Великите европейци - Тихо Брахе, част втора

Кралят му дава годишна пенсия от 500 талера, поста каноник в катедралата в Роскилде и приходите от данъците на едно имение. Дава му също и изключителните права върху остров Вен или Хвен, не знам как се произнася, който се намира точно срещу прочутия замък Елсинор. Идеята е не просто Брахе да  управлява острова, а да построи там обсерватория. Всъщност му казва – прави каквото щеш, аз само ще ти наливам достатъчно пари.

Джорди Савал - Galliarda napolitana by Antonio Valente 

През 1576, когато е на 30, Тихо Брахе прави първа копка на замъка Ураниборг, който всъщност е първата истинска астрономическа обсерватория в Европа. Името идва от Урания, римската богиня на астрономията, а строежът е по планове на самия Тихо. За четири години мястото става истински дворец на науката, в който има площадки за наблюдение на дневното и нощното небе, алхимическа лаборатория, библиотека, цех за производство на хартия и собствена печатница. Но това не е всичко. 

В Ураниборг постоянно живеят десетки студенти, които се обучават и помагат на Тихо Брахе с изследванията. Замъкът има също голяма приемна и нещо като хотелска част за знатни гости, градини, работилници, кухни, помещения за персонала. Впечатляваща изненада там са едни „автомати” или „подвижни статуи”, както ги наричат. Това са нещо като роботи, изкуствени създания, които движат различни части от тялото си чрез скрити механизми. Те доста здраво помпат слуховете, че, освен всичко друго, Тихо Брахе е и истински магьосник. Така или иначе, смята се, че в днешни пари само строежът на Ураниборг би струвал около милион и половина долара, отделно декорацията и издръжката. 

А кралят успява да осигури парите по една проста причина - след прилива на протестантската Реформация, всички богатства на католическата църква в Дания са конфискувани. Но средствата въпреки всичко не стигат и Тихо Брахе влага от своето собствено богатство, което има в наследство от чичо си и баща си. Той живее 20 години в Ураниборг на много широка нога. Официално е кралски астролог и се смята, че покрай това успява да изкара една любов с кралицата. Независимо слух или истина, и независимо дали историята действително има фатални последствия за него по-късно, както някои смятат, това е поредната нишка в живота на астронома Тихо Брахе към събитията от шекспировия „Хамлет”. Т

ака или иниче, в Ураниборг тече нещо като постоянен купон, защото не само от датския кралски двор, но и от цяла Европа, там се стичат знатни хора, за да им направи хороскоп точно Брахе, най-прочутият. Сам Тихо неистово обича бирата и забавленията. Има си шут – джуджето Джап. Из помещенията се разхожда и един опитомен лос, който обича бирата не по-малко от господаря си, дори умира, като изпива едно голямо ведро, натрясква се здраво и пада по стълбите. В същото време обаче, в целия този хаос Тихо Брахе успява и да работи неуморно.

Джорди Савал - Passacalle by Andrea Falconieri, 07.18 

Работата на Тихо Брахе се състои основно в наблюдение, измерване на небето и всичко, свързано с него. Целта му е чрез най-добро познаване на небесните пътища да постигне и максимално добри прогнози в хороскопите. Но е факт, че покрай астрологията той развива вече истинска астрономическа наука. Всяка вечер зарязва трапезата и, заедно с помощниците си, се отдава на трудната, понякога досадна, но и вълнуваща астрономия. 

Те гледат Слънцето, Луната, следят планетите, звездите, кометите, измерват и стриктно описват движението и отношенията на небесните тела едни с други. Особено известни са неговите изследвания на Марс и особеностите в движението на Луната. Казват, че наблюденията на Коперник са десетки, а тези на Тихо Брахе - десетки хиляди. Той каталогизира 777 звезди и точно „този труд на Тихо Брахе поставя началото на новата ера в историята на астрономията”. Наблюденията му са така точни, че изчислява земната година с грешка по-малка от секунда. Бележките си, водени стриктно и последователно повече от 20 години, Брахе крие ревностно, не допуска друг до тях. 

