Фасадата на Кудоглу може да бъде възстановена на 100%

След тежката, нагнетена с гняв, пламъци,  горещи въпроси и подозрения нощ, Пловдив осъмна смълчан и някакси гузен. С ограбена памет, поругана душевност и обгорено сърце. Пожарът, засегнал  пагубно  четирите тютюневи склада – ансамблов паметник на културата ограби надеждата на пловдивчани, че Тютюневият град  ще стане магнетично европейско пространство. 

Жана Джугаланова: Загубата за Пловдив, загубата за наследството на града са двата склада – съществен елемент от тялото на Тютюневия град, но най-неприятното е загубата на склада на Кудоглу, който вероятно е един от последните, ако не и последният материален знак, оставен от него, който декориран не в стилистиката на производствените сгради, а един прекрасен сецесион с характеристики на жилищна, обществена, търговска сграда от времето си – строен е 1921 – 1022 г. и дарен впоследствие, за да подпомага с финансовите резултати дела на благотворителността.? Просто няма какво да се каже, аз самата съм на мястото, при вида на изгорелите и обезкостени по този начин сгради.

Радио Пловдив: А успяхте ли да сглобите картината на щетите от опожаряването на сградите, след като експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство настояха за вашето експертно мнение вчера, но не бяхте допусната до сградата?

Жана Джугаланова: Това, че не съм допусната до сградите не е никакъв съществен проблем, тъй като това така или иначе е опасен терен, отделно, че не притежавам служебна карта към този момент, в момента те се изготвят за представителите на института. Не е това проблемът. За сградата има заснемания, има архивна и сравнително актуална от друга страна фото документация, но това, което се губи е автентичната структура, субстанция, която може да бъде подробно проучена ако те останат и каквато и съдба да им бъде определена с адаптиране или конструкция на вътрешните пространства, загубата ненавреме и непроведеното пълно проучване е невъзстановима.

Радио Пловдив: Точно това исках да ви попитам, арх. Джугаланова, изобщо реалистично ли е да се говори за възстановяване на пострадалите паметници при този мащаб на щетите?

Жана Джугаланова: Възможно е възстановяването. Също така идеите за ползването на тези сгради с нова функция, тъй  като е немислимо да си представим, че тук отново ще се върне складово-производствена дейност на тютюн, става по подобен начин, но след съответните етапи на проучване и съответно адекватна строително-архитектурна намеса. В случая силно се надяваме и мисля, че е възможно да се запази поне това, което е останало. Въпросът е за собсвеността, при тази смесена собственост, в някои от обектите чух за много собственици и трудностите, до които води това.

Радио Пловдив: Какво следва сега по процедура и дали ще успеете институциите да си говорите на един език? Защото знаем, че обикновеното обяснение в такива случаи е тромави  процедури съгласувателни на проект, санкция от тях, кореспонденцията се затруднява.

Жана Джугаланова: Така или иначе процедурите са процедури и са разписани  по някакъв определен начин. Понякога те не могат да бъдат вместени в законно определените срокове и това е изключително дразнещо не само за гражданите и институциите, които очакват тяхното провеждане, включително и за служителите, които ги извършват, тъй като в случая говорим за недостатъчен капацитет като брой служители, които се занимават с това, недофинансиране на дейността в областта на културното наследство.  Освен това, според мене не беше добре замислена и реализирана  най-добрата идея за децентрализация на  процеса по управление на културното наследство, а именно последните промени, които свалиха на местно ниво, според мене, на един недобър начин е аз не виждам това да може да се реализира както трябва, защото без децентрализация в София на едно място с един апарат няма как да бъде обгрижено културното наследство.

Радио Пловдив: Още повече, че става въпрос за задължителното съчетаване между честния и публични интерес, което изглежда една много имагинерна мечта?

Жана Джугаланова: В тази посока също има какво да се каже, защото частният собственик, без значение дали той е с по-големи или по-малки финансови възможности, е длъжен в обществен интерес да опазва културните ценности, без всъщност обществото да има възможност да го подпомогне по причина, че държавата няма тези средства и че законово такова нещо не е регламентирано, т. е. и най-бедният собственик е длъжен в да влага в обектите на културното наследство едни много сериозни грижи, а зад тях стоят средства без никаква помощ от страна на обществото.

Радио Пловдив: Възможно ли е фасадите да бъдат спасени?

Жана Джугаланова: Възможно е.

Радио Пловдив: Категорично.

Жана Джугаланова: Почти 100 процента за сградата на Кудоглу. Другата, която е с малко по-тънка структура на стената, но това е работа на конструкторите, на инженер-конструкторите.

Радио Пловдив: Арх. Жана Джугаланова – експерт на Националния институт за недвижимо културно наследство.