Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тютюневият склад няма да е последен случай на унищожаване

| обновено на 11.03.16 в 16:14

Какво е бъдещето на Тютюневите складове в Пловдив? И поставят ли различните институции под въпрос културното наследство?

Провокативни и интересни въпроси, които тръгнаха след внезапната гражданска съвест, стресната от акцията на багерите на улица „Одрин“ номер 8. Разрушеният тютюнев склад, който е частна собственост улучи проблемите с културното наследство. Но не и за институциите, които дни наред търсят всевъзможни варианти и успешно си прехвърлят неудобната тема. Дали този обект е паметник на културата или не? Кой е знаел и кой не? Има ли фалшифицирани документи или не? Засега получаваме противоречиви отговори. В очакване да се произнесе Прокуратурата. Повод да засегнем въпросите за съдбата на Тютюневия град, който бе видян преди няколко години в много положителна светлина от дипломирали се вече архитекти. Техните проекти показваха как може да се реконструират сградите в този групов паметник на културата и да се впишат в модерна среда. По темата говорим с архитект Валентина Едрева от Дружество „Архитектурно наследство“ - организацията, която също зае становище по случая в Пловдив. Валентина Едрева: Аз съм много изненадана, че в Пловдив не знаят, че тютюневите складове са част от груповия паметник по ул. „Иван Вазов” и част от още по-големия групов паметник от групова културна ценност по Закона за културното наследство - историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив”, който е обявен още през 2000 г. - и като археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж. Още повече, че Община Пловдив спечели конкурс за културна столица - именно с тези паметници. И не зная доколко документите са истински, които те представят, че това не било паметник. Дали са фалшифицирани аз не мога да кажа, но в община Пловдив много добре знаят, че по закон всички декларационни актове, всички обявявания, всички регистрации се изпращат в общините. Така че  Община Пловдив няма как да си измие ръцете, че не е знаела. Защото това една територия, която е определена за историческата зона, за групова културна ценност.

Р. П.: От Община Пловдив обаче изкарват друг документи от 2010 г., в който се казва, че този склад не попада в категорията групов паметник.

В. Е.: Аз това ви казвам, че не зная дали това е фалшифициран документ или е грешка на някой експерт. Това прокуратурата ще установи. Но ви казвам, че общината много добре знае какъв е пътя, ако примерно някой паметник на културата бъде свален от списъка. И това ми дава повод да обърна внимание на една тенденция, която се готви от Народното събрание. Предстои второ четене и приемане на Закона за културното наследство, където се дават правомощия на няколко големи общини, в т. ч. и на Пловдив, с едни тричленки да се решава съдбата на паметниците - и по съгласувания, и по събаряне и по други въпроси. Този случай е един нагледен пример какво ще се случи. Значи, въпреки че Общината знае, че това е територия на групова културна ценност, тя не е направила необходимите стъпки да изясни все пак на какво се дължи това недоразумение, а директно е дала картбланш да се събаря една сграда, която така да се каже носи паметта на този град – това е индустриално наследство.

Р. П.: Искам тук да уточним, архитект Едрева. От изявленията на пловдивския кмет Иван Тотев стана ясно, че грешката е установена през 2014 г. , след което е било направено запитване до Националния институт за недвижимо културно наследство, но до момента от тази институция няма отговор. Вие как си обяснявате? Тук може би е редно да кажем за нашите слушатели, че вие също сте работили в Националния институт.

В. Е.: 38 години. Как да си обясня? В последните години, 2 – 3 – 4 станаха вече може би, ролята на института системно се намаляваше. Смаляваше се неговият числен състав. Да не говоря, че и на професионализма не се гледаше много сериозно, вече двама директори на института са назначавани без конкурс какъвто се изисква по Закона за закрила и развитие на културата, без концепция от тяхна страна, без да имат един ден в областта на опазването преди да станат директори... Естествено е, че това ще доведе до някакви такива недоразумения.

Р. П.: Иска ми се тук да цитирам и професор Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, който твърди, че показания от Община Пловдив документ, с който въпросния склад се изключва от групов паметник на културата е издаден от Националния институт по недвижимо културно наследство, е фиктивен. И практиката в тази институция, е да се вземат рушвети като те варират между 5 и 20 хиляди евро.

