Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Eвропейската цивилизация е тръгнала от Слатина

Снимка: БГНЕС

Доказателството, че  в българските земи се е развила първата европейска цивилизация, е от неолитното селище Слатина в София в едноименния квартал, където археолози откриха най-големите постройки в Европа от времето на неолита. 

Това съобщи за Радио Пловдив археологът от Националния археологически институт с музей към БАН  проф. Васил Николов, отговарящ за разкопките на неолитното селище в столичния квартал „Слатина” . 

Това едно от най-ранните селища на европейските скотовъдци в Европа, когато става заселването в тази част на континента - Балканите. Тук възниква първата европейска цивилизация със свой облик. От днешните български земи тръгва цивилизацията към средна и западна Европа. Докато преди 10 години имаше дискусия на тази тема и трудно се възприемаше такава концепция, сега вече има доказателства.

Преди няколко дни археолозите попаднаха на останките от две изгорени къщи с неочаквано големи за тази епоха размери. 

Дължината им надхвърля 22 метра. Засега на Балканите, а с това и в Европа, от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация, обясни проф. Николов.

Новите радиовъглеродни дати потвърждават възрастта на селището, определяна и досега на пълни 8000 години.

Според него нашите прадеди са били не само добри животновъди, но и добри строители и можем да говорим дори за добра развита архитектура. 

Видът на тази голяма къща с разчупен план показва, че е било голямо предизвикателство на тогавашния архитект да изгради покривната конструкция, която трябва да издържи във времето, обясни археологът.

Тази цивилизация е имала около 2000 г. живот, стига изключително развитие и скоро след своя апогей на културата,  сякаш изчезва с магическо перо. Тезата  за това са съществените климатични промени в 5-тото хилядолетие преди Хр. от север на юг. Става въпрос за засушаване, земеделието умира и хората, изгубили поминака си стават полуномади и тръгват по територията на Балканите между Карпатите и Бяло море. Това продължава най-малко 1000 години, а след това тези хора се връщат на стари си землища, разказа ученият

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54