Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Аленото е червено

БНР Новини
Мила Искренова
Снимка: БГНЕС

Неблагонадеждна, невъзвращенец, родоотстъпник, куки, оперативен работник, отговорен другар, инакомислещи, идеологическа диверсия - това са все думи от речника със социалистическите термини, с който завършва книгата на Мила Искренова „Анна и Алената глутница”, които част от нас добре помнят, а част от младите хора у нас не са и чували. В послеслова си тя разказва за появата на текста още през 1997 година, докато е в чужбина, когато го пише на ръка с идеята да стане сценарий. Героите и ситуациите в него са измислени, но реалистично обосновани, допълва Мила Искренова и набляга на това, че посвещава книгата си на младите хора. Години по-късно, когато решава да предложи за издаване ръкописа, тя се връща към този болезнен за нея текст, свързан с времето на социализма у нас и го допълва и редактира. „Анна и Алената глутница” е написана с размах, без съобразяване с каквито и да било условности на литературните правила. Това е книга за невъзможността през социализма да се живее свободно, да се диша свободно, да бъдеш личност, която не се съобразява с правилата, наложени от Партията, книга, която връща в онова време без носталгия и захаросани спомени, книга, която по думите на авторката, няма други претенции, освен да разкаже истината за живота тогава, да го разкаже на младите. Точно с тази си непретенциозност и освободеност „Анна и Алената глутница” се превръща в документ на времето, а може би след време би могла да се превърне във филм...





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!