конституцията никъде не е описано, че трябва знакови лица да получат мандата. От тази гледна точка чисто формално това е съвсем легитимен мандат. Още след втория тур на изборите беше много заявено и от г-н Борисов, и от г-жа Нинова, че в рамките на този парламент правителство няма да има. БСП и ГЕРБ взети заедно имат над 120 депутати и когато лидерите на тези две партии кажат, че няма да има. БСП и ГЕРБ заедно не могат да направят правителство, т. е. няма откъде да дойде подкрепата. Нещо повече, ако погледнем извън личния и чисто партийния интерес или чисто партийния интерес, едно такова правителство би било слабо, без реална политическа подкрепа и ще изкара пряко сили примерно до септември и ще се наложи отново да се отиде на избори. Много по-добре е и с оглед на това, че зимата е естествена спирачка на мигрантските вълни, лятото ще се отприщят, и на  предстоящото ни председателство, ако щете и на съкращаване на периода на безвремие изборите действително да бъдат края на март, началото на април, за да можем да посрещнем със стабилно, надявам се, правителство. Казвам надявам се, защото има всички индикации към днешния момент, че следващия парламент няма да може да излъчи стабилно правителство или поне ще бъде някаква много широки и безпринципна коалиция, която също няма да даде политическа легитимност, но все пак има три или четири месеца. Това е само усещане в аванс.

Приемането на този мандат от реформаторите е може би хубав епилог на съществуването на  тази формация. Всичко, което се случваше от момента, в който те решиха да действат заедно и направиха една трудна, но правилна стъпка. От тогава на практика до взимането на този мандат Реформаторите показваха, че много трудно и почти невъзможно е да вземат правилни решения. За мене най-тежката грешка беше след изборите за местна власт преди година, когато Радан Кънев счупи и възможността Реформаторския блок да се развива и въобще управленското мнозинство, от там цялата 2015-та мина под този знак и за мене това в момента е един епилог на реформаторите.

Що се отнася до това дали ще има по-нататъшни разединителни действия от страна на реформаторите мисля, че след категоричното напускане на Кънев, след формирането на новата партия на Христо Иванов, след скандалите, които текат в момента, практически е без особено значение дали ще имаме разделение още или не единственото, което би могло да даде някакъв знак и перспектива е ако в бъдеще СДС, ДСБ и новата формация, която се формира направят някакъв блок, може би с някакви дребни сателити около тях, но аз мисля, че чисто идеологически те много се разминават, защото видяхме, че новата формация на Христо Иванов има съвсем ляво либерални послания. В момента, в който някой ви каже няма ляво, няма дясно, значи той определено гони нещо ляво. За мен по-скоро там ще се търсят партньори от тип на г-н Кадиев и на г-жа Дончева.

Христо Иванов не е разпознаваем, но той има качеството именно, защото не е разпознаваем, да може да послужи като добър параван – от едната страна хората от ДСБ, като под хора разбирам гласоподаватели, които трудно биха могли да преглътнат едно коалиране с отявлена левица каквито са Кадиев и Дончева, а същевременно да приютят и зелените, които също са съвсем отявлено леви и същевременно там да намери място и ДСБ. За мен тук не е въпрос на разпознаваемост, а на някаква шапка, под която да се съберат на пръв поглед несъбираеми политически субекти.

Не виждам каква полза би имал г-н Борисов седмица повече или по-малко да бъде премиер – това не е от особено значение. А ако г-н Борисов искаше да направи правителство, той можеше да го направи със своя мандат. Ако г-н Борисов искаше да възстанови мнозинството, по-вероятно, нормално беше мандатът да е даден на Патриотичния  фронт, който, първо, има по-голяма парламентарна група и, второ, беше трета политическа сила на последните президентски избори с много сериозно нарастване, т. е. има много по-сериозна електорална подкрепа. Така че според мене това е просто солова игра на хора, които са помечтали  да държат още една седмица мандат  в ръката  си, което вероятно няма да им случи следващите 19 г. отново.

На практика политическото пространство е динамично. Динамиката е много по-дълга от рамките на един или два мандата. Всъщност ако трябва да направя бърза ретроспекция след промените 90-та година имаше много ясна идеология на комунизъм и антикомунизъм, които някъде към 2000 г. се изчерпаха. С разбиването на двуполюсния модел започна период на деидеологизация и избирането на президента Радев беше върхова точка в този период. Всъщност за него гласуваха всякакви политически, идеологически, расови, възрастови и прочие сегменти от обществото. Въобще не може да се говори, че имало някакъв вид идеология. Зад него застана много шарен спектър. Успоредно с тези избори се зададе един много ясен вече  нов идеологически проект какъвто е на патриотите. Те стъпиха на определени репери и удвоиха резултатите си в рамките на кампанията, а спрямо предишната г-н Каракачанов получи 130 пъти повече гласове. В Европа и света започва ново делене – консервативно-либерален разлом, т. е. добре познатото ни старо. Това неминуемо иде и в България. 

Това, че БСП счупи тренда изобщо не означава, че ако не премине на идеологическа основа на съвременното ляво, на либералното ляво просто няма да има перспектива, което се отнася и за ГЕРБ като консервативна партия. Ако не стъпи здраво на християнските ценности, на патриотизма и на капиталистическите икономически разбирания, на свободната икономика, просто това са двете бъдещи идеологически линии, които ще се развиват тепърва в Европа и цивилизования свят през следващите десетилетия.