За църковния човек, неговите транформации и рефлексията на вярата от Сътворението до дигиталния свят. Кога религията изкривява опасно вярата и защо обществените устойчиви модели днес пораждат повече страх и несигурност, отколкото съзидателност и спокойствие? И защо развитието на технологиите бе съпроводено от нравствен разлом и разпад на култури, разбирания, поведенчески отклонения и издигане на нови кумири и митологии. Доц. д-р Димо Чешмеджиев преди гостуването му в инициативата на клуб „Петното на Роршах“ „Пловдивско историческо общество“ по темата за Средновековна България от Цар Петър до Асеневци.
Времето на Средновековна България и днешният ден си приличат по много неща, но и се различават. Различното е, че тогава обществото е религиозно, а днешното – гражданско. Виждаме, че сега се появяват различни религиозни групи, които дават заявка за религиозност на самото общество, но те са доста изолирани. Тогава цялото общество е религиозно и нещата се развиват по различен начин, в информационен план обществото също е различно. Това заяви историкът Димо Чешмеджиев.
По думите му човекът не се е променил твърде много, но просто вярва в различни неща. Средата общо взето не е толкова променена, но човекът не се променя и вярата остава почти една и съща, независимо от информационната среда. Дори и да има много информация, информацията все пак е нещо рационално, докато вярата е нерационално. Изглежда, че човекът не се променя, но средата се променя, подчерта доц. Чешмеджиев. .Ако човек е религиозен, информацията не му влияе. Той намира това, което го интересува и тази информация го захранва. Ако е рационално настроен, той търси рационалната информация. Човекът изглежда, че е най-бавно променящото се нещо на този свят. Или поне масовият човек.
Човекът вярва в доктрини, но избира различни доктрини. Някога е вярвал в Бог, в система от догми, които са били задължителни, сега може да си избере различни обекти на вярата – извънземните, в Бог, в каквото си искаме. Съвременното общество не е така рамкирано, то е по-свободно в избора на вяра.. Дали обаче вярваш в Иисус, в Аллах или в извънземнит, механизмът е същият, заяви историкът. В Средновековието религията е обществено организираща сила, която е в основата на обществото. Сега не е точно така и затова има разнобой във верите – всеки вярва в каквото и доколкото си иска. Цивилизационен сблъсък няма, има опит за овладяване на властови ресурси
Европейската културна традиция обаче, независимо от лошата организация, е достатъчно дълбока и устойчива във времето, за да може да бъде лесно разклатена, както им се иска на някои лоши пророци в днешно време. В това вярвам на 100 процента, подчерта доц. Димо Чешмеджиев.
Повече чуйте от звуковия файл.
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..
Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..