От какви промени се нуждае Законът за културното наследство?

Разрушаването на тютюневите складове в Пловдив и Харманли отново разпали темата за опазването на паметниците на културата. Тяхната съдба споделят още стотици сгради в цялата страна, които са оставени на произвола или се унищожават умишлено. Причината– недостатъчният капацитет на администрацията и липса на интерес на общинските съвети и кметове. Именно тя предизвика остра обществена реакция срещу тази небрежност и принуди парламента спешно да промени Закона за опазване на културното наследство. Една от мерките предвиждагрижата за паметниците на културата да бъде поета от общините, а не от Националния институт за недвижимо културно наследство. По този начин проектите за реставрация, обновяване или събаряне на културни паметници ще се разглеждат по-бързо. Поправките в закона въвеждат и принципа на мълчаливото съгласие, според което, ако до два месеца проектите не са съгласувани, се пристъпва към тяхното изпълнение. Архитекти и експерти по културното наследство, заявиха, че мотивите за промените в закона са дълбоко сгрешени, тъй като общините нямат ресурс и не познават добре обектите. Те се обявиха категорично против мълчаливото съгласие, защото то ще доведе до разрушаване на културни паметници. Реформа трябва да има – но на база на цялостна стратегия за опазване на наследството. Това мнение застъпи и Стефан Белишки – представител на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места – ИКОМОС. Той заяви, че професионалната общност предлага отстраняване на проблемите в закона, още от приемането му през 2009 г.

Ние предлагаме широк обществен форум за изработване на национална стратегия за опазване на културното наследство. Спешно изграждане на съвременна информационна база за културните ценности. Става дума за дигитализация, актуализация и синхронизация на режимите за опазване на културното наследство.

Липсата на традиции, средства, контрол, достъпен електронен регистър на културното наследство и на финансиране – това бяха част от темите, засегнати по време на дискусията в Парламентарната комисия за култура и медии. Какво трябва да се промени, ще чуем от Вили Лилков, вносител на предложенията на специалистите от Форум „Културно наследство”:

Има няколко неща, които стоят преди всякакви административни реформи и промени в тази област. На първо място, да се актуализира регистърът на недвижимите културни ценности, който е много остарял. Той включва обекти, които не притежават качества на паметници на културата, за сметка на други, които отговарят на изискванията. Второто е, че този регистър трябва да се дигитализира и да стане публично достъпен. Директорът на института за недвижимо културно наследство да се назначава от министъра на културата след специален конкурс. От друга страна общините трябва стриктно да спазват всички предвидени промени в Закона. Ако не се направи сериозна реформа в цялата система, всякакви други промени като мълчаливото съгласие или създаването на териториални звена към кметовете на общините, са напълно излишни.

Проблемът с опазването на паметниците на културата не е от вчера, но досега неговото решение винаги е било отлагано от законодателя. Така много красиви сгради вече ги няма и са останали само в спомените на възрастните хора. Днес на тяхно място се издигат нови, които често нямат нищо общо с архитектурата наоколо. Бавно, но сигурно, градовете губят своето очарование, превръщайки се в бетонова джунгла. Европейските градове залагат много на културно-историческия туризъм и привличат милиони туристи. България също има този потенциал, както и разработена стратегия в тази посока. Ако Законът за културното наследство остане в същия вид обаче, архитектурният завет на миналото ще бъде погубен, а загубите – огромни.