Великобритания избра BREXIT. В какъв политически спектакъл ще бъде въвлечен ЕС след парадоксалното британско решение и стартира ли откровеният разговор за бъдещето на Европейския проект. За референдумите като начин на употреба, /не/възможното прекрояване на Европа, внезапното отрезвяване пред новите обществено-икономически реалности и очакването на печелившия ход за Европа. Разговор с политическия анализатор Светослав Терзиев.
Р.П.:Откъде да започнем? Като че ли това, което чуваме в последните дни най-много може да бъде определено като смут, несигурност – това ли са основните определения за ситуацията или вие виждате нещо друго, ще дадете преднина на друг процес?
Светослав Терзиев: Европейският проект поначало не е формулиран, не е ясно какво цели, защото няма крайна цел – той е един постоянно изграждащ се, развиващ се, една конструкция, която не е категорично определена. Даже ако искате вземете за пример Европейският парламент в Страсбург – неговото централно тяло наподобява строителен обект незавършен. Това не е случайно, защото точно такъв е и самият европейски проект – той се изменя постоянно. Но главният въпрос, който съществува откакто е възникнала европейската идея за обединение, е докъде да стигне това обединение – дали да се върви към федерализация или да си остане проект на национални държави, които имат междуправителствено споразумение да си сътрудничат в едни или други сфери, главно в сферата на търговията. Тъй като всички кризи, които са възниквали в ЕС досега са решавани само по един начин и може би сега пак ще се прибегне до същия лек. И спорът, или по-скоро дебатът, който се води в момента е колко да се задълбочи европейската интеграция, защото присъствието на Великобритания до голяма степен пречи точно на този процес – Великобритания е от държавите, които постоянно искат изключение, за да не участва във федерализирането на Европа, тя е от държавите така да се каже, стоящи в периферията на този процес. Сега ако тя наистина пристъпи към излизане от ЕС, защото все още не е подала такава молба, но ако подаде такава молба има възможност да се засилят точно тези тенденции, но да се засилят на няколко скорости, защото има държави, които искат и други, които се колебаят.
Р. П.: Да и точно затова исках да ви попитам, в тази връзка вие очаквате ли непредвидими преговори?
С. Т.: Винаги са сложни и преговорите, и процесите, защото се засягат възлови национални интереси, засяга се суверинитетът на държавите и това е болезнено за много страни – те не са готови да отстъпят още суверинитет, защото, когато в крайна сметка се предприемат общите действия, общи решения това означава, че държавата се отказва сама да взима решения, тя трябва да се съобрази с останалите. И тук е въпросът колко държави биха желали – ако погледнете, вчера се бяха събрали най-напред представителите на страните-основателки, за да търсят отговор на създалата се криза – това са шестте държави създали Европейската общност през 1957 г. – Франция, Германия, Италия и трите държави от Бенелюкс, а в нов формат сега ще се съберат останалите. Вчера президентът Росен Плевналиев беше в Париж и аз бях малко изненадан да чуя от него, че той иска от френския президент Франсоа Оланд да засили, да включи, както казва той, на по-висока скорост френско-германския мотор. Наистина, Франция и Германия са двигател на Европейския съюз, но ако включат на по-висока скорост това означава други, които са като България, по-изоставащи, просто да изпаднат от общото превозно средство и да отидат някъде в периферията.
Р. П.: Европа трябва ли като цяло да покаже по-голяма солидарност специално към България и Румъния, защото ние на този етап все още вървим заедно, за да се ситуираме по-устойчиво в този процес на промяна на лицето на европейския ни дом, ако мога така да се изразя, защото ние в последно време започнахме да се чувстваме комфортно там – харесват ни правилата, макар и да не ги следваме стопроцентово?
