Разкриха тракийско селище от III век пр.Хр. край Старосел

След двегодишно прекъсване Националният исторически музей поднови археологическите проучвания в станалото емблематично за тракийската археология село Старосел в Средна гора на община Хисар.

Иван Христов: Горещо лято, много суха земя, твърде трудно за работа, но това са обичайни неща за екипите, но сега е моментът за разкопки.

Радио Пловдив: За Старосел винаги казваме, с кмета, когато говорим принципно, че трябва укрепване на храма, че трябва отново и отново да се преодолява това рушене, което се наблюдава с годините. Защо не успяваме да укрепим тази гробница? Повечето, които разкри доц. Китов са укрепени и то много добре експонирани, а там нещо не се получава. Защо? Кажете вашата оценка.

Иван Христов: Не мога да се съглася с вас, че са добре експонирани останалите неща. Напротив,  Старосел е добър пример как се рушат паметници. В Старосел се рушат тракийските паметници. Не защо вие журналистите обръщате внимание преди всичко на Четиньова могила – големия храм, а вчера разбрах от кмета на Старосел г-н Матея Гудев, че има сигнал, че в района на Пясъчник могилата вече е тотално съсипана, насипът е разрушил всичко. Там преди години бяха изкъртили колони и т. н. Маньов дол – едно умалено копие на Четиньова могила е в безобразно състояние и също се руши. Много от другите гробници също са рухнали. Не мога да отговоря защо се случва това нещо. Може би ние, българите, сме едни от най-големите калпазани на Балканите по опазване на културното си наследство. Гърци и турци се грижат по-добре за всичко, което се случва. Странно ми е защо Старосел е  като  някакво забвение, не мога да отговоря. Смениха се няколко правителства. Дай Боже сегашното културно министерство да обърне внимание на тези проблеми, защото, пак казвам, не е само Четиньова могила, има и други паметници, които по някакъв начин трябва да бъдат социализирани.

Радио Пловдив: Говорех за другите паметници, които са открити от доц. Китов – другата археология, която е около Казанлък и е  съхранена, това трябва да отбележим.

Радио Пловдив: В това съм абсолютно убедена. Това, че я няма наистина е факт  и ние много пъти сме питали кметовете, не сме получавали адекватни отговори, доц. Христов. Кажете сега с какви средства разполагате? Те от Министерството на културата ли са?

Иван Христов: Не, не. Тази година проучванията в Старосел се подкрепят от винарска изба в Старосел. Знаете този разкошен оазис...

Радио Пловдив:  Кажете ни какво проучвате в момента.

Иван Христов: В момента проучваме една голяма тракийска постройка, която има вътрешна застроена площ повече от 240 квадрата, разположена в непосредствена близост до големия подмогилен тракийски храм, наречен „Хоризонт” – надявам се голяма част от вашите слушатели да са ходили, да, не бих казал, че е добре експонирана, напротив пак се връщам на предишната тема – той е един невероятен паметник, скрит обаче ограден като кокошарник с някаква дървена ламперия.

Радио Пловдив: Е, все пак се пази, съгласете се и с това.

Иван Христов: Пази се, но могилният насип натиска вътре зидарията, която е  на 2400 г. и там също имаме опасност от буквално сриване на колони и т. н. Но да кажем е  покрито, това е добрият пример. Казвам, че сме близо до това място. Сградата е наистина импозантна. Тя е с два реда каменни бази, които са крепили колонада дървена.  Досега сме разкрили десет каменни бази, които оформят една много широка зала и забележете, всичко това е с под от тухли. Използването изобщо на тухлата се появява се появява след времето на Филип Александър Македонски. Съдейки по оскъдните до този момент керамични останки мисля, че като работна хипотеза можем да кажем, че сме в един късен елинизъм – някъде II – III век пр. Хр. Сградата с този си под е била притежание на богат тракиец, някакъв аристократ безспорно. В южната част има разкрито едно допълнително помещение с вход, което много наподобява планировката на  дворцовата зала в Кози грамади. Разбира се, градежът тук не е толкова импозантен като в подножието на този връх, но така или иначе ние успяваме на този етап да обхванем цялостната планировка на сградата.

И сега кое най-важното в цялата история? Ще кажат слушателите – намерили са някакви основи.

Радио Пловдив: Тракийско селище, все пак говорим, нали така?

Иван Христов: Точно това е разковничето. Досега какво знаехме за района на Старосел? Много могили, много храмове, т. н. храмове,  има датировки, които са направени и от моя екип, и от колеги, които се занимават с амфори и т. н., специалисти по древногръцка архитектура, говорим за 4 век след епохата на Готис, когато цели гръцки ателиета са се изнесли да правят тези наистина прекрасни паметници като Стрелча, но какво знаем – много могили, да, проучвани още от 19 в. насам, 20-ти и сега дано колегите възобновят  проучването на отделните некрополи. Имаме една прекрасна резиденция, едно светилище на Кози грамади. Ама къде живеят тези тракийци?

Радио Пловдив: Защо замесихте Стрелча, доц. Христов?

Иван Христов: Казах го, защото също попада в този богат микрорегион да го нарека в южните склонове на Средна гора, стрелчанската могила се доближава до тези архитектурни детайли, които са познати в другите гробници в района на Старосел. Това е една парадинастична област или е свързана с някои от наследниците на Котис владетели, която се обособява и за много кратко време просъществува и после като че ли центърът се измества вече примерно към Севтополис и т. н., на одрисите говоря.

Но да се върна за смисъла на нашите проучвания. Тази сграда е просто една малка ниша в това огромно селище, които ние в момента сме локализирали на площ повече от 15 дка и то ще даде много ценна информация в перспектива за поселищния живот в тази част на Тракия, така че ще се направи връзка с култовите съоръжения, с отбранителните, с крепостите и т. н. и това ще е много ценно за науката тракология или изобщо тракийската археология.