Пренарежда ли се политическият пъзел след отказа на президента Росен Плевнелиев да играе за втори мандат. За печелещите и губещите позиции сили преди старта по предизборната писта ще разговаряме с политолога и преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Калоян Методиев
Да започнем от празничното отзвучаване от хармонията към контрастите – защо толкова се отличава публичното говорене от вчера и от днес от трибуните, които не винаги могат да бъдат толкова красноречиво подчертани, знаем, че трибуна може да бъде навсякъде, където около политика има аудитория.
Калоян Методиев: Защото от преди основаването на тази държава всички знаем притчата с пръчките на хан Кубрат – ние винаги сме били силни, когато сме били единни, когато сме били обединени зад определена кауза – дали ще е освобождение, дали ще е възраждане, църковни борби и каквото щете, но през вчерашния ден тържествата направиха наистина много добро впечатление, показаха една сила, един дори един малък, ако щете, подем, но и това, което споменахте за тържествата в Пловдив, които минаха в национален план и бих казал засенчиха тези във всички останали градове показват, че има някаква енергия в обществото, има някакво настроение, има някакво чувство, което търси изява. Очевидно още не е намерило пътя, тази връзка около политиката, за да може и там да станем свидетели на едно единение, на едно духовно възраждане в контекста на празника, което да ни води в някаква посока, защото ние имаме нужда в момента да вървим нанякъде, да повишим скоростта на движение, което го показва и нашето място в Европейския съюз. И мисля, че завръщането може да са именно корените, именно тези празници, именно нашето самочувствие да дойде на базата на буквите, на православието, на всичко, което сме дали, ако щете на един пловдивски учител от преди 165 г. – Найден Геров, който изкара на своя глава децата, за да шестват из улиците на града, за да славят буквите. Така че имаме на какво да стъпим, за да вървим напред и в случая вчера ми даде някакъв повод за оптимизъм празнуването.
Р. П.: Това, което вие казвате за Пловдив и начина, по който беше отбелязан празника, за мене означава само едно единствено нещо всъщност какво означава силната мотивация, аргумента – тя се нарича „Пловдив – 2019”, обаче това е национална кауза, нали така? Дано политическите сили да се обединят.
К. М.: Сто процента – ние сме едно.
Р. П.: Кажете обаче сега, след като направихте този анализ встъпително, на какъв модел на управление в момента ние сме свидетели, визирайки най-голямата и водеща политическа сила в страната, от там да започнем.
К. М.: Ако започнем от там, че ние сме парламентарна република – така е записано в Конституцията, конституцията е Библията на една държава, трябва да започнем с анализ на парламента, а парламентът може да бъде определен само с една дума като качество, като яснота кой е опозиция, кой е управляващ, като конфигурация, като принципност, всичко това в настоящия момент е в трагична окраска – много лошо като качество, много лошо като продукт, много лошо като принципност. Не се знае кой управлява, тази конфигурация в управляващата коалиция се мени буквално, казвам го и го подчертавам, всяка седмица, ние имаме различни гласувания, един министър избран със 107 гласа, друг със 136, а след това приемаме един закон със 180 гласа, пък после не може да мине със 100 – всичко е много насипно, много флуидно и наистина се крепи на магия това мнозинство в момента, в последните месеци, бих казал, откакто съвсем се поразцепиха повечето парламентарни групи – един влиза, един излиза от управлението, пък гласува по друг начин. За анализ – много трудно. Мисля, че няма човек в България, който може да анализира това нещо, което се случва, тази динамика.
Р. П.: Все пак аз разчитам на вашата прозорливост и затова именно осъществяваме този разговор. Но имаше ли за вас изненада поне в решението на Плевнелиев да се откаже от надпреварата за втори мандат? И в този смисъл виждате ли пряка връзка между решението на Радан Кънев да подкрепи номинацията му без политически разговор за подкрепа и това, което се случи впоследствие, логично ли бе?
К. М.: Започвам отзад напред – не беше логично, досега не съм чул нито едно смислено обяснение от анализатори или от самите номинирали Плевнелиев за втори мандат от ДСБ не са в позиция за го правят, не знам защо го направиха. Самият факт е, че той е един кротък човек обикновено, се изнерви и толкова рязко им отговори, говори, че някъде са направили нещо нередно, което е попречило на неговия интерес. Колкото да началото на въпроса за това дали беше изненада неговото решение – не, не беше, всички го очакваха. Той загуби подкрепата на ГЕРБ още в началото на годината, знаете в серия интервюта и Борисов, и Цветанов – двамата силни хора в парти ята, недвусмислено подсказаха, че търсят друг кандидат, ме той не е кандидатурата, зад която стои партията безспорно. Отделно рейтингът му е най-ниският, каквото и да говорим, от създаването на тази институция той достига историческо дъно край него, личният му рейтинг, рейтингът му на държавен глава, така че той нямаше вече условията да се кандидатира за нов мандат. Единствената изненада беше времето – той обяви, че това ще се случи в края на юни, но месец по-рано изненадващо дори от екипа му обявиха, че решението е взето през нощта, нещо се е случило, той е премислил.