С. Т.: Вие много добре го казахте – проблемът не е в другите държави, проблемът е в тези, които не спазват правилата, защото създавате общи правила и въпросът е кой може да върви в крачка с останалите. Ако България не е готова, ако тя няма желание тя просто ще изостане. Никой не й пречи тя да навакса своето изоставане, защото какво друго могат да направят – те помагат финансово, но те трябва да убедят и другите държави, че върховенството на закона е полезно за всички. Не случайно в момента в България има наблюдатели – четирима от ЕС, които правят проверка на прокуратурата, защото се смята, че тя е една от пречките. И България просто трябва да промени своя манталитет, начина, по който участва в общия европейски проект, защото тя засега го разглежда като проект за финансиране на свои проекти, на свои строежи на инфраструктура, а отказва да приеме другите правила основните, например сегашната процедура на хармонизация на политиките в сферата на правосъдието и вътрешния ред никак не допадат на България и тя постоянно е в обсега на критики и е сочена като държава, която просто не желае да се съобразява с общата политика.
Р. П.: Нека да не забравяме, че самата Великобритания също се счита като за привилегирована като ситуиране в ЕС, защото знаем, че тя очаква повече преференции отколкото останалите държави, може би точно затова се стигна и до тук.
С. Т.: Великобритания от самото начало иска не толкова преференции колкото изключения. Тя просто не желае да участва в някои общи политики и по-специално точно в тази сфера в правосъдието и вътрешния ред тя смята, че нейния суверинитет не трябва да бъде засяган и той има върховенство и предимство над европейските правила до такава степен, че във Великобритания започна дебат въобще дали да се спазват решенията на Европейския съд, който се намира в Люксембург, когато те противоречат на някакви британски закони. В България не е така, защото в България поне формално с Конституцията си е провъзгласила, че международното право, международните споразумения са приоритет над вътрешните закони. Така че поне формално ние в това отношение сме отишли крачка напред, но ние, в случая има предвид държавата България, се възползваше от тази ситуация, когато една голяма сила като Великобритания пречи на хармонизацията в тази сфера и донякъде бяхме доволни, даже това ни помогна да станем и членове на ЕС, защото компромисът иначе нямаше да е възможен, България просто не беше готова. Така че Великобритания на нас много ни помогна за влизането в ЕС, не случайно докладчиците от Великобритания оценяваха готовността на България и те препоръчаха да се направи този компромис, но от тук нататък ние можем да следваме Великобритания, защото би трябвало да изпадне може би като нея от общия европейски процес.
Р. П.: Г-н Терзиев, тъй като и вие подчертахте, че се очаква една промяна на лицето на ЕС със засилване на френско-германското начало ще се стигне ли според вас до предоговаряне на договорите на останалите държави, защото това също би трябвало да има отношение към нашата държава по-точно, ако се стигне до там?
С. Т.: Не, присъединителните договори няма как да се променят, те са сключени, те са ратифицирани от парламентите. Онова, което може да се предоговаря е общият договор, но той е така да се каже все още пресен за Лисабонския договор и тепърва да започне разговор за нов Лисабонски договор е много рисковано, това е разговор не толкова за Лисабонския договор, а по-скоро за конституция на Европа, знаете че Лисабонският договор беше компромис се отхвърлянето на конституцията от референдумите във Франция и Холандия. Става дума за един общ договор т. е. докъде да се стигне до точно този процес на интеграция, на федерализация и най-вероятно ще се върви по средната линия, тъй като държавите, които са в еврозоната са в по-голяма степен интегрирани, те ще продължат да работят като едро, а останалите, които не се присъединяват просто ще отиват все повече в периферията, където е и България. Това е един твърде неприятен за нас процес и трябва да имаме предвид, че в механизма, който е приет за гласуване с квалифицирано мнозинство, защото няма вече задължение за консенсус, т. е. никоя държава не може да наложи вето, при това квалифицирано мнозинство се постига просто от държавите в еврозоната, защото таз са 19 държави и те могат спокойно да вземат решения вместо останалите и ако България продължава да се колебае по естествен път ще изпадне от тези процеси.
Р. П.: Благодаря ви за този коментар. Светослав Терзиев – политически анализатор, журналист, с коментар на ситуацията и с очакване от това какво ще се случи днес след като европейските лидери обсъдят решението на Великобритания за излизане от Европейския съюз.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..