Преди век пловдивските управници са знаели как да опазят ценните сгради

Защо пловдивчани наричат Кудоглу – дарителят, защото няма друг като него. И ето сега, през последните дни, пловдивчани са гневни от това, което се случи – изгоряха двата най-красиви тютюневи склада, които на времето Кудоглу дарява на Пловдив. Сега от позицията на времето, от това, което се случва какъв е коментарът на историка и изследовател Владимир Балчев.

Със закон от 1926 г., гласуван в Народното събрание, двата огледални тютюневи склада на Кудоглу, стават собственост на Пловдив. Целта е с приходите от тях да се издържа Дома на благотворителността и народното здраве в бившия хотел „Цар Симеон”, който през 1926 г. също купува Кудоглу, разказа в интервю за Радио Пловдив  Владимир Балчев.

Той припомни, че дарителската си дейност  Кудоглу започва още млад. Най-напред за неговите съселяни от Ксантийско. След това той помага не само на българите, той помага и на турците при болести. Той е трето поколение търговец, има завидно състояние, има много документи за него, за неговата благотворителност и ако се направи една калкулация ще се види, че хиляди пловдивчани са оживели благодарение на този Дом на благотворителността и народното здраве.

Най-страшните болести по това време  - туберкулозата, никога не е имало такова лечение, много добър екип, апаратура. Той – Кудоглу е направил колкото никой друг не е могъл да направи за Пловдив и това, че Пловдив му се отблагодари за всичкото, което е направил за този град с това, че и последната следа от това, което Кудоглу е оставил на града, вече си е отишло. Няма го домът, няма го детският дом, където е построен ресторант, няма го и тютюневият склад, коментира Владимир Балчев

Би трябвало и самата държава да има грижа за тези паметници на културата, категоричен е Балчев. Да, скъпа е поддръжката на паметник на културата, но може би, когато поддържаш такъв паметник трябва да имаш и някакви отстъпки. 

Още през 1936 г. Божидар Здравков – бивш кмет на Пловдив, освобождава собствениците на къщи в Стария град от някои общински такси, за да имат те средства и да имат мотив да възстановят фасадата на къщата и да не я оставят да се срине. Пловдив по това време е бил в отчайващо тежко състояние. Най-красивите къщи Ламартин, Георгиади са били полурухнали.

Първи Божидар Здравков намира точната рецепта – здрав контрол върху кранчетата – когато влизат в общинския бюджет и когато излизат. Много здрав контрол и се оказало, че когато затегнал кранчето Божидар Здравков - дошли 2 милиона. С тези 2 милиона са направили и Бунарджика, и Сахат тепе, паркове са правени и много неща са направени, даде примери от историята на Пловдив историкът.