И двете кандидатки за ООН твърде много си бяха повярвали

Лавина от искания за оставки отприщи представянето на двете българки в надпреварата за генерален секретар на ООН – Ирина Бокова и Кристалина Георгиева.

Той каза, че не може да се мисли една малка страна, без собствена тежест в световната политика да играе наравно с големите играчи и те да я възприемат като равнопоставен партньор.

ООН не успя да спре нито една война, каза още Калин Манолов и добави, че според него постът -  генерален секретар не е с особена тежест в световната политика.

Не виждам с какви очи Кристалина Георгиев ще гледа колегите си в ЕК и изобщо не разбрах защо се съгласи да участва в тази надпревара, смята журналистът.

Радио Пловдив: Грешка ли е била втората номинация на България в лицето на Кристалина Георгиев, която тъкмо се включи в състезанието за генерален секретар на ООН и то приключи или съвсем целенасочено се надува тази тема?

Калин Манолов: Ако това е първият ви въпрос, разбира се, че беше  грешка издигането на Кристалина Георгиева, всъщност изобщо беше грешка участието ни в този конкурс като страна дори с един кандидат и то на базата на някакви много мъгливи и без всякакви гаранции обещания, че ще бъде жена от Източна Европа и, че тази жена от Източна Европа ще бъде  точно българка и, че тази българка ще бъде Ирина Бокова, а после и Кристалина Георгиева.  Всичко това беше една, не обичам конспирациите, но много добре изиграна комбинация бих казал от страна на Русия, която всъщност по този начин се опитва да постига свои собствени цели. Може би целта първоначално наистина е била Ирина Бокова поименно да бъде генерален секретар на ООН, когато това обаче се оказа невъзможно заради неумението или невъзможността на Русия да убеди достатъчно свои колеги от Съвета за сигурност на ООН да подкрепят нейната кандидатура, тя просто се отметна от думата си, на която се оказа, че  изключително много е разчитало българското правителство. Аз не мога да разбера колко още пъти в историята трябва да се случат такива отмятания от думата от страна на Русия, за да разбере България, че това не е партньор, на който може да се разчита включително за такъв тип избор, да не говорим за икономически сделки и т. н.

Радио Пловдив: А дали отмятането е само от страна на Русия или отмятане има и от страна на Германия, защото се заговори, че всъщност Кристалина Георгиева е номинирана след като България е получила уверение от Германия, че в крайна сметка ще подкрепи тази кандидатура?

Калин Манолов: Най-вероятно не само от Германия дори, но това е принципен въпрос. Не може една малка страна без собствена тежест в световната политика, каквато е България, и в това нищо обидно няма, да си мисли, че може да играе наравно с глобалните, със световните играчи и те да я възприемат като равнопоставен партньор, ангажиментите пред който се изпълняват безусловно. Това никога не се е случвало в човешката история и не мисля, че скоро ще се случи. Просто трябваше да си даваме реалистична сметка за възможностите на страната и на съответните конкретни кандидати и да не се опитваме да кандидатстваме за поста генерален секретар, който както самата организация е толкова изпразнен от съдържание, че аз не виждам какво можеше да даде като добавена стойност и на България, пък и на човека, който заема този пост предвид международния пост, който има тази организация през последните години. ООН не успя да спре нито една война, не успя да разреши нито един международен конфликт. Начело на организацията стояха и ще продължат да стоят, не мога да кажа чак маргинални политици от съответните страни, но такива, които са минали зенита на своята кариера и това беше някаква лична амбиция както на правителството и лично на премиера Борисов, така и на двете кандидатки. Според мен те твърде много си бяха повярвали.

Радио Пловдив: А как преценявате реакцията на българското правителство и доколко уместна беше тази смяна Ирина с Кристалина, както вече народа казва?

