Някога немският град Брешлау, а днес – полският Вроцлав, който през тази година е Европейска столица на културата, пази свидетелства от величествени и много тъжни времена. Те съставят съвременната тъкан на града – паметници на културата, ново мащабно строителство, паркове и паметници.
Един специален вид пластики обаче не са отбелязани в нито един справочник, а съвременната история не познава аналог за създаването им световната култура.
Български журналисти, сред които и колегата Веселина Пеева, посетиха настоящата европейска културна столица Вроцлав, а закачливата фигура на странно човече от бронз, застанало пред красивия културно-информационен център на града, наречен от гражданите Барбара, стана повод за разговора й с Камила Тимура:
Р.П. Каква е историята на тези малки човечета – гномчета, които виждаме на различни места из целия град?
- О, те са много симпатични и много обичани от хората. Разпространени са навсякъде. Малко от хората обаче, особено чужденците, знаят, че идеята за тях е тясно свързана с политиката. Не зная дали си спомняте, че през 80-те години в Полша Ярузелски въведе военно положение. Това, което е известно от онова време, е свързано основно с Гданск, с дейността на Лех Валенса и „Солидарност“. Това обаче, което ставаше във Вроцлав и в подземията на този град, в който винаги е имало много студенти, основаха тук организацията „Воюваща, бореща се солидарност“ и гномчетата са част от тази идея. Представете си, как студентите от Вроцлав – около 120 хиляди, започнаха тук също активна дейност през 80-те години, като се нарекоха ОРАНЖЕВА алтернатива. Лидерът на организацията Демар Фидрих – един от студентите, нарисува на една стена, която не е на централно място във Вроцлав през 82 г първото гномче, което стана символ на протеста и на борбата с комунизма. Защо, едва ли сега някой знае, но така или иначе, идеята се е харесала на хората – той взел оранжева боя, нарисувал човечето и така тръгнало оттози момент нататък – вместо да пишат лозунги, каквито дотогава имало по стените в изобилие, всички започнали да рисуват човечета като символ на техния бунт срещу действителността и се нароиха много, много гномчета навсякъде по улиците. После студентите апочнаха да правят и хепънинги и независимо, че всички се страхуваха от арести и че могат да бъдат бити от полицията, избраха хумора и иронията за вдъхновение на недоволството си. Например празнували са деня на милиционера – купили са много свежи цветя и през целия ден гонели милицията да и подарят цветя. И тя решила да се оттегли. Това е бил такъв момент на облекчение и красива провокация, когато виждаш, че тези, от които трябва да се боиш, сами се оттеглят. Или пък на блузите на всички имало по една буква и хората така се групирали, че да може да се прочете нещо важно, напр. „Марш оттук“ или „У-у-у-у“ за което след минути няма доказателства, защото участниците в групата променят местата си. Сега се сещам и за онази история, в която членове на оранжева алтернатива дойдоха на площада всички облечени като Дядо Коледа. И тогава всички медии същата вечер съобщиха, че във Вроцлав са арестувани 74-ма Дядо Коледа. Историята на джуджетата така проникна в живота на града, че днес те са вече над 400 – разбира се, изглеждат различно от първите, изработени са от бронз и са навсякъде.
Р.П. Как поляците оценяват събитията от онези години, има ли някакви остатъчни настроения или вече са ги преодолели в новите геополитически условия?
