Бела Тар за киното като свобода

... в тази книга нещата стават в безвремието. Помислете за това, че става въпрос за много хора, които от психологическа гледна точка са преживели различни епохи. Кой смее да твърди, че човекът се е променил в тези епохи? Човек въобще не се променя. Ако изобщо се променя, то по-скоро се променя към разпад. Това каза през 2001 година унгарският писател Ласло Краснахоркаи, когато беше в България по повод представянето на романа си „Сатанинско танго“. Тогава той разказа за работата си с големия унгарски режисьор Бела Тар върху тази книга, а също и връху други общи проекти. На юбилейния 20-и „София филм фест“ Бела Тар беше един от специалните гости. В програмата на фестивала можахме да гледаме панорама на филмите му, както и прословутия „Сатанинско танго“, който трае седем часа. Ретроспективата включваше филми – късометражни и пълнометражни от началото на режисьорския път на Тар – „Семейно гнездо“ до последния „Торинският кон“, след който провокативният режисьор отказва да снима филми.
На срещата в Дом на киното не много словоохотливият Бела Тар отговори на въпросите на водещия Клаус Едер и на многобройната публика. Там чухме за начина му да прави филми, за музиката, камерата и монтажа във филмите му, за избора на актьори, в повечето случаи натурщици, за възгледа му за живота, човека и света, за работата със студентите, за свободата. За да разберем в крайна сметка защо голямата част от филмите му са върху книги на Краснахоркаи – защото мислят в една посока. „Има две „Сатанински танга“, но на финала те са едно“, каза той. Впрочем унгарският писател Ласло Краснахоркаи спечели миналата година Ман Букър. А Бела Тар продължава да печели любовта на публиката си, както и на своите студенти. Правя собствения си филм по своя собствен начин, сподели в разговора той.
Да разговаряш на живо с Тар е предизвикателство, а в дъждовните дни, сякаш излезли от негов филм, в които той беше на фестивала, това предизвикателство се превърна в изпитание поради огромния интерес и поради не особено голямото желание на режисьора да се среща с журналисти. Ивайла Александрова записа част от срещата му с публика в Дома на киното, а Силвия Чолева направи кратко интервю с един от най-великите режисьори на съвремието ни.