Те са така изчерпателни и ценни, че след смъртта му неговият помощник, Йохан Кеплер, буквално ги присвоява и на тяхна база формулира прочутите си закони за планетарното движение, които окончателно рушат дотогавашните космологични модели и отварят пътя на модерната астрономия. Но да не прескачаме събитията, първо да видим опита на самия Тихо Брахе да надскочи теориите на Птолемей и Коперник, като създаде своя система на света, наречена Тихонова. От една страна, религиозният Тихо не харесва модела на Коперник, защото противоречи на Библията, но и защото аргументите му са слаби.  От друга страна пък системата на Птолемей не издържа на наблюденията и математическите изчисления. Тихоновата система, най-общо казано, е изградена на принципа „нито едното, нито другото”. 

Според Брахе всички планети и други небесни тела, без Земята, се въртят около Слънцето, но пък то, заедно с тях, се върти около неподвижната земя, застанала в центъра на света. Материята на Земята е прекалено тежка, за да се движи, вярва Тихо Брахе, докато небесните тела могат, защото се състоят от ангелска лекота. Добре, де, нали и гениите имат право на своите заблуди.

Джорди Савал - Ciaccona by Andrea Falconieri, 12.02 

Опитът на Тихо Брахе да изучи цялото звездно небе, като не пропусне обаче нищо и от науката за земните удоволствия, се задъхва финансово, след като през 1588-ма умира крал Фредерик ІІ. Докато наследникът му, Кристиан ІV, навърши пълнолетие, управляващият регентски съвет постоянно намалява издръжката на Ураниборг. Освен, че там се трошат наистина много излишни пари, за това има и други причини. Някои придворни отдавна завиждат на Тихо и сега намират начин да му навредят. 

Неговият авторитарен характер и прекалено самочувствие също са непоносими, включително за младия крал. На всичкото отгоре Кристиан ІV със сигурност знае слуховете за любовната връзка между Тихо и майка си, а и съмненията, че Тихо дори може да му е баща. Когато младият крал навършва пълнолетие и поема властта, отношенията между двамата се обтягат до крайност. Тихо Брахе разбира, че вселенската милост не е безкрайна, затова се маха от Дания и тръгва да си търси покровител из Европа. Пътува с огромен керван коли, които возят семейството, джуджето Джап, слуги, покъщнина, всички многобройни и големи астрономически уреди, оборудването на алхимическата лаборатория, печатната преса. Както пише самият Тихо Брахе: „Един астроном трябва да е космополитен и независим, защото не може да се очаква невежите държавници да оценят неговите услуги”. 

Това преселение става през 1597, а след известна обиколка на астрономическия керван из Европа, през 99-та Тихо Брахе е поканен в Прага от Рудолф ІІ, чешки крал и император на Свещената римска империя. Той му предлага пост на главен имперски астроном, астролог или математик според различните източници. Дава му замък и пари, така че изследванията продължават с пълна пара. В Прага преди смъртта си Тихо Брахе прави две важни неща – взима за асистент протестанта Йохан Кеплер, който се чуди как да избяга от католическа Виена и подготвя за печат тъй наречените „Рудолфови таблици” – онези схеми за движението на планетите, които се базират на собствените му наблюдения. Те са много по-точни от всички други преди тях и се използват в продължение на поне 300 години. 

Великият звездоброец Тихо Брахе, който постави истинската основа за превръщането на астрологията в астрономия, умира само две години по-късно, през 1601, по много нелеп начин. Не, ако сте чували версиите, че е отровен от крал Кристиан ІV, за да не издаде произхода му, или от помощника си Йохан Кеплер, който иска да присвои бележките му, не е вярно – както, впрочем, доказаха две съвременни ексхумации на останките му. Тихо Брахе умира от спукан пикочен мехур. Една вечер, докато се налива с бира на кралски прием, той се инати и не иска да наруши протокола, като стане и отиде до тоалетната. 

Стиска мъжествено, това предизвиква инфекция, криза и след 11 дни мехурът му се пука.  Междувременно Йоханес Кеплер свидетелства, че Тихо Брахе, като знае вече, че умира, сам си измисля епитаф, който гласи: „Живя като мъдрец, умря като глупак”.

Джорди Савал - Passamezzo antico by Diego Ortiz, 04.22