За мегатерора и постигнатата цел, реакцията в ЕС и у нас е разговорът с експерта по сигурност Славчо Велков. Той смята, че пряка заплаха има за всички страни от ЕС, но няма достоверна информация.
Той прогнозира, че Европа скоро няма да има единна политика за защита от тероризъм. Решаващи ще са местните законодателства в държавите, а у нас напр. още нямаме антитерористичен закон, подчерта експертът по сигурност.
Славчо Велков: Това, за което говорим още от неделя не са прогнози, това е един внимателен анализ на това, което се случва в терористичната практика и онези фактори, които генерират несигурност и заплахи за страните от Европейския съюз. Така че това, което мога да ви кажа, че онова, на което бяхме свидетели в Брюксел няма да е единичен случай, за съжаление разбира се, въпреки че ще има временно затишие, но така или иначе това ни чака.
Р. П.: Как се отнасяте, г-н Велков, към това, което пишат от Държавния департамент на САЩ – снощи са го публикували във фейсбук линията?
С. В.: За заплаха ли?
Р. П.: Да, за „Плиска”, за София.
С. В.: По принцип всеки един сигнал, всяка информация, която се получи и е свързана със заплаха за националната сигурност, би трябвало да се отнасяме сериозно, да се отреагира, да се проверява, да се анализира. Сега тя вероятно е постъпила по линия на приятелска или партньорска служба и ще бъде оценено доколко е реално, доколко не, но така или иначе мерки ще бъдат предприети.
Р. П.: Да, главният секретар на МВР казва, че ще бъдем още повече бдителни, Румяна Бъчварова казва – няма заплаха за България, но сме длъжни да вземем всички мерки. Сега към Европа и към реакцията моля ви да коментирате. Европа взе решение за създаване на обща разузнавателна служба, която да се бори с тероризма. Моля да ни кажете какво виждате за това сега точно.
С. В.: Моето мнение е, че Европа доста позакъсня с адекватните си реакции по отношение на заплахите от тероризъм и бих казал дори проспа онзи феномен „Ислямска държава”, но така или иначе не е лошо, че се взема такова решение, само че разузнавателната общност не може да се бори с тероризма, тя осигурява достатъчно информация и анализиран материал, който да послужи за вземане на решения от онези, които противодействат вече на по-следващ етап. Няма лошо в това, само че случая в Брюксел показа, че налице са, съжалявам, че трябва да го кажа, много сериозни пропуски в дейността на службите в Белгия и във Франция преди това, защото, ето, един от извършителите е бил идентифициран, той е бил задържан в Турция, предупредени са белгийските власти, бил е в затвор и освободен след това. Това, че е страшно, че е освободен, страшното е, че той вече е излязъл извън контрол и е подготвил или е участвал в подготовката на това, което се случи, а такива случаи не са единични.
Р. П.: Ваши колеги – експерти казват, че Франция ще бъде следващата мишена на покушение, още повече, че там вече са били извършвани такива нападения, което и вие казвате. Може ли с такава точност да твърдим къде е мишената?
С. К.: Разбира се, че не може. Целите за атаки на терориста могат да се определят само при наличие на достатъчно по обем и достоверна информация, но все пак трябва да знаем, че онези държави, които с политиката си активно противодействат в определени процеси или намесват и имат роля в развитието на нещата, да речем в Близкия изток и онези, които са нанесли удари и съответно организации, които са понесли удари от тях могат да бъдат евентуална мишена. Все пак Франция е страната, която инициира събитията в Либия, това е добре известно. Франция участва активно в събития в Сирия. И не заради това, а главно заради факта, че Франция е приемник на милиони хора, по-голямата част от които са мирни и нормални хора, но все пак има такива, които няма да ги нарека „неинтегрирани” както ги нарече един наш политик, а хора, които както виждаме, са там със съвсем други намерения, имаме предвид разбира се терористи.
Р. П.: Да, де, но тези сега са родени в Европа, как да търсим връзката между тероризма и бежанската вълна в такъв случай?
С. В.: Вие казвате – да, да, ама тези за родени... Аз в деня на акта бях категоричен пред ваши колеги, че това е акт на вътрешен тероризъм и че не е изключено извършителите да бъдат не само родени, отрасли, възпитавани и учили там. И разбира се, така се оказва, дори аз съм скептичен към отговорността, която пое „Ислямска държава”, не е задължително те да са членове на организацията, достатъчно е да споделят нейната ултраконсервативна идеология и да са в състояние да се самоорганизират и самомотивират от определени събития. Така че на Белгия можеше много да й се иска, както пролича от начало, това да са хора от Беларус, възможно на някой да му се е искало да бъдат и руснаци, само че както казвате вие – да, да, ама се получи обратното.
Р. П.: А реакцията на европейските лидери и на г-жа Меркел и на всички от Европейския съюз как я намирате?
С. В.: Реакцията на европейските лидери не е неочаквана – тя е тривиална, резонна, аз по-скоро бих я определил като лицемерна, защото сега е времето, когато се поднасят съболезнованията, когато се правят изявленията, че ние няма отстъпим пред тероризма, ние ще го унищожим, а в същото време знаем, че има европейски държави, които поддържат екстремистки режими в Близкия изток и Персийския залив, други, които ги снабдяват с оръжие, така че това мога да ви кажа.
Р. П.: Може би накрая, г-н Велков, да ни кажете и за зловещия капан на терора, ще го има ли още, в каква граница и какво да очакваме локално – тук, на Балканите и там, в центъра на Европа?
С. В.: Какво може да очакваме? Може да очакваме повишаване на напрежението и в никакъв случай не трябва да си мислим, че ние сме страна, която е бронирана, обетован остров – оазис на спокойствие, това се видя и от акта в Сарафово, разбира се, и да си даваме ясна сметка каква политика водим и да умеем да балансираме. Аз лично смятам, че Европа няма да може в близко време да постигне създаване на обща политика за европейска сигурност и защита от тероризма. Така че може би решаващи ще се окажат и местните законодателства, националните, защото при положение, че ние тук няколко дни говорим за терор и тероризъм и при положение, че постоянно се случва, ние още нямаме антитерористичен закон. Ако приемем, че сме толкова защитени колко Белгия и Франция би трябвало да не сме толкова спокойни.
Р. П.: Да бъдем бдителни. И последно, едно изречение, г-н Велков, тъй като вие обучавате хора за борба с тероризма и изобщо говорите за сигурността ни днес и сега в България, какво е първото, което им казвате и с това ще приключим?
С. В.: Първото и основното, с което винаги започвам е, че трябва да си дават всички сметка, че тероризмът не е виртуална, а реална опасност.
Р. П.: Благодаря ви. Експертът по сигурност Славчо Велков от Центъра за близкоизточни изследвания.
Приемам с отговорност номинацията да бъда министър на околната среда, мисля че имам необходимата подготовка и познания в сектора от дълги години. Това заяви пред Радио Пловдив депутатът от БСП от Пловдив област Манол Генов , чието име бе включено в споразумението, договорено между ГЕРБ-СДС, БСП - Обединена левица и Има такъв народ за..
В много сфери ни учат да очакваме, че рисковете ще се “разпределят нормално” – повечето потенциални проблеми са умерени. Но тук се крие опасност. Ако погрешно приемем, че едно разпределение е нормално, когато то всъщност не е, рискуваме да подценим негативното въздействие на редките събития. Ако очаквате повечето рискове да са малки или “средни”,..
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..