Самата аз съм от поколението, което тестува ефекта от историческите събития. На 40 години съм, спомням си военното положение и това, което виждах през прозореца и в училище – как непрекъснато ни правеха тестове за това, което се е говорило в къщи, отношението ни към различните народности, които живеят с нас във Вроцлав – към немците, към циганите, към руснаците. Този мониторинг беше много стриктен и мога да кажа, че живеехме непрекъснато в ситуация на предупреждение - след войната, заради немците, после ни принуждаваха задължително да учим руски в училище, не можехме да пътуваме, пътуваха само пощенските картички, в магазините нямаше нищо, това ми е близко. Сега това го няма благодарение на студентите и на „Солидарност“, а Вроцлав се превърна в първото място за срещи през 97 г., когато имаше религиозен конгрес това бе и първата най-важната ситуация, когато тук се срещнаха хиляди православни, протестанти, католици, римско и греко-католици, които поискаха да разговарят и заедно да се помолят и Йоан Павел Втори каза, че градът Вроцлав е събрал хората от Европа, която винаги е била в града чрез хората си от различни националности – немци, украинци, белоруси, чехи по силата на своята история но сега те идват отдалече. И първата крачка за междукултурния диалог бе през 65—та година, когато кардинал Болеслав Коминек написа в писмо от името на всички полски епископи на немските епископи - „Прощаваме Ви и ви молим да простите и вие“ . Думите са изписани на катедралата до Одра. Не само заради това, че сме европейска столица на културта, но във Вроцлав има едно уникално за Европа място, което се нарича Пространство на четирите светини – Протестантска Катедра, Огромна и прекрасна Синагога, Католическа Църква и Евангелска църква там се правят проекти, свързани с образованието, аз самата съм работила две години по проекта „Деца на един и същи бог“. През 90-те години имаше много омраза, вандализъм, хората трябваше да се научат да живеят заедно. Ето, аз съм оттук, младите хора са оттук, а възрастните – откъде са те? От Германия, от Украйна, Беларус....или.....И те е трябвало да си направят своя дом във Вроцлав.
Р.П. Ислямът настъпва в момента към Европа. Как Полша се отнася към този факт?
Във Вроцлав имаме голяма джамия и темата не е нова за нас. Генералната тенденция е Полша да не приема много имигранти. Но не мога да кажа, че от страна на населението има някакъви негативни настроения към мюсюлманияте. Те също са част от вроцлавската култура. Има дни на мюсюлманската ултура в града, тогава джамията е отворена за всичи, правят се съвместни инициативи, към които поляците са любопитни. Мисля, че така е и в другите големи градове – Европа е отворена за всички и не може да бъде по друг начин. За малките и затворените ми е по-трудно да кажа.
Р.П. Трудно ли живеят днес хората в Полша? Как се справят пенсионерите?
Струва ми се, че да. Като гледам средните заработки на хората, как живеят обикновените хора – да, трудно живеят, животът е скъп. Средната заплата, която се получава на ръка, е около 2000 злоти или 500 евро. Има и по-високи заплати, но и по-ниски. Пенсионерите получават около 1000 – 1500 злоти, но има и по-ниски. И ако си платиш всичките сметки, направиш необходимите покупки, почти не остават пари. Но това е обща тенденция – в големите градове има работа, в малките се намира трудно. Хронично болните пенсионери обаче получават напълно безплатно лекарствата си. Разбира се, че бихме искали да получаваме повече.
Приемам с отговорност номинацията да бъда министър на околната среда, мисля че имам необходимата подготовка и познания в сектора от дълги години. Това заяви пред Радио Пловдив депутатът от БСП от Пловдив област Манол Генов , чието име бе включено в споразумението, договорено между ГЕРБ-СДС, БСП - Обединена левица и Има такъв народ за..
В много сфери ни учат да очакваме, че рисковете ще се “разпределят нормално” – повечето потенциални проблеми са умерени. Но тук се крие опасност. Ако погрешно приемем, че едно разпределение е нормално, когато то всъщност не е, рискуваме да подценим негативното въздействие на редките събития. Ако очаквате повечето рискове да са малки или “средни”,..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров открива фотоизложба, заснета по време на научни експедиции в сърцето на дивата природа на Африка. Мотото на фотоизложбата е " Дивата Африка " и тя ще започне със специално подготвена презентация. Изложбата включва селекция от снимки на едни от най-красивите и впечатляващи видове..
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..