Вървим към кабинет "Борисов 3", ако не се изгорят мостове сега

Какъв да е изходът от политическата криза в страната?  ГЕРБ се съвещаваха и последно решиха, че няма да подкрепят нов кабинет в рамките на този парламент.

Георги Харизанов: Първо, че няма да има кабинет на патриотите не е сигурно. Това, което председателят на парламентарната група на ГЕРБ г-н Цветанов вчера каза е, че  няма да участва и да подкрепи такова правителство. Но това са само 84 от 240 депутати така, че задача на патриотите е да си намерят съответната подкрепа така както всеки друг, който има мандат за съставяне на правителство е длъжен да направи. От тук нататък основните гледни точки са няколко – от една страна, да, факт е изразеното от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов становище, че ГЕРБ по принцип е морално задължен да даде подкрепа на тези партии от сегашното управление, които  искат да продължат, защото Борисов еднолично наруши договора си с тях, сключен преди две години, че те заедно съставят коалиционно правителство и започват да управляват страната.

Нито Реформаторския блок, нито Патриотичния фронт са искали от него да подава оставка. Това беше първата гледна точка. Втората гледна точка е, че подкрепа около управление се прави, когато то ще провежда общи политики, които са одобрени от всички участници в него. Когато един от участниците рязко се опитва да прави късен социализъм с пари, които е наясно, че ги няма само и само, за да се трупа популярност и за да се харесва на обществото, започвайки предизборната си кампания с настояването за минимални пенсии в размер на 300 лв, нормално е да се види още сега, за щастие на ранен етап, че тези партии нямат общо виждане за  политиката, която трябва да провеждат, съответно не би следвало да са заедно в следващо управление в рамките на този парламент.

А естествено има гледната точка и на президента какво ще реши той, защото всичкото, което се говори до момента е малко правене на сметката без кръчмаря, а в крайна сметка президентът е този, който ще връчи тези мандати и аз съм силно неприятно изненадан от негово изявление онзи ден, че той продължава да вижда хляб в този парламент, че този парламент работи добре, че е добре конструиран и че той  ще даде всичко от себе си, забележете, за да бъде съставено правителство в рамките на този парламент.

Вчерашният ден показа колко нелепо е това твърдение на президента и това негово виждане за парламента и силно се надявам зад тези негови думи да не стои някакъв друг план, който на всяка цена трябва да бъде осъществен докато все още този парламент е в силата си. Аз лично не се досещам какво би могло да бъде това, но наистина не виждам как може да излезеш и пред целия български народ от висотата на заеманата позиция да кажеш „Ми, той този парламент също много си е хубав и сега ще се опитам да направя едно правителство”. Това очевидно ще се случи много трудно. Единственото, което може да се случи е някаква лицемерно, ако си говорим сега за това как изобщо може да стане, е лицемерно осигуряване на кворум, след което циркове с излизане от зала и шейсет и няколко души, които го гласуват това правителство, което би било вече дъното на политическата ни действителност. Спомняте си кабинета Орешарски как беше осигурен кворума.

Да се спечелят избори не е достатъчно, когато си в ситуация на подценяване на изборите, първо, второ, когато си в ситуация на подценяване на силата на отделните кандидати, трето, когато си в ситуация на подценяване на това, че в деня на изборите има и референдум, който сам по себе си означава протестен вот, протестен е вот, който отива за всеки друг, но не и за кандидата на управляващите.

Освен това през лятото, но не от Борисов, се подцени важността от това десницата да се яви с общ кандидат формат ЕНП, част от Реформаторския блок тогава работеше за това, най-вече министър Ненчев, който лансираше и се опитваше да работи за идеята кандидат за президент  от ГЕРБ и вицепрезидент да е Съби Събев, така че имаше няколко подценявания, кампанията, която от десет години виждаме и всички я знаем наизуст – излиза Веско Маринов  пее, после излиза Цветан Цветанов, после излиза съответният кандидат, после излиза някой друг и пее и си тръгваме, в смисъл, очевидно това вече не е достатъчно.

 Заявката на премиера за оставка беше от една страна честна позиция, от друга страна имаше за цел допълнително да мотивира твърдия електорат на ГЕРБ, но е видно от първи тур, че дори и твърдия електорат на ГЕРБ гледаше скептично на тази кандидатура и според мен цялостното подценяване принуди в крайна сметка с оглед на новата политическа реалност премиерът да подаде оставката си, което  пък е една достойна постъпка и то определено свали напрежението. Друг е въпросът какво ще се случи от тук нататък.