Всеки пети българин - участник в схеми за подкуп

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията  обозначава най-важните точки от доклада, който е посветен на корупцията у нас, и с който трябва да се запознаят всички министри по заръка на премиера, защото нивата й в държавата фактически не са се променили за последните 16 години.

Руслан Стефанов подчерта, че пиковете на корупционен натиск са отчетливи, след 2011 г. имаме плавно покачване на нивото на корупция, както и пик през 2014 г., когато имаше голяма политическа нестабилност.

Радио Пловдив: Откъде искате да започнем – от корупционния натиск в публичните институции или от контролната система на държавата, кое е най-фрапиращото, кое прави най-силно впечатление?

Руслан Стефанов: Аз бих започнал с фактите, т. е. с динамиката на корупционния натиск и тук бих ви поправил, че през годините този натиск не е бил равномерен. Имаме два отчетливи периода, които сме отбелязали в доклада – единият е до 2010 – 2011 г., когато са отбелязани най-ниските равнища на подкупи и равнища на корупция и натиск и след 2011 г., когато  имаме плавно, но устойчиво покачване с един пик през 2014 г., когато имаше голяма политическа нестабилност и макар и малко намаление 2015 – 2016 г., но все пак нивата са такива, че всеки пети български гражданин е участвал в даване на подкуп, което е признал в нашите изследвания. Това е равнище горе долу на страните-кандидатки за членство от западните Балкани. Това е малко или много под средното равнище, но все пак в сравнение с Централна и Източна Европа и в сравнение особено със старите страни в Европейския съюз, това е в пъти по-висок показател.

Това, което е най-тревожното, което ние отбелязваме в доклада е, че на много места корупцията се е превърнала в т. н. ново нормално, т. е. то се възприема и от обществото, и от основните участници в тези схеми като нещо естествено или част от системата. Това на практика ние отбелязваме като завладяваме на държавата т. е. на практика не могат да бъдат, точно институциите, които са призвани да разработят и да изпълняват корупционни политики, а на практика са и най-големият генератор на сивота или на корупционни практики. Можем само да си спомним, това разбира се всеки го е изпитал малко или много и целите смени митнически служители уволнявани и след това възстановявани, и наскоро откритата схема в Държавната автомобилна инспекция. Това е нещо, което и като имам предвид, че има около 400 единици в държавната администрация, които се занимават с контролни функции, а на практика всяка една от тях трябва внимателно да бъде проследена именно на тези корупционни практики. Съответно това, което предлагаме ние и което смятаме, че трябва да бъде ежегоден инструмент на практика е мониторинг на тяхното представяне, т. е. това кой какви инспекции е направил, съответно пък какви са резултатите, постигнати от тези инспекции, има ли някакъв ефект всяка година. Това, което виждаме, ето сега понеже е пресен пример по курортите ни – непрекъснати инспекции, които всяка година откриват едно и също нещо, че има драстично укриване на доход, когато няма такава инспекция. Това разбира се говори за съществен проблем, който изисква по-скоро системно решение. Гражданите усещат борбата с корупцията като наказание за най-дребните риби, така да се каже.

Р. П.: Да, защото нямаме радикална съдебна реформа. Г-н Стефанов, кажете кои от министрите задаваха въпроси на това заседание, знам, че вие сте присъствал.

Р. С.: Всеки получи копие, така че може всеки да се запознае в детайли с констатациите на доклада, дискусия нямаше много оживена, но сметка на това мисля, че ние направихме  такова представяне каквото имаше и на форума преди това, така че тези основни изводи, които споделих сега с вашите слушатели, също бяха споделени с Министерския съвет.

Р. П.: Казахте, че всеки пети гражданин по някакъв начин е участвал в схема за подкуп, но все пак избройте институциите кои са най-подложени на такъв натиск, корупционен.

