Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тракийски могили се рушат край Старосел

| обновено на 02.09.16 в 12:02

В утринната програма на Радио Пловдив и разходка с въпроси до Старосел и могилите на траките от V век пр.Хр.

Събеседници са:

Георги Мишев, д-р по културно-историческо наследство със сигнали за немарата от над 13 години на могилата "Вълчи зъб" и тази до Маньов дол в община Хисаря.

Георги Мишев разказа, че Елешнишката могила до Вълчи зъб е разкопавана през 2003 г. от екипа на доц. Георги Китов, и  от тогава до днес не са правени никакви консервационни дейности. Там има свличане на скална маса, опасно е да се влиза вътре, алармира културологът.

До село Старосел и Четиньова могила се намира могилата Маньов дол, датирана от V в.пр.Хр. Разкопки там са провеждани от доц. Костадин Кисьов през 1998 г. и също няма никакви реставрационни и други дейности.

- За археологическото наследство и рушащите се тракийски могили говорим и с доц. Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря.

                          Снимките в статията са на Георги Мишев, изпратени до Радио Пловдив

СнимкаГеорги Мишев: Моето вълнение е от доста години, но що касае този последен сигнал, който изпратих на 23 август до община  Хисаря става въпрос за няколко обекта. Единият от обектите е т. н. Елешнишка могила или позната още като Вълчи зъб могила. Тя е позната като Елешнишка, тъй като се намира близо до язовир „Пясъчник”, там някога е имало едно село Елешница, което е преместено и по тази причина могилата носи неговото име.

Самата могила е много интересна – представлява една подпомогилна постройка, която обаче в момента е, меко казано, ужасно състояние, а и опасно. Могилата е разкопавана от ТЕМП и д-р Китов през 2003 г. като от тогава досега абсолютно никакви консервационни, реставрационни или други дейности не са извършвани. Миналата или по-миналата зима е станало свличане от подмогилния насип и самата подмогилна постройка е почти разрушена по простата причина, че защитната сграда, която е била направена още от д-р Китов 2003 – 2004 г. нито е подновена, нито е поддържана. Тя е била направена, за да защити разкопаното една зима, но остава така 13 – 14 г. А след това свличане самата постройка е със сериозни увреждания, но е опасна и по друга причина. Има един отвор към вътрешната камера и евентуално някой турист или любопитен местен ако реши да влезе вътре може наистина тази подмогилна постройка да се превърне в днешна гробница, а не в антична, което е, меко казано, опасно и притеснително.

Другата могила е т. н. подмогилен храм в Маньов дол – това е язовир „Маньов дол”, който се намира непосредствено до Старосел – това точно от другата страна на реката срещу Четиньова могила. Самият храм представлява малко по-малък храм от този в Четиньова могила – куполен храм, който ако Четиньова могила е с 5,30 м диаметър на кръгова зала, този храм е с 4 м диаметър. Там разкопки са провеждани 1998 – 1999 г. от Костадин Кисьов от пловдивския музей. И там от тогава абсолютно никакви – нито консервационни, нито реставрационни, нито други дейности не са провеждани. Да, там има и иманярски набези преди дейностите по разкопките, но от самите разкопки нищо не е възстановено.

Това е жестоко престъпление, тъй като това е един обект, който е изключително близо до Четиньова могила, който можеше да бъде превърнат в част от посещаваните обекти. За съжаление до този момент нямам абсолютно никаква обратна връзка от община Хисаря. Имам проведен разговор с новия кмет на Старосел. В момента там пак се провеждат разкопки и проучвания, но няма ли визия и идея как ще бъдат консервирани новите находки, какво ще се направи те да бъдат съхранени, да бъдат представени на хората аз лично не виждам смисъл от извършването непрекъснато на нови проучвания докато ние толкова много открити неща имаме и те са в ужасно състояние и просто изчезват пред очите ни.

Личното ми мнение е, че на първо място отговорност носи местната власт. Специално в случая бих си позволил да кажа, че Четиньова могила и храмът в Четиньова могила са на стопанисване от община Хисаря. Това означава, че всички приходи от този обект, а те не са малко, влизат в бюджета на община Хисаря. Преди години там бяха построени едни тоалетни точно срещу входа. Те не бяха захранени с вода и електричество и все още са един паметник на българите, а не паметник на траките. На първо място общинската власт трябва да бъде наистина добър стопанин и да си влезе в тази функция, защото в крайна сметка тук не говорим само за грижа към миналото, а говорим за грижа и към настоящето, защото в крайна сметка това са работни места, това е възможност за икономическо развитие на района.

