Националната библиотека представя частица от спасеното ни книжовно наследство

Замисляли ли сте се как се реставрира и опазва нашето книжовно наследство? Каква е съдбата на ценни издания, ако попаднат в лоши ръце? Изложба в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ни среща с именно такава литература, отнета от посредник, опитващ се да я продаде на колекционери. С решение на шуменския съд, библиотеката се сдобива с 91 изключителни книги на руски, арменски, турски, френски и български език. От тях са експонирани 45, тъй като във фоайето й няма достатъчно място. Тези издания са изключителни и ще бъдат съхранени за поколенията по един подобаващ начин – каза директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова. Половината от конфискуваните книги са старопечатни и Библиотеката не е притежавала техни екземпляри досега. Останалите творби са първи издания на български автори, както и преводи на чужда литература.

Малко хора знаят, че библиотеката съхранява и едни от най-редките и ценни издания в света. Става дума за славянско книжовно наследство.

Сред експонатите откриваме  ръкопис, завършващ с подписа на революционера Георги Стойков Раковски. Смята се, че това е първо издание на книга за масонството. Каква е тайната му, ще ни разкаже доцент Любомир Георгиев от Библиотеката:

За мен той беше интересен с три неща. Първото е, че и през второто десетилетие на 21 век българинът има нужда от символите на своето Възраждане. Второто е, защото той показва как хора, които искат да постигнат определена користна  цел, полагат усилия и използват различни начини да фалшифицират един исторически документ. Третото е, че чрез този ръкопис може да се разбере как да бъде разкрита такава фалшификация. Има ред основания да се смята, че той е фалшифициран. Някои от тях са свързани с изписването на отделни думи, но преди всичко със сравнение на текстове, които са публикувани. Този, който го е писал, е положил значителни усилия. Намерил е стара книга от 19 век със съответната подвързия, с молитви, написани на нея, и после го е допълнил.

Ръкописът се оказва фалшив, но доказателствата за това не са събрани лесно. В статията си „Показалец, или как да продаваш Раковски”, доцент Десислава Иванова от Шуменския университет пише, че ръкописът със сигурност не е на Раковски. Той е препис от печатно издание от началото на 19 век. Според проучването й, текстът умишлено е написан по-архаично и е пригоден да звучи като от онази епоха. Нарочно са пропуснати определени факти и имена от миналото, както и цитирането на автори като Марин Дринов, от които личи, че е заимствано. Защо трябва да фалшифицираме миналото си в името на личното облагодетелстване е въпросът, който за пореден път ще остане без отговор. Народ, който забравя историята си, няма бъдеще. Превръщаме националните си герои в идоли, но не знаем тяхната история и завети. Ползваме имената им за лична изгода и от криворазбран патриотизъм. А той е пагубен за нас.

Библиотеката ще е дом за изложбата до 30 октомври. Струва си да бъде разгледана, за да откриете частица от нашето книжовно богатство. Защото с него можем да се гордеем истински.