Производителите на млечни продукти у нас са алхимици

Млечните продукти и начина, по който тази основна за българина храна стои на  пазара. Темата  предизвиква циклично тревога, спорове и смут. Аргументите:  при 254 регистрирани предприятия  за производство на млечни продукти в страната, консумацията на качествена продукция не надхвърля 30%. Т.е. наредбите не успяха  да наложат трайни стандарти, аналоговите заместители на сиренето, кашкавала и млякото господстват на пазара, заради ниската си цена, липсата на контрол и неглижиране на опасностите за здравето ни.  Поредната наредба с изисквания към млечните продукти  е качена на сайта на Министерството на земеделието и храните  за обществено обсъждане. По темата ще разговаряме с Танчо Колев - председател на  Националното сдружение на млеко и месопроизводителите. 

Колев подчерта, че според стара съществуваща наредба, имитиращият продукт трябва да бъде на отделен рафт, с определени етикети. Това продължиобаче  само месеци. Оттам нататък всичко замря,виждаме  имитиращите продукти  на една и съща витрина със сиренето, но се водят „млечни деликатеси“, имитиращите продукти се водят и  „сирене“, заяви Колев. Това не ни устройва нито като производители, нито като потребители. Нашата продукция  - на мляко не се оценява. В момента всички млекопреработвателни предприятия използвят млякото за есенция и тя се заплаща двойно и тройно.

По думите на Колев държавата в момента спи зимен сън. Не можем да си храним народа с некачествена храна, да пълним болниците и да се сърдим защо не стигат парите за здравеопазване. Те никога няма да стигат, ако продължаваме да ядем некачествени храни, заяви Колев.  Той изрази недоумение защо  никъде на етикетите на имитиращите продукти не може да се прочете, че не става въпрос за млечни произведения, а за заместители.  Единственото, което държавата трябва да направи, е да въведе драконовски мерки срещу всички, които произвеждат имитиращ продукт, а го продават за млечен. У нас има закон за БДС, има закони за млечните произведения, да не се оправдават, че нямаме закони, заяви Колев. Като пример той посочи Гърция, която е въвела сурови глоби срещу нарушителите на стандартите. Ако се вкара друго мляко, освен гръцкото в гръцката „Фета“,  глобата е над 150 000 евро, а при второ нарушение – предприятието се затваря и то никога повече тези хора не могат да работят в млечната промишленост.

У нас едва 30% от суровините в млечните произведения са български. Всичко останало е вносно мляко  от Унгария, Полша, Румъния, но това никъде не е отразено на етикета. Какво означава българско кисело мляко, при условие  че няма български продукт – мляко. Само етикетът е български, заяви Колев.  

Нашата държава трябва да си подреди къщичката, това ни казаха и от Брюксел. Те се намесват само за това, че не трябва да има износ на тези продукти от нашата страна навън, а какво слагаме ние вътре,с какво си тровим народа, това са наши лични работи, казаха, подчерта Колев. По думите му е необходим много строг контрол на продукцията, налагане на санкции, конфискуване на продукция, ако тя е некачествена. Няма конкрол и върху цистерните, които влизат в страната ни към мандрите. Има регламент на ЕС, който гласи, че  всяка държава-членка на ЕС, ако има неотговарящо на европейските стандарти мляко, трябва да го преработи  и да го продава в съответната държава., подчерта председателят на Националното сдружение на месо и млекопроизводителите Танчо Колев.

 Повече чуйте от звуковия файл.