Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България е притисната в ъгъла за АЕЦ "Белене"

В навечерието на срещата Ердоган-Путин на 9 август  и в контекста на проведения разговор между българския премиер и руския президент за  "Белене", енергнийният експерт и професор по международни отношения Нина Дюлгерова коментира сложната геополитика  в тези взаимоотношения, която доминира и в които има и други участници,  и които превръщат Турция в гореща точка в Черноморския район. 

Аз ще започна с една фраза, която за мене е аксиома – „С Русия - трудно, без Русия - невъзможно.” И в случая за пореден път се оказа, че в момента българо-руската риторика на най-високо равнище отново започна да се съживява, отново започна фразеология, която на нас ни е до болка позната, но тук отново се появява това, което е част от сложната бих казала дипломация, която осъществява Русия в рамките на Черноморския регион и в момента получаваме ярки доказателства, че в момента Европейския съюз чрез България се опитва да съживи проекти, но се опитва и да активизира своите връзки и отношения с Москва в контекста на сложните отношения, по-точно сложните за Европейския съюз вече отношения Русия – Турция. 

Второ, това, което се случва и разговорът България – Русия  - премиер – президент може да се коментира в контекста на това, че тази бих казала европейска векторна линия, която Москва ориентира пак чрез България към Брюксел е свързана и с това, което Русия смята много активно да използва в своите отношения и разговори с Турция. 

Защото не трябва да забравяме, че когато коментираме Русия – Турция в енергийната сфера това е също една своеобразна форма за рекет, но тя е основана на една много точна и много стабилна в момента, конюктурно  стабилна база, която е ориентирана на съгласуваност на отношенията  по това, което е най-важно за Турция  - сирийският казус. И тук спирам и се връщам на енергийната сфера. 

Турция в момента ще се опита да рекетира Русия чрез Турски поток, което на Русия не й е толкова важно, на нея по-важно и е това, тук, което се актуализира и на българска почва, всъщност проектите, свързани със строителството на ядрени централи.  Не трябва да забравяме, че турската атомна централа "Аккую" е основната енергийна точка за руските енергийни интереси в Турция, което означава, че Турция ще си говори и ще приказва за турския поток, а Русия целенасочено ще се съсредоточи върху това, което, да не забравяме, че не е спряло да се строи, а именно АЕЦ в Аккую" . 

Що се отнася до АЕЦ – Белене тук вече да не забравяме, че България е притисната до ъгъла и то е свързано с тези бързо растящи суми, които трябва да плаща на Атомстрой експорт и се заяви, че опитите за продажба на ядрените реактори към Иран най-вече е неудачно, пълен отказ, и в момента започва една сложна игра между  Бойко Борисов и Путин.

Ние доказваме, че правим доста хаотични и непремерени действия, но не трябва да се забравя, че посещението на българската делегация в Иран не беше свързано главно с енергийните сфери  и там това беше едно упражнение на политическа риторика. Да не забравяме и още нещо, че всъщност актуализирането на българо-руските енергийни отношения започна и след посещението на гръцкия министерски съвет в България, което съм склонна да приема, че тук има и т. н. руско-гръцка линия по отношение на България. И в случая България пак е поставена в една ситуация, в която тя върви след събитията, не ги изпреварва. В случая можем да коментираме още един аспект от отношенията не толкова Русия – България – енергийна сфера, защото тук е предсказуемо скучно какво ще се случва. Прогнозите ми са, че пак влизаме в едни активни разговори, в които след президентските избори вероятно ще се седне сериозно на масата на преговорите и там вече ще се коментира какви ще бъдат дивидентите за този, който ще бъде главния преговарящ.

Аз винаги съм се придържала към тезата, че нито един енергиен проект, който политически е затворен,  не може да бъде отворен. Да, пак влизаме в политическите изявления, свързани както виждате с Бургас – Александруполис, АЕЦ – Белене, Южен поток. Тук вече има един нов елемент за енергийния хъб, това за мене е най-голямата фантастика, но първите три проекта в един или друг план ще се случат, да не забравяме, че вървим в предизборна риторика, както в България, така и в Русия,  но това няма да бъде днес и сега. В момента се възстановява и както казах имаме рестарт на политически диалози.  И в случая диалогът е основа за нещо, което е нужно както на България, така и на Русия в контекста на предизборната кампания.

Ние сме свикнали, през последните години ако ви прави впечатление ние, българското общество, сме свикнали да слушаме цифри, които ни стряскат. Милионите вече за нас нищо не представляват. Слушаме за милиарди, подписани заеми – 16, 19, а сега дали ще говорим за половин милиард или за един милиард евро, защото натам вървят нещата, те са свързани пак с това, което коментирам, винаги вярвам в това, че политиката вече изпреварва икономиката и тя е ориентирана към предизборни кампании, към конюктурни ситуации, които са свързани със стратегически цели и в момента в България за пореден път се показва, че тя е  център на стратегически интереси, а не на български национални стратегии. 

И това е може би спасението, колкото и парадоксално да звучи, но това е и един шанс, за съжаление ние нямаме политически лидери, които да могат на широк фронт да неутрализират турските стратегии, руските интереси, но най-вече да защитят българските в контекста на запазване на територия, на граници, на политическа стабилност. За икономическите планове не бих казала, че може нещо сериозно да говорим, но в момента ние сме в една нестабилна стабилност, която мисля, че през следващите месеци докато текат предизборните кампании в България, в Русия, в САЩ ще бъдат достатъчна гаранция за политическо говорене и за малко резки движения. 


Цялото интервю с проф. Нина Дюлгерова енергиен експерт и професор по международни отношения е в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54