Пловдив губи най-ценния си капитал, невинни няма

Александър Секулов: Съвсем накратко ще кажа, че да се посяга на такъв паметник е недопустимо и с това ще прекъснем моето отношение по тази тема, защото тя за пореден път послужи да се изкопаят изключителни траншеи, ровове, да се изгради отчуждение, песимизъм в града...И мен това ме плаши повече отколкото съвсем конкретния случай.

Р. П.: Да, защото може би сградата ще бъде възстановена в оригиналния й вид, но пък това отчуждение как ще го преодолеем?

Александър Секулов: Не мога да ви кажа. За това вина имат, как да ви го кажа най-точно, за да ме разберете, загуби се чувството на радост от спечелената кандидатура за Европейска столица на културата, изчезна онова чувство, че има да се работи, че нещо може да се направи в дългосрочен план. И това е голяма вина - и на самата фондация, и на общината.

Р. П.: Всъщност ние видяхме членове на фондацията на самия протест в защита на тютюневия склад,  в което само по себе си няма нищо лошо, въпросът обаче е от тук нататък разговорът дали не се измества в една друга посока. Тъй като видяхме вече и столични коментари, които са с доста категоричен тон. Тук искам само да цитирам една статия на Юрий Проданов, който смята, че Пловдив трябва да бъде лишен от привилегията и достойнството да се нарича европейска столица на културата през 2019 г. Абсурдни ли са тези коментари и такива искания?

Александър Секулов: Това първо не може да стане. Това са разбира се глупости, не трябва да им се обръща никакво внимание. Това, което ние, самите пловдивчани, можем да си направим, това отчуждение помежду си, първо между група и група вътре в самия град, между едни артисти срещу други артисти, между общината и всички останали артисти, този тон на непризнаване, този тон на неглижиране на стореното, това чувство, че от теб започва света, от твоя временен пост, който заемаш, всичко това кой ни го прави? Софиянци? Глупости, няма такова нещо. Ние си го прави самите. И това всъщност е най-болезненото в цялата история.

Р. П.: Защо попадаме в този абсурден казус?

Александър Секулов: Не знам. Може би, защото не се отнасяме с уважение един към друг, никой не признава труда на другия, никой не признава постиженията на другия, има някакво зловещо непризнаване на труда в Пловдив, от там тръгва. Всъщност, девизът е „Заедно”, но колкото повече време минава, то всъщност става обратното. Мисля, че вече всеки се е разделил до степен да е абсолютно сам.

Р. П.: Как можем да го преодолеем?

Александър Секулов: Проблемът трябва първо да се осъзнае от Общината. След това трябва да се осъзнае от УС на фондацията, защото с това, което продължава да се случва в Пловдив, се губи най-ценния капитал, а това е легитимността, просто трябва да се говори по съвсем различен начин. Аз не го виждам дори като зачатък.

Р. П.: Да поговорим сега за концепцията и за мястото на тютюневия град в нея, всъщност значителна част от нея се пада именно на Тютюневия град. Лично вие смятате ли, че това е оправдано като се има предвид, че голяма част от тези складове са частна собственост?

Александър Секулов: Ще бъда безкрайно откровен – аз не мога да разбера този сложен казус, който се играе – от едната страна е общината и кмета, от друга страна кметът е председател на управителния съвет, от трета страна са директорите на фондацията, от четвърта страна са активисти, които са работили по програмата и те в момента са се оплели един срещу друг...И аз не мога да разбера за какво идва реч. Казвам го съвсем откровено. Какви са техните мотиви да са един срещу друг? Не мога да го разбера. След като аз не мога да го разбера, мога да си представя един неинформиран човек колко се е объркал. Едни хора са в няколко роли, което в медицината се нарича шизофрения.

Р. П.: Предполагам говорите за тези обекти, които печелят доста солидни средства от Община Пловдив в рамките на културния календар?

Александър Секулов: Разбира се, че визирам и тях. Те са видими, наистина печелят големи проекти, какво е качеството на тяхната реализация - това е съвсем отделен въпрос. Какво е тяхното отношение с общината – съвсем отделен въпрос. Но не може да си в няколко роли едновременно. Това се опитвам да ви кажа – не може да си протестиращ и същевременно да разпределяш и да усвояваш огромни средства. Има някакъв морал поне в мълчанието, ако не нещо друго. Нали разбирате – играе се сложен танц и има много привидности. Това ме прави много скептичен относно мотивите, с които и двете страни – и община, и протестиращи влизат в битка. Имам чувството, че става въпрос за нещо друго.

Р. П.: Предполагам имате предвид, че става въпрос за пари, тъй като и самия кмет Иван Тотев в едно свое интервю тази седмица казва, че някой прави опит да приватизира марката „Пловидв - Европейска столица на културата”. Затова ли става въпрос?

Александър Секулов: Не върви на кмета да говори с някой. Кметът трябва да знае и предполагам знае. Да го каже – кой какво иска да приватизира и нещата ще станат по-лесни.

Р. П.: От тук нататък,  ако тези три страни в един спор не намерят логичен изход от ситуацията, какво ще се случи с Пловдив?

Александър Секулов: Ще стоим и ще се мразим, няма да си вярваме, няма да работим. И всеки отчуждено ще си потъне в някакво лично битие и лични форми, как да кажа... за духовно, материално и всякакъв вид спасение. Отчуждени, самотни хора!

Р. П.: Това обаче няма ли да компрометира Пловдив като европейска столица на културата?

Александър Секулов: Е, да, но това не ни го прави някой друг. Това си го правим ние самите  с тона, който задаваме помежду си. Не е ли така? То не е започнало сега. Тези разломни процеси на невъзможност да се говори по нито един сериозен културен въпрос вече текат над година и половина. Не е ли така? Ние не дискутираме нищо нормално и спокойно. Никой не слага професионални аргументи на масата, никой не изслушва другия, никой не уважава другия, не признава другия, не признава правото му да работи. Ако ми кажете, че е обратното, извинявам се на слушателите. И ще се извиня публично. Но усещането ми е, че се случва такова нещо.

Р. П.: За съжаление обаче не можем да кажем точно това. Искам да ви върна пак към Тютюневия град, защото лично за мен няма обяснение как сега всички тези защитници видяха какво се случва там при условие, че складове частна собственост, не само този на ул. „Одрин” № 8, се рушат от години.

Александър Секулов: Няколко пъти го казах, ще го повторя още веднъж – когато загубиш легитимността си да говориш, т. е., когато си заемал различни позиции или не си заемал позиции -  това всъщност е големият проблем. И то е проблем и на кмета, и на фондацията, и на отделните участници в този конфликт. Просто така се губи легитимност. Няма невинни!