Митко Маджаров: Познавам обектите много добре и само трябва да кажа, че това не са единствените обекти, които са цитирани. Искам само да отбележа, че гражданинът д-р Мишев, който е сигнализирал, отправя упреците към общинската администрация и тук аз не съм много съгласен, защото в закона за културното наследство много добре е казано, че всички недвижими културни ценности са изключително държавна собственост.  И естествено е самият собственик да предприеме мерки, в закона е казано, че той контролира, регулира опазването, поддържането, стопанисването на тези паметници. В закона е казано, в чл. 17, че местната власт съдейства за това опазване.

В същото време тези обекти са прекалено много. Вие си представете, аз говоря тук в глобален мащаб – на територията на цяла България има десетки, да не кажа стотици, такива обекти, които са проучвани частично или цялостно и са изоставени поради една основна причина – липса на средства. В случая какво трябва според мен да се направи? Още, когато се извършва самото археологическо проучване и особено тези, които са със спасителен характер, а в случая тези двата са разкопки са провеждани точно по тази причина, след приключване на разкопките трябва има виждане, по-скоро една комисия, тази комисия задължително се организира и провежда, но тази комисия трябва да вземе решение – този обект по какъв начин в перспектива трябва да бъде съхранен. Дали трябва да му бъде извършена консервация, реставрация и да бъде социализиран и адаптиран към околната среда и да бъде превърнат в туристически обект или да бъде консервиран чрез т. н. засипване. Има такъв начин и се практикува, в случая аз съм по-склонен да приема второто, тъй като обектите са много и не всички държавата е в състояние да поддържа тези обекти, да ги социализира и да ги превърнат в културно-туристическа атракция, а и не всичките заслужават. Земята ги е съхранила хиляди години, ние ги проучваме и след като ги проучим ги оставяме на произвола на съдбата. Решението на този етап – след като няма средства е отново земята да ги съхранява. Информацията от тях ще бъде извлечена, ще бъде достояние на археологическата и историческа наука и в бъдеще време, когато ще има много средства тези обекти ще бъдат достъпни за обществеността, ще им бъде извършено преоткриване. Тук се казаха много силни думи – престъпления, жестокости и т. н. Не съм чак толкова съгласен с тези квалификации, защото този, който не е работил в общински музей той просто не знае как се поддържа и как се осъществява един такъв контрол на десетки паметници в общината. Общината не е в състояние на всяка една могила, на всяка една гробница да сложи по двама – трима пазачи. Тук опираме отново до средствата, общините ги нямат. Даде се пример с Четиньва могила, но ангажиментите стигат до почистване на терена, общината не може един камък да премести вътре без намесата на Министерството на културата и средствата не са чак толкова много, за да се извърши мащабна консервационна дейност. Трябва да има инициатива, вярно е, но трябва да се преценява значимостта и целесъобразността на всеки обект.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В община Марица вече изхвърлят отпадъците разделно

Община „Марица“ започва поетапно въвеждане на разделно събиране на отпадъци. Шест села ще участват в инициативата, това са Труд, Трилистник, Скутаре, Войводиново, Маноле и Царацово. Проектът стартира днес от Царацово, като селото е първото, в което жителите получават тази възможност. Кметът на Царацово  Димитър Петров съобщи, че за кампанията..

публикувано на 07.04.25 в 16:46

Износен път и висока скорост винаги водят до тежки катастрофи

Смъртта на 12- годишната Сияна предизвика протести, гняв, негодувание, мъка и искане за оставки в ръководството на АПИ. За съжаление през последните години това не е нито първият, нито последният трагичен случай на пътя, коментира пред Радио Пловдив председателят на Съюза на автомобилистите в България Емил Панчев. Той посочи, че през последните..

публикувано на 07.04.25 в 16:10

ЕС не е в ситуация да ескалира търговска война със САЩ

Европа не е в ситуация да ескалира търговска война със САЩ. Това коментира икономиста Георги Вулджев по повод въведените от САЩ широкообхватни мита. Той обясни, че ние сме зависимата страна, защото имаме търговски излишък. Това дава възможност на Тръмп да налага мита на много повече европейски стоки, отколкото ЕС на американски...

публикувано на 07.04.25 в 15:58

Безплатни изследвания в Световния ден на здравето

В Световния ден на здравето десетки пловдивчани, въпреки априлския сняг, се включиха в кампанията на община Пловдив за безплатно  измерване на кръвно налягане и кръвна захар. Инициативата  е под  надслов "Самоконтролът е ключът към здравето! Погрижи се за себе си!" и се проведе в общинските ДКЦ-та.  С търпение и внимание в ДКЦ 1 медицинският..

публикувано на 07.04.25 в 14:09

Излиза скъпо да заместваме превенцията с лечението

Световният ден на здравето, 7 април, през тази година е по темата: " Остаряване и здраве: Доброто здраве добавя живот към годините" . В програма "Точно днес" говорим за важните акценти на подобни кампании и честитим празника на лекарите и здравните работници с проф. д-р  Румен Стефанов  дм, ръководител на катедра "Социална медицина и обществено..

публикувано на 07.04.25 в 09:50