Калин Манолов: Това се е случило пак поради причините, за които говорим – някой казал, друг гарантирал, трети обещал и понеже виждаме, че с първия ни кандидат нещата не отиват на добре, нещо, което видя Русия и се отметна, и имаме втори. Понеже имаме две високопоставени в международен план кандидатки и понеже генералният секретар на ООН трябва да бъде жена от Източна Европа, хайде, като не стане с едната – с другата. Но подобни интриги не са важни, важното е всъщност, че в случая България се злепостави като страна, да не говорим за провалените кариери, особено  на Кристалина Георгиева, която има още три години от своя мандат и аз не виждам с какви очи ще гледа колегите си в Европейската комисия след този злополучен избор, изобщо не можах да разбера защо се съгласи да участва и това няма да бъде добър атестат за нея не само като еврокомисар, но и за страната, която я е издигнала, в случая България. Същото важи и за Ирина Бокова и за ЮНЕСКО. Така че само пасиви изведохме от този казус и това разбира се ще бъде използвано от опозицията в България срещу правителството, не че ще предизвикат падането на кабинета или пък, че Борисов ще си подаде оставката, но тази стабилност, лелеяна, която всички изваждат като основна цел на своето управление, отново е нарушена, при това много драстично. Точно сега най-малко ни трябва точно такъв тип нестабилност и точно сега ние сами си я причинихме, макар че не ние,  в смисъл,  политиците и по-точно управляващата партия, така че тя няма на кого да се сърди.

Радио Пловдив: А кой трябва да поеме отговорността?

Калин Манолов: Сега най-лесно е да се каже министър-председателя да си подаде оставката, на него и през ум не му минава това, много го дразни този въпрос очевидно, но и тези, които му я искат със сигурност не я очакват, така че това са предизборните театри, които се разиграват преди всеки избор. Ако не беше скандалът „Ирина – Кристалина” щеше да бъде нещо друго, а истински важното е, че тези дни ще платим още милиард и триста милиона лева за как го беше нарекъл „чайник” ли, „самовар” ли премиерът, който ще забодем в един гьол, и че тези пари ще се плащат от децата на децата ни и, че икономиката в България по никакъв начин не се развива така както статистиките показват, че продължават млади хора да ни напускат, че демографията ни се срива и т. н., и т. н. Всички тези сериозни проблеми не ни вълнуват, вълнува ни дали премиера ще подаде оставка. Няма да подаде оставка, разбира се, така че това е просто един безсмислен коментар.

Радио Пловдив: Тези реакции от страна на опозицията не дават ли индикации за нови коалиционни формати след президентските избори?

Калин Манолов: Това, разбира се, че ще се случи, поне вдясно, в т. н. дясно. Според мене Реформаторският блок е напълно изчерпан и няма да продължи да съществува поне в този си вид, в смисъл с тези си членове, независимо, че може би ще продължи да се казва така, но няма да има гръбнакът му, който беше ДСБ и това е ясно. Много е интересно и много важно за дясното в България е какъв точно резултат ще постигне Трайчо Трайков, защото той може да се окаже някакъв двигател на относително нов десен проект. Шансовете на дясното зависят от неговия най-изявен кандидат, всички знаят кой е той, шансовете в лявото зависят също от генерала, който кара самолет, така че много от тези президентски избори чисто персонално зависи партийното развитие на България. Разбира се БСП и АБВ ще продължават да се сближават и може би ще се слеят, там трябва да се разберат Корнелия Нинова и Георги Първанов кой ще води бащина дружина. Горе долу това е. националистите ще си вземат своето, така че ако има балотаж много е възможно да е между двете най-силни партии, но нищо чудно да се намеси и някой трети. Между другото, не знам колко хора обърнаха внимание  на анонсите, полушеговити и на премиера, и на Цветанов, че няма да има втори тур на президентските избори, това изглежда абсурдно ако кампанията е честна. Ако обаче не е, ако както на миналите местни избори имаше такъв тип манипулации и фалшификации, подмяна на бюлетини и протоколи и т. н., това е много възможен резултат, но не говори нищо добро за България.