Пътят към предсрочните избори е открит

Ако формулата на бъдещата власт е подвластна на различните прочити, възможно ли е политическият патриотизъм  да изгради надеждна управленски конструкция?  Преди големия рестарт на държавата  без министри „под наем“, без бегълци в екипажа, уговорки на „всяка цена“ и нови популистки проекти   за  градуса на обществените очаквания и  отложената развръзка в съответствие с  ПРОТОКОЛА – събеседник Георги Карасимеонов – Институт за политически и правни изследвания. 

Георги Карасимеонов: Ситуацията е необичайна, тъй като досега България не е изпадала след 1989 г. в подобен политически казус – президентът да назначава служебно правителство, ако го назначи, по всяка вероятност натам се върви. Има  и една опция да изчака с това правителство до 22 януари, но по-вероятно е да върви към служебен вариант, но да не може да разпуска Парламента и да назначи избори. Това ще бъде прерогативът на следващия президент. Така че сложността е да намери все пак хора и то сериозни и качествени хора, макар и за месец, месец и нещо да са начело на изпълнителната власт. Това ще бъде сложният проблем. Разбира се има и вариант, който засега не се очертава, да намерят общ език с новия президент и да съставят Правителство, което би било по-трайно. Но всичко това  са въпроси, които засега нямат отговор.

Въздържам се  да използвам понятието „криза”, все пак съм човек на точните науки. Понятието „криза” означава нещо по-сериозно и то доста по-сериозно, когато условно казано субективният фактор не може да овладее обективните обстоятелства, в смисъл – ако президентът беше възпрепятстван под някаква форма да формира такова правителство, или имаше изключителни затруднения, или в последствие можеше също така новият президент да намери начини да не реши той този проблем, тогава бихме могли да говорим за криза. Но сега ние имаме една добре разчетена от Конституцията ситуация, макар и необичайна и тя си върви по ред. Сега ще се връчи втория мандат, впоследствие – третия мандат и ще се върви към Правителство т. е. няма да има вакуум или с други думи да нямаме управление, да няма никакви институции, които да се справят със ситуацията в момента.

Що се отнася до изказването на Красимир Каракачанов, че държавата е заплашена до осъществяването на предсрочните избори от анархия и от безвластие,  смятам, че това са повече изрази но политици , които преследват определени цели, стремежи и желания. Стабилността от негова гледна точка не е подобна на едно редовно правителство и при действащ парламент, с други думи, ще има определена степен на нестабилност, може някаква несигурност да има, но държавата ще си има всички институции на държавната власт, всички институции на държавната администрация,  всички министерства ще функционират и аз не виждам как това може да попречи да се изпълняват текущите задачи на управлението.

Аз лично съм скептично настроен към вариант Правителство на Реформаторския блок. Първо, те вътре не са много единни, те са една много малка група, сигурно няма да бъдат подкрепени от ГЕРБ, а и от другите политически партии и парламентарни групи като Патриотичният фронт, така че шансовете им са почти нищожни бих казал, да направят Правителство.

Кой печели от предсрочните избори? По принцип предсрочните избори са една извънредна ситуация. Хубаво е, както предвижда и Конституцията едно Правителство да си изкара целия мандат, за да може да си проведе и реформите, и намеренията да си осъществи, които е заложило в предизборната програма. Но не само в България, а и във всички страни демократичната процедура предвижда и такива случаи. Предполагам, че БСП са с най-големи очаквания на вълната на победата за президентския пост или да кажем по-точно тяхното решаващо влияние в тази насока те да могат да подобрят значително ситуацията си в Парламента с много по-голяма парламентарна група. Но и патриотите, нови политически партии, които се появяват на  сцената, примерно на Марешки, може и други, всички те си правят сметки, така че няма да е  същият парламент, който имахме досега. Ще има нови групи, ново разположение на политическите сили, най-вероятно и нови политически комбинации. ГЕРБ също така да се каже  се готвят за реванш – искат да спечелят този път, да забравят загубата  от президентските избори. Така че всеки ще иска да спечели, всеки ще иска да извлече изгоди,  сложното ще бъде след това – формирането на новото Правителство. По-трудно се управлява с коалиционни правителства, но това е демократичен опит, който е полезен и ние трябва да се научим на това. 

Георги Карасимеонов се съмнява, че има външен натиск третият мандат да бъде връчен от президента на реформаторите,вместо  както всички очакваха и както той самият заяви, на патриотите.   Разбира се външни сили наблюдават внимателно какво става в България,  те имат своите интереси, но да се оказва пряк натиск е дълбоко съмнително, подчерта Карасимеонов. Президентът промени позицията си, защото видя, че патриотите издигат  наистина популистки искания, недобре премерени като  пенсия от 200 или 300 лв, което безспорно ще затрудни формирането на всякакво Правителство.  ГЕРБ затова се оттегли  от една подобна коалиция. А президентът няма избор – обръща се към следващата парламентарна група - реформаторите.

Имаше шансове за едно програмно, експертно  Правителство, което ще си постави конкретни задачи и цели, но за това трябваше да има воля, компромис, което също е част от политическия процес. Трябваше да се помисли и малко по-далновидно с оглед и  председателството на България на Европейския съвет и с всичко това може да  си спестим едни избори. Те  да дойдат на по-късна дата, но видно е,  сметките, не дотам добре предлаганите алтернативи, популистки намерения и изказвания не допринасят за една такава атмосфера  за създаване на програмно или експертно Правителство и затова вероятно пътят към изборите вече е открит.