Р. С.: Това, което винаги констатираме – на практика гражданите, институциите, които гражданите отбелязват като най-проблематични, разбира се, на първо място това са медицинските услуги или грижи, там,  където българските практики отделят най-много време. На второ място, всичките агенции с контролни функции, знаете, Пътна полиция, Митници, най-различните контролни институции, които са много като бройка, така че особени тези, които налагат глоби, да речем от администрацията за строителен надзор или някоя друга администрация, която има възможност да налага такива глоби, а те са много в България.

Р. П.: Може би тук трябва да кажем местната власт и обществените поръчки, които са по места,  не само в местната власт разбира се.

Р. С.: Това, което трябва да отбележим по отношение на обществените поръчки  е, че там става въпрос за един малко по-различен случай и разбира се малко по-тревожен и то, че както при субсидиите, така и при обществените поръчки и при концесиите това, което се забелязва е, че има концентрация на тези поръчки в малко на брой фирми или в малко на брой взаимно свързани фирми, т. е. на практика индивидите, хората, които контролират тези фирми са дори още по-малко на брой, така че от тази гледна точка на практика има една концентрация на ресурс, който пък след това се използва, за да се набавят тези нови поръчки. Това е стар проблем, на който тази година му се обърна особено внимание с прекратяването на редица поръчки, но на практика не беше направен анализ защо тези поръчки бяха прекратени, а беше дадено едно обяснение, че има голям обществен отзвук и затова на практика трябва да се направи внимателен анализ затова къде отиват българските средства. Например наскоро имаше доклад на Българската академия на науките, където се доказваше, че всички земеделски субсидии де факто са концентрирани в около 100 на брой крупни зърнопроизводители, което разбира се би трябвало да водят до развитие на дребните и средните стопанства и да подпомагат на практика всички в българското земеделие. Ако са съсредоточени наистина само в толкова на брой производители на практика това би било освен нарушение на европейските правила, то на практика стопира и ефекта от европейските помощи, нещо, което беше един от основните аргументи в дебата за Brexit, между другото има много сериозни ефекти т. е. много граждани пък на ЕС, това съответно има много негативно въздействие върху имиджа на българската страна, много граждани на ЕС виждат нещата така и разбира се в страните от Източна Европа и конкретно в България, едни съществени средства, които годишно се отделят от данъците на гражданите то Западна Европа и след това това, което се вижда е едно много очевидно разхищение или разходване на тези средства от малко на брой хора, които гражданите на същите тези страни виждат в Западна Европа по основните курорти и съответно по главните центрове, където има инвестиции в недвижимо имущество, а в същото време се вижда една сериозна имигрантска вълна и в търсене на работа и на възможности, т. е. тук не се създават възможности за работни места, а те се преливат в Западна Европа. Исках само да дам пример, че ефекта на корупцията на практиката винаги е по-нисък растеж, съответно на брой по-малко работни места и ако някой някога се заблуждава, че можем да надхитрим тази теоретична връзка, това не може да стане. На практика единствената доказана връзка между корупцията и растежа е, че те вървят заедно и в паралел т. е. колкото по-висока е корупцията толкова по-ниска е тежестта върху благоденствието и обратното.

Р. П.: Последен въпрос, г-н Стефанов. Антикорупционният закон вече е факт – това ли да бъде част от системните усилия, с които да преборим този индекс на корупция или друга е рецептата според вас?

Р. С.: Искрено се надяваме това да бъде част, макар че и забавянето на закона е много ясен пример за нежеланието на българския парламент за активни действия в тази насока. На практика този закон беше забавен с две години, можем много да си говорим за  техните му предимства или недостатъците му, но това, което най-ясно не видя и това, което европейската комисия отчете в своите доклади е, че всеки български гражданин на практика вижда е, че това ще предлага един закон, българските депутати вместо активно да се заемат и да го докарат до състояние, в което веднага да бъдат приет и да се вземат мерки, те го отлагат с две години, нещо, което не говори много за желанието и за политическата воля да се предприемат мерки в тази насока.

Р. П.: Благодаря ви за това участие в програмата на Радио Пловдив. Руслан Стефанов – директор на Центъра за изследване на демокрацията.