На Благовещение не излизайте гладни и без пари

На 25 март Православната църква чества празника Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. Празникът е утвърден през VII в. и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение се чества и като ден на майките, защото Света Богородица е тяхна закрилница.

За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. Дамгоставт се и агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.

През деня всяка отрова губи силата си. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

Имен ден празнуват Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна.

Пловдивският митрополит Николай  отслужва архиерейска света литургия в църквата „Свето Благовещение“ в Асеновград

В Пловдив курбан по случай празника ще бъде раздаден в храма  „Свето Преображение Господне“  в  Тракия и  пред църквата „Свети Климент Охридски” в район „Западен”. 

На този ден в село Строево се отбелязва празника на община "Марица".