Днес започва изпълнението на споразумението между ЕС и Турция, което ще регулира мигрантския поток към Европа. То бе критично коментирано като отстъпление на съюза от собствените му принципи и даване на финансово подплатен реверанс на Турция.
В този актуален контекст поставяме разговора с Тайфур Хюсеинов- заместник главен редактор на вестник "Заман- България". Властта в Турция наложи държавен контрол върху вестника, с което даде доказателство за потъпкване на свободата на словото. Днес Таййфур участва в дискусия , посветена на неосманизма. Неговата тема е възможна ли е демократизацията на Турция.
С въпроса възможна ли е тя - започва разговора ни.
Тайфур Хюсеинов: Преди няколко дни американският президент Барак Обама разкритикува президента Ердоган и неговото управление. Става въпрос за президент, който е президент на парламентарна република, трябва да подчертаем, а ролята на президента според турската конститутция би трябвало да бъде представителна. А възприятието и това, което се случва в Турция всеки знае, че реално управляващият и човекът, който взема решенията, е именно президентът Ердоган. Състоянието, до което Турция стигна през последните няколко години буди огромно разочарование за съжаление. До неотдавна Турция беше държавата, на която мюсюлманските страни се възхищаваха за нейния демократичен път на развитие с утвърждаване на разделението на властите, равноправието между мъжете и жените, човешки права и т. н. и не на последнот място процеса за присъединяване към Европейския съюз. Но този исторически шанс беше пропуснат от управляващите и управляващата партия, чийто лидер е все още президентът Ердоган, а както споменах в началото президентът не би трябвало да има такива функции. Демократичният процес в Турция прие в обратна посока и не пощади нито гражданското общество, нито медиите, нито правосъдието и частната инициатива.
Р. П.: А защо въпреки това, което се случва в Турция – то е ясно на европейските институции, беше направен този както го наричат много наблюдатели компромис и такава силна роля на практика пое Турция със справянето на една от най-сериозните кризи по оценките на всички, които съюза сега има? Защо това се преглътна според вас?
Т. Х.: Принципи бяха заменени за интереси за съжаление от страна на европейските лидери. Да, това засега, на този етап се представя като успех от страна на европейските лидери и в частност от страна на германския канцлер Ангела Меркел. Но дали е така времето ще покаже тепърва. Времето започна да се стопля, т. н. балкански маршурт поне засега е спрян, но от тук нататък накъде ще тръгнат нещата, защото не трябва да забравяме, че в Турция има според официалните данни има около 2,5 милиона бежанци. 10 % - около 250 – 300 хиляди от тях са в бежански лагери. Останалите сирийски бежанци са разпръснати из цяла Турция. По какъв начин се препитават, при какви условия живеят е един въпрос и кога евентуално те ще тръгнат към Европа е другият въпрос, на който европейските лидери трябва да си отговорят. И другото, което трябва да отбележим е, че в Турция има и вътрешна миграция. Този натиск, който беше оказан от управляващите спрямо кюрдското население, което е в югоизточната част е много сериозен. Не малка част, става въпрос за стотици хиляди души са се изселили при свои роднини и близки в по-големите градове, става въпрос за Измир, за Истанбул и т. н. Това също може да окаже натиск с оглед на това споразумението, което беше постигнато, една от точките гласи, че визовият режим трябва да бъде облекчен за турските граждани.
Р. П.: Можете ли да кажете до колко сте съгласен вие с опасенията, че Турция носи много силна вълна, че неосманизмът е много застрашаващ регион на Европа, че е в ход, че е в сила? Каква е степента на развитие на това течение, на този процес2
Т. Х.: Може би трябва да отбележим следното – в началото на управлението на Ердоган и на неговата партия нямаше такива нагласи. След това с течение на времето хората, които имат такива идеи като неосманизъм, един вид реваншистки идеи, започнаха да заемат по-важни постове в управлеинето на страната. Показателен е примерът с това, което се случва каква е политиката на Турция спрямо Сирия. Турция безусловно подкрепи т. н. опозиция и виждаме какви са резултатите. Така се с оглед на това, което се случва там можем да си направим сметка какво може да донесе една такава политика спрямо всяка друга съседна държава на Турция.
