Българите в Молдова не забравят родината, но е време тя да ги чуе

Политици, военни, учени, писатели, художници… Това са само част от бесарабските българи, допринесли страната ни да бъде тази, която познаваме днес. Сред тях са първият ректор на Софийския университет – академик Александър Теодоров-Балан, министър-председателят Александър Малинов, генералите Иван Колев и Данаил Николаев.

Дошли от Сливенско, Ямболско и Варненско по време на Руско-турската война, днес бесарабските българи са около 100 000. Неофициално броят им е към 300 000. Макар и да се грижи за българските общности в чужбина, страната ни сякаш загърбва проблемите на сънародниците ни в Молдова.

За тях от лични наблюдения говори бившият кореспондент на БНР за Румъния и Молдова Георги Василски:

Проблемите на българите в Молдова могат да бъдат разгледани в няколко аспекта. Започваме с икономическия аспект. 4 милиона души със средна заплата около 240-250 долара на месец при цени, които са сравними с България. При това положение хората по всякакъв начин се опитват да оцеляват – основно с работа в чужбина. В културно отношение се опитват да оцеляват като търсят корените си. Но има един голям проблем и той е, че в Молдова трудно, освен по интернет, се хваща българско радио и телевизия. Това може да се промени с много активен диалог между двете страни. Да се позволи на България в областите, където има компактно българско население, да достигат националните програми на БНТ и БНР.

Издаването на паспорт също е голямо изпитание за тамошните българи заради бюрокрацията тук, у нас. В наш интерес е да улесним процедурата, защото по този начин губим не само хора, които се самоопределят като българи, но и студенти, които искат да учат у нас, но не могат.

Градчето Тараклия е център на българската общност в Молдова. Там живеят около 15 000 души – предимно българи. Част от тях не говорят молдовски, спазват всички български обичаи и не срещат проблеми заради националността си. В Тараклия се намират българското училище „Васил Левски” и български университет. Тяхната издръжка не е лесна, тъй като парите, които отпуска България, постъпват в бюджета на молдовското министерство на образованието. Там следите им се губят, а до учебните заведения достигат не повече от половината средства. 

И още един проблем засяга българската общност в района – новото териториално деление на Молдова, което няма да подмине и Тараклия.

Това ново териториално деление се използва много често, най-напред за електорални цели, защото там демокрацията е на по-ниско и от българското ниво. Самите опити за териториално деление създават опасност за обезбългаряване на определени региони и закриване на българския регион Тараклия. Ние имаме една много силна позиция, която трябва винаги да използваме. Молдовските управленски елити винаги твърдят, че са проевропейски настроени и желаят влизане в Евросъюза или поне по-тесни контакти с държавите там. Нашето външно министерство или други органи, свързани с външната ни политика, трябва да поставят винаги въпроса така, че да се гарантира териториалната цялост на българските райони в Молдова срещу нашата подкрепа за молдовската държава.

Държавата ни трябва по-категорично да се намеси и заради случващото се с кмета на Тараклия Сергей Филипов, срещу когото се води съдебно дело от края на 2014 година. Той е обвинен в злоупотреба с власт, заради отсичането на няколко изсъхнали дървета в градския парк. Осъден е да заплати около 15 000 лева за щетите, които бил причинил на държавата, и няма право да заема държавни и общински постове за срок от 2 години. Мотивите за съдебното решение ще бъдат обявени след няколко дни, на 5 май. Очевидно е обаче, че процесът срещу него е политически. Причината е, че макар да работи в най-бедния район на Молдова, с работата си като кмет успява да преобрази Тараклия. Хората оценяват делата му и въпреки репресиите и съдебното преследване, той печели втори мандат на изборите, състояли се миналата година. Има и друга причина Филипов да е неудобен за властта. Заедно с президента на Гагаузия Ирина Влах и няколко молдовски политици, те се противопоставят на онези кръгове сред управляващите, които са за присъединяване на страната към Румъния.

Борбата им за общата кауза – да запазят Молдова като суверенна държава, уважаваща автономията на българското и гагаузкото малцинство, кара много хора да застанат зад Ирина Влах и Сергей Филипов. И макар България да е на 1000 километра разстояние, ясно заявената българска позиция в тяхна подкрепа ще отекне и там.