На Кръстовден "денят и нощта се кръстосват"

На 14 септември православната църква чества един от най-важните си и тържествени празници – Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. Вярващите се прекланят пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. Разпятието се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделяслед Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на Кръстовден. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви ще се сбъднат. Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. От Кръстовден започва гроздоберът като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури.

Кръстовден е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кръстен, Кръстена, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кънчо, Ставри.