Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Олимпиадата е проекция на геополитиката

Класирането по медали на Олимпиадата е своеобразно отражение на водещите геополитически процеси и сили в света, коментира за Радио Пловдив журналиста Георги Атанасов. Освен като спортен журналист, той е и политически анализатор и автор на коментари и книги и в двете зони. 

Тази подредна на олимпийските  медали  в челото : САЩ, Великобритания, Китай, Русия, Германия и т.н отговаря на геополитическите промени в света. 
Напълно достатъчно е да разшифроваме и то съвсем набързо и повърхностно челното класиране по нации на Олимпиадата, за да видим пряката връзка между историческите геополитическите процеси. На първо четене е ясно, че Съединените щати  доминират не само в политическия и икономически аспект, а и в спортен аспект, тъй като след разпадането на Съветския съюз няма обективна сила, която да се конкурира с щатите и затова виждаме колко сериозно е превъзходството като медали на северноамериканските спортисти. 
Обратната страна на това уравнение или неравенство виждаме и можем да калкулираме или да изчислим от представянето на Русия, но и забележете, и страните от бившия Съветски съюз. Защото една елементарна сметка показва, че ако към медали – 19 златни и още десетки сребърни и бронзови, на руските спортисти прибавим отличията на техните колеги от бившия Съветски съюз Украйна, Узбекистан, Казахстан, Беларус и т. н. ще видим, че един виртуален съветски отбор би се приближил твърде много до САЩ. Това до основното противопоставяне  в някогашната Студена война, която уви, вече е актуализирана за последно време. Върви по-надолу от таблицата за класиране от Рио. На второ място е Великобритания, която разбира се никога нямаше да бъде на тази позиция при наличието на бившия Съветски съюз, но така или иначе британските спортисти успяха да стигнат един свой връх на олимпийските игри. След това е новата супер сила като Китай, най-вече икономическа, азиатският тигър или гигант от Китай пробива във всички области на социално-икономическия живот и естествено не може да остане по-назад и от спорта.

Германия се нарежда на пето място, но тук има едно продължение на геополитическия паралел – представете си какъв отново виртуален актив биха могли да имат германците ако имаше и спортната супер сила ГДР, която до преди четвърт век водеше битка с гигантите САЩ и Съветския съюз в леката атлетика, в плуването и в още много дисциплини.

Класирането продължаваме още по-надолу нашата разходка спортна историко-политическа. Представете си какъв актив щяха да имат нашите комшии от бивша Югославия, която в момента е раздробена на няколко държави. Тук е много интересно да подчертая, че е изключително представянето на Сърбия в колективните спортове. Сърбите и хърватите проектират своите национални амбиции и претенции за доказване национално чрез спортните игри, които имат най-голям социален и политически заряд и популярност. Това е много важен извод на фона на разрухата на българския спорт.

За българското участие, какво да ви кажа – има една приказка – за мъртвия или добро или нищо. Разбира се, не искам да стигам чак до такива тъжни обобщения. Първо, да отдадем заслуженото и уважението към българските медалисти – трите медала, които България спечели, но като цяло България се представи трагично на тази Олимпиада, както и на предишните. Аз смятам, че независимо от всичките ни беди през изминалия преход, за който вие споменахте, че съм написал една книга „Проклятието на прехода”, независимо от всичко, което ни се случва от четвърт век и повече насам, все пак България не е чак такова геополитическо джудже каквото изглежда на спортното поле, защото при нас е особено болезнено сравнението от една страна с комшиите – Сърбия, Хърватска, Румъния, Гърция, Турция, които всичките имат златни медали и в отделни случаи ярко присъствие, споменах и много болезнено сравнение със самите себе си. Само да си спомним, че на последната така да се каже „комунистическа” Олимпиада, защото спортът колкото и да е идеологизиран е национален, а не партиен,  на Олимпиадата в Сеул през 1988 г. малка България беше на седмо място в класирането по нации.

Българската политическа класа след 10 ноември 1989 г. сред многото престъпления в своя негативен актив трябва да запише и съсипването на българския спорт.

Ццялото интервю с Георги Атанасов е в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54