Р. П.: Добре, ако имате такива опасения към демократичните процеси и тяхното грубо туширане в Турция по отношение на връзките с ЕС, сега тези, които се осъществиха според вас ще помогнат за демократизирането на Турция или в някаква степен легитимират режима там, управлението там?
Т. Х.: Много ми се искаше това да спомогне за демократизацията на Турция т. н. споразумение с ЕС. Но явно е, че принципите, европейските принципи бяха нарушени само и само, за да бъдат постигнати определени интереси. Това дава повече легитимност на управлението или т. н. режим на Ердоган и налагане на един вид едноличен режим във функция. Това е предпоставката, която Ердоган представя пред своите избиратели и пред турските граждани, че, ето, видите ли ние постигнахме своите цели, това, което един народ...
Р. П.: Европа ни приема такива каквито сме.
Т. Х.: Да, Европа ни приема такива каквито сме и ние ще бъдем това, което си искаме, без да имаме предвид общоевропейски ценности.
Р. П.: Накъде в този смисъл се върви според вас, как работите вие вкючително, във вестника, който преди беше ваша територия, чисто по измерване свободата на словото, нали тя е един от основните белези на демокрацията? По този критерий как се чувствате?
Т. Х.: Всеки е обезпокоен. Наложена е една империя на страха, има страшна грандомания, т. е. всеки, който се опълчи срещу режима или пък каже различно мнение от това на управляващите бива обявен за враг, терорист, предател и т. н. – все неща, които будят много сериозни притеснения. По свобода на словото Турция миналата година беше на 149 място сред 180 страни в класацията на Репортери без граници. Но тогава все още нямаше наложен държавен контрол на най-голямата медия. Бяха свалени от сателита 15 национални телевизии – това е равносилно на закриването на въпросните телевизии, т. е. гласът на опозицията бива всеки ден заглушаван. И в момента в Турция се представя само официалната т. е. правителствената позиция и позицията на Ердоган за случващото се в Турция.
В програма "Точно днес" за възможностите по нареждането на политическия пъзел в България разговаряме с Манол Пейков , който ще бъде депутат от „Продължаваме промяната-Демократична България“. Те призоваха за "санитарен кондор" около ДПС-Ново начало. Манол Пейков каза, че ще има отново много работа за вършене, защото е получил сериозно доверие от..
Безпрецедентни критики има към честността на изборите. Това за мен е много сериозната заплаха, която следва от тези избори, а не толкова съставянето на правителство. Това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Теодора Йовчева, която коментира политическата ситуация след извънредния парламентарен вот в неделя и вече заявените „червени..
„ ВиК утайките в депото край Катуница са депонирани от края на 80-те години до 2008 г., когато тази дейност е преустановена “ – заяви в интервю за Радио Пловдив управителят на ВиК-Пловдив Антон Гълъбов. „ Мястото е оградено и се пази от жива охрана, благодарение на която пожарът е овладян “ – подчерта Гълъбов. „ Нека не плашим..
Имахме избори байганьовки, купени, грозни, дописвани, несправедливи и не случайно има искане за касирането им, коментира в предаването "Точно днес" политологът Калоян Методиев. Според него влизането или невлизането на "Величие" във всички случаи ще влоши ситуацията. Ако останат извън праламента, това ще ги превърне в креслива алтернатива, която е в..
В предложение на служебното правителство за бюджет 2025 не се предвижда удължаване на намалената ставка от 9%, която беше въведена за ресторантьорите и други бизнеси по време на COVID-19. Обсъжда се и отпадане на нулевото ДДС за брашното и хляба. Годишният ефект от връщането на по-високата ставка е 400 млн. лв, артументира се финансовото..