Интересното тук аз виждам в две посоки – първо, че той направи политическа заявка, че се оттегля от политиката, ще изкара мандата докрай, но ще се върне под някаква форма, това е интересно под каква форма ще се връща – през ГЕРБ ли, през нова партия ли или през някакъв друг пост, това е интересният момент според мен, който си заслужава да се анализира и да се види как стоят нещата.
Р. П.: А този негов отказ може ли да бъде тълкуван като направена стъпка към единната дясна кандидатура с последните събития и изобщо реалистична ли е възможността за издигане на обща президентска кандидатура в център дясно понеже основно това се коментира?
К. М.: Аз не знам кое е точно център дясното в момента, защото нито една от партиите няма характеристиките точно на дясна партия. Хайде, в центъра да се скупчат става, но ако ги погледнете и ги сравните с всички други партии в Полша, в Унгария, в Чехия, в Хърватия – ние нямаме такава партия, за която да кажем – ето, това е национално отговорна партия, консервативна, която защитава определени интереси и в икономиката, и в политиката. Любопитното при Плевнелиев е, това е второто нещо, което исках да кажа, че той с този си ход излезе като морален победител. Може да му е нисък рейтингът, може да е малък като процент, като влияние, да не го долюбва мнозинството българи, но той с този ход се хареса, защото българинът според мен обича хора, които се оттеглят, отказват се, които не превръщат властта в самоцел и не се вкопчват в нея. Затова той спечели някакъв малък дивидент и ще видим как ще бъде реализиран този дивидент в политическите му планове.
Р. П.: Понеже говорим за център – дясно кажете според вас какво обща платформа би могла да бъде обединителна пък за левите сили в държавата, така че да застанат зад обща президентска кандидатура, защото и това е възможно. Допускате ли го?
К. М.: Ако ме бяхте питали един ден след избора на Корнелия Нинова за председател на БСП, защото очевидно те ще са центърът на такава кандидатура, около който се завихрят, бих ви казал „да”. Една седмица по-късно напрежението между АБВ и БСП е по-голяма отколкото между БСП и ГЕРБ. Такива искри прехвърчат, такива обиди и заплахи и от двете страни, а такива обвинения, че ми се струва малко рисково да кажа, че ще имаме единна лява кандидатура. При всички случаи ще има опити за такава, пак казвам, около БСП с идеята те да са център и те ще бъдат център очевидно на това нещо, защото 13 мисля станаха изборните поредни загуби, които те инкасират. Т. е. те няма вече какво много да губят, трябва да играят вабанк, а играта вабанк означава да направиш всичко възможно, за да направиш политически пробив на терена на своя противник, ерго ГЕРБ. Така че ми се струва, че ще търсят единение, ще търсят кандидатура, която да е много по-широка от тяснопартийната, защото ако загубят 14-ти пореден избор, вече ще е предпоставка и за 15 и от там нататък перспективите не са добри.
Р. П.: Ще станем ли свидетели на предстоящите избори, започваме от това, например на активизирането на националистическите сили? Сега те са силно размити като електорат, а разговорът за другата част от политическия спектър разбира се отнася за ДПС и ДОСТ.
К. М.: Силно замрели, силно нацепени, знаете, че вътре има поне три големи формации, същевременно имаме безпрецедентно нарастване на обществените настроения и симпатии към патриотичните, към националистическите идеи. И това не е само в България, това е в цяла Източна Европа, от която ние сме част, т. е. тук имаме очаквано обществено настроение, което се диктува и от емигрантска криза, и от глобализма и от различни други проблеми, слабостта на ЕС, но както и да е – има го това нещо. И то търси изява. А в момента този нацепен терен не му предлага това нещо. Много е тежко положението, защото и геополитически са разделени и личностно са разделени – един върти насам, друг натам от тримата малки лидери, така че трудно виждам база за единение между тях, за някакви общи действия, общи кандидатури, които да имат успех. Има настроение, но то трябва да намери начин да се изрази т. е. те трябва да се съберат и да има нов формат или трябва да има нов лидер. Обикновено около лидер се формират такива големи проекти, за да може тази енергия да намери израз. ДОСТ предполагам няма да успее да се развие до това нещо, което очаквахме да стане заплаха за ДПС до такава степен, че да я маргинализира като партия.
Р. П.: Благодаря за този коментар в отговор на въпроса пренарежда ли се политическия пъзел след отказа на президента Росен Плевнелиев са играе за втори мандат разговаряхме с преподавателя и политолог от Югозападния университет „Неофит Рилски” Калоян Методиев.
„Цялостната картина е отвратителна и естествено, че отблъсква хората. Но аз съм на по-друго мнение по отношение на развитието на събитията. Мисля, че това, което се случи днес, ни приближава до избор на председател на 51-вото Народно събрание. Виждаме, че има разместване на пластовете от твърдите позиции на някои политически формации и това..
"При заболяване като чумата по дребните преживни животни, което е сред най-опасните в международен план, реакцията трябва да бъде бърза и безкомпромисна. Всичко това е ясно регламентирано от правилата на Световната организация по здравеопазване на животните," заяви д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за..
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..