За българската история с любов от един американец

Какво би накарало един американец да напусне родината си и да дойде да живее за постоянно у нас? Отговорът ще учуди мнозина, но е факт, че Ерик Холзи е пленен от магията на българската история. Първата историческа книга, която прочита, е преведената на английски „Корона от тръни” на Стефан Груев. Периодът между двете световни войни го пленява, но интересът му остава и след края на книгата. Решава, че иска да учи история, но не в Америка, а някъде в Европа. Избира България, защото е по-евтина и достъпна дестинация от Франция или Великобритания, а и споменът от прочетената книга все още е пресен. През 2009  година се записва да учи българска история в Американският университет в Благоевград. След година се завръща в САЩ, където печели стипендия „Фулбрайт” и отново се озовава в Благоевград, където изследва делото и живота на земеделския лидер Александър Стамболийски.

За Ерик историята не е наука като всяка друга, защото чрез нея човекът създава своята идентичност. Тя не е просто сбор от дати и факти, които да се наизустят. Трябва да бъде анализирана и обяснена по атрактивен начин. Тъй като страната ни все още е непозната за много от американците, Холзи решава да направи своя серия от предавания, в които да запознае своите сънародници, а и чужденци с българската история. Така се ражда идеята за сайта. Кой период от нашата история му е най-интересен и за кои моменти от миналото ни се знае твърде малко?

Много харесвам периода от края на 19 и началото на 20 век, веднага след 1878 година. Мое изследване беше посветено на идентичността и формирането на българската нация. Така, че периодът, когато България става отново свободна държава и изгражда своето управление и идентичност, е особено интересен за мен. Иначе със сигурност има още много неизследвани страници и моменти от историята ви. В предаването си, аз говоря за времето на Първото българско царство, за което повечето от източниците са византийски. Затова, когато например има 20 години мир между България и Византия, историята замлъква и знаем много малко за този период. Мисля, че в миналото ви има много неща, които заслужават да бъдат проучени и обяснени по-добре. Според мен българските историци, често изпадат в твърде големи подробности за не особено важни неща. Пример за това е, че има много сведения за това къде е роден и живял Паисий Хилендарски, но не е описана достатъчно подробно неговата роля и дело за България – коментира Ерик Холзи.

За своето предаване американецът използва единствено английски източници. Чете и малко български, но казва, че ще му отнеме часове, за да го запише, ако го прави на български език. Затова се надява скоро да открие историк, който да му помага, допълвайки разказите му с факти и от български книги.

Освен историята ни, Ерик харесва природата, храната, начина ни на живот и духа, който имаме. Казва, че въпреки песимизма, който усеща, се вдъхновява от хората с положителна енергия и желание за промяна. Тук той се чувства много по-полезен, отколкото в САЩ и независимо с какво се занимава, иска да помогне за развитието на страната ни. Според него, не бива да се гордеем само със завоеванията и спечелените битки в миналото, а и с нашите възрожденци, които са били по-единни, отколкото сме днес. Създали са първите училища и още по времето на робството са образовали и помагали на своя народ. Урокът, който трябва да научим от миналото не е един, но според Ерик, най-важно е да бъдем малко по-оптимистични. Преживели сме много, затова ще се справим и с проблемите, които имаме днес. Не бива да се отказваме и да очакваме всичко да се оправи с магическа пръчка. Нека не мразим другите, че са постигнали нещо повече от нас, а да се радваме, сякаш техният успех е наш. С тези малки промени в нагласата, ще видим страната ни по съвсем друг начин и промяната към по-добро ще е с една стъпка по-близо, смята Ерик Холзи.