Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Румънецът Константин Вирджил Георгиу (1916 - 1992), писател и православен свещеник, познат у нас с духовната си автобиография „От 25-ия час до вечния час“, е наричан румънският Честъртън, но това едва ли изчерпва значението на творчеството му за световната литература. Богатото му литературно наследство свидетелства за значимостта на неговия талант, съизмерим не само с таланта на сънародниците му Чоран и Елиаде, а например с „1984“ на Оруел. Роден е в Ръшбоени (днешна Молдова) в семейство с традиция да излъчва свещеници. Завършва висшето си образование по философия и теология в Букурещ и Хайделберг. Става дипломат, а след 1948 г. се установява във Франция. На следващата година излиза в Париж романът му „Двадесет и петият час“, след което претърпява няколко издания. Това, по мнението на критиката и на читателите, е една от големите антиутопии на 20-и в., смесица на документален роман и роман на идеите, роман-разобличение на нацизма и комунизма. В предговора си към преведения от него роман Тони Николов нарича „Двадесет и петият час“ роман-свидетелство и роман-предупреждение, „отправено преди края, в предверието на последния час“. Константин Вирджил Георгиу отправя с тази книга предупреждение не само към съвременниците си, но и към нас, прекрачилите в следващия век, който не обещава да е много по-различен от предишния. „Един час преди сетния час. Часът, в който е твърде късно да бъдеш спасен, твърде късно, за да умреш, твърде късно, за да живееш. Твърде късно за всичко. Часът на европейската цивилизация“, пише Георгиу. Романът „Двадесет и петият час“ е наречен от Мирча Елиаде „творба, която изразява терора на съвременната история, означаващ за голяма част от хората на планетата било смърт, било превръщане в машина – деперсонализация или дехуманизация“. Преведен е на над 30 езика, а през 1966 г. е екранизиран от режисьора Анри Верньой, като във филма участват Антъни Куин, Вирна Лизи и Серж Реджани. Превежда се на български за първи път.