Среща “От първо лице за Георги Марков“ ще се проведе в Пловдивския университет. За писателя дисидент ще говорят Румяна Еберт писател, приятел и преводач, и писателя Димитър Бочев , работил с Георги Марков в радио Дойче веле и Би Би Си. Модератор е Тони Николов.
Срещата е част от поредица лекции в пет български университета, организирани от Софийска платформа. Целта на инициативата е да се запознаят българските студенти с важността на литературното и публицистично наследство на Георги Марков.
Инициативата е част от проекта „Уроци от миналото: kакво се случи преди ’89-та?”, който се провежда под патронажа на Президента на Република България Росен Плевнелиев, с подкрепата на фондация „Америка за България“.
Модераторът Тони Николов споделя за срещата предишната вечер в унивреситета във Велико Търново. Опитахме се да очертаем през една съдба миналото. Тя е трагична, разбира се, не искахме никога да я свеждаме само до българския чадър до трагичната развръзка на 7 септември 1978 г. под моста Ватерло, недалеч от сградата на Би Би Си. Опитахме се да говорим и да виждаме Марков през текстовете му, през прозата, през портрет на моя двойник и да говорим за забраните, за цензурата, за известното и за неизвестното.
Мнозина казват, че трудно осмислят това време, трудно им е да си го представят и ни гледаха с едни широко отворени очи. Какво значи това да убиеш един човек заради думи? В днешно време какво да кажем? Знаете ли, по-скоро думите нямат такова значение, като че ли има една инфлация на думите, а в онова време думите са били като куршуми.
Срещата намалява дистанцията, защото включително и за мене, Марков съществува някак си през текстовете си. Знаете ли, благодарение на тези хора, на неговите близки, на семейството на съпругата му ние вече години се занимаваме и издаваме и аз публикувам текстове на Марков, започнах да си го представям. Видях интереса на хора, които са чели. Имаше дори момичета, които са правили дипломна работа върху Марков, има такива във Великотърновския университет, може би и в Пловдив ще има, ще научим тази вечер, които под една или друга форма са връщали, отваряли са някакъв текст, някой е чел от есетата, друг е чел това и изведнъж желанието да научат нещо повече и да го видят през своите очи, защо той го е писал, кое е било важното за него. Каква е била тази битка – литературна ли е била, желанието му да се реализира и те разказваха за ненаписания му роман. Всички научихме неща, включително аз чух неща, които чувам за първи път.
Знаете ли, че всъщност Марков е започнал да пише един роман оказва се в емиграция, а Румяна Еберт след смъртта му е била поканена от съпругата Анабел да прегледа архива, защото е необходим български език и тя в машинописите, в разхвърляните машинописи намерила един роман без име. Може би някой ден ще намерим името му, ако внимателно се прегледат всички тези листчета, много варианти и той като че ли е завещанието на Марков – с пластична операция един български емигрант се връща в родината си и той тръгва по улиците на София и никой не го познава, но го разпознава само майка му. А всъщност той се връща, не само защото не може да не се върне, а защото иска да извърши един драматичен жест – да взриви Мавзолея, е някакъв такъв сюрреалистичен роман може би, но ме порази това желание за връщане, да срещнеш близките по улиците, което го има в есетата му. Дори аз съм чел едно такова есе, в което казва как му се иска да звънне на вратата на Константин Павлов, на Радичков, на Христо Фотев, на Цветан Стоянов – да види приятелите си. И съм го чувал от някои от тях, които са го виждали в Лондон, той е казал – аз ще се върна, когато вие не очаквате. И аз казах на младите хора, ние говорихме много върху тази метафора за завръщането – той се завърна чрез текстовете си. Можем да го почетем днес само като го прочетем, това е формулата.
Радио Пловдив: Преди нашия разговор, когато мислех за Георги Марков и събрах в две думи усещането си - чувство за непоносимост, след което си припомних, че всъщност това е негов текст, в който той описва как през 1969 г. при премиерата на пиесата му „Аз бях той” се оказва, Стефан Цанев тогава го съветва, че след тази пиеса трябва да напусне България и той заминава, бяга. Нямах време да помисля защо дойде тази доминанта, чувството за непоносимост...
Тони Николов: Предполагам защо, защото аз и друг път съм казвал, че това, което мен ме стъписва лично, знаете ли, сигурно вече хиляди страници на Марков, това усещане за актуалност, за болезнена актуалност. И понякога ти засяда на гърлото това усещане, защото или Марков е голям писател, а той е голям писател, езикът му е много съвременен, да, в него има нещо от порива на Оруел, нещо в порива към бъдещето в тази антиутопия. Дали всъщност проблемът е само, че той е голям писател, или че ние не сме се променили? И втората мисъл ме гложди много повече и тя някак си развълнува и студентите, защото им казах, че ако го разбират, защото има толкова други автори от 70-те които не са интересни, че човек едва ли би се върнал към тях, а Марков някак си го разбираме.
Срещата “От първо лице за Георги Марков“ ще се проведе в Пловдивския университет от 18.30ч. в 10 аудитория.
Интервюто с модератора на срещата Тони Николов е в звуковия файл.
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.11. 2024 бяха представени следните заглавия БНР подкасти · Преге - 16 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ О. Хенри. Най-хубавите разкази на О. Хенри. 240 стр., ок. 4А Пергамент Прес, 2024. Херман Хесе. Сидхарта. 6-то изд., 176 стр., тв. к. ок. 5А, Фама +, 2024...
Среща разговор с проф. Боян Биолчев и представяне на книгата "Сценарият като литература или обратното" ще се състои в Литературен салон "Spirt & spirit" в "Петното на Роршах". Книгата съдържа текстоветев "Чума", "Холтер 87", "Похищението", "Краят на света", а модератор е Александър Секулов. Проф. Биолчев е преводач, сценарист..
Тематична обща изложба „Пловдив – нашият дом“ открива Дружеството на пловдивските художници в Галерията на бул. „Цар Борис III Обединител" 153. На 27 октомври се навършва една година, откакто тази галерия бе открита. „Мястото, в което пребивава човек, оформя и въздейства върху неговата чувствителност, мироглед, отношения, а думата „дом“ и..
Гласуването за плакатите, участващи в седмото издание на Национален ученически конкурс „Плакат–Костадин Отонов“ , се проведе на 14 и 15 ноември 2024 г. чрез онлайн-системата за оценяване в сайта на НХГ "Цанко Лавренов", която е организатор на събитието съвместно с Министерството на културата на Република България. Темата за 2024 г. е „ Всеобща..