В. И.: Аз не знам откъде черпи тези сведения г-н Божидар Димитров, аз нямам такива сведения. Пък и извинявайте, но всичко се доказва. Не може така да се хвърля в пространството, че някой вземал някакви рушвети. Не знам г-н Божидар Димитров да е бил член на Националния институт за недвижимо културно наследство. Той по едно време оглавяваше експертния съвет. Може би там е била такава тарифата, не знам.

Р. П.: Вносителите на промените в Закона за културното наследство също загатват в мотивите си, че с промените всъщност ще се отпуши системата, в която инвеститори и обикновени граждани чакат с месеци за разрешение. И с поправките ще се елиминира корупцията в Националния институт за недвижимо културно наследство.

В. Е.: Виждате, че това явно е един лобистки закон, защото точно това ще се случва. Ето, тези хора, които разрушиха тютюневия склад още преди 4 г. са имали разрешение за строителство. Защо Общината след като знае, че това е зона на групова недвижима културна ценност не е изпратила за съгласуване проекта, с който тези бизнесмени са решили да строят на мястото си? Защо директно са разрешили да се разрушава сградата след като в закона е ясно, че първо трябва да има съгласуване и чак тогава разрушаване? И точно това се цели с този закон – да се прескочи все пак тази процедура, където може да се видят, да се огледат нещата от всички страни, защото, извинявайте, но този документ, който те размахват, това е едно удостоверение – то нищо не значи. Процедурата е друга. Когато си в групов паметник ,ти също си задължен да съгласуваш най-малкото на устройствено ниво, ако ще се правят изменения в тази зона. Защо не са изпратени за съгласуване?

Р. П.: Г-жо Едрева, вие смятате, че с промените, които сега депутатите гледат в Закона за културното наследство, този случай с тютюневия склад в Пловдив няма да остане единичен?

В. Е.: Разбира се. Те сега ще узаконят тази практика, защото ще се свикват едни тричленки, които ще бъдат назначавани от кмета. Значи те ще бъдат в явен конфликт на интереси и естествено ще правят това, което им нареди кмета. Да не говорим, че другото предложение на Красимир Велчев, е за мълчаливото съгласие. Искам да напомня, че 2009 г. , когато се прие Закона за културното наследство, имаше такъв текст за мълчаливото съгласие, който беше отменен няколко месеца след това, защото се видя, че това е текст, който работи в ущърб на паметниците на културата. Тогава се събориха много къщи. Ако искат да загубим наследството си - да, нека да приемат измененията. Бизнесът явно не търпи ограничения. Но ако искаме това наследство да се пази, има други начини. Ние вече три години организираме конкурс на дипломни проекти - точно за такива обекти, които стоят от дълги години неизползвани, а това е национален ресурс. И един такъв проект, който преди три години спечели първото място в този конкурс беше на една моя дипломантка – Ирина Щерева. Тя се дипломира с този проект - за фабрика за културни и научни открития. И той визираше цялата застройка от тютюневи складове в Пловдив като по много елегантен начин вписваше в старото и ново. И така наистина получи признание този проект. Това са добрите практики в света. Това не е нещо, което ние сега откриваме. Навсякъде по света гледат да запазят своето културно наследство, защото това е нашата идентичност. Това е нашето общо наследство, това не е само на този, който притежава сградата или земята, то е на всички нас, на цялото общество. И се сещам за още нещо. В Пловдив имате едни прекрасни професионалисти – експерти. Защо Община Пловдив не се обръща към тях, когато има някакви такива недоразумения? И да ги пита? За да се изяснят тези неща. Арх. Пройкова, Вили Раева – те са дългогодишни специалисти, които са творили на територията на Пловдив и то едни от най-хубавите обекти. Те много добре са запознати с всички паметници в Пловдив и когато има такива недоразумения много лесно и много бързо могат те да се изгладят, и да се разбере къде всъщност е проблемът.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Повече от 55% е загубата на вода в Пловдив и областта, от догодина 3,56 лв. куб. м. вода

Цената на водата в Пловдив, Пазарджик и Смолян ще се повиши от 1 януари догодина , показват разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Те предвиждат промени в цената на водата в 28-те ВиК дружества в страната. Новите цени са заложени в проект на решение, което ще бъде обсъдено публично в четвъртък в сградата на регулатора.  В Пловдив..

обновено на 26.11.24 в 20:15
Любомир Стефанов

Трябват държавнически и отговорни решения

Политологът Любомир Стефанов не вижда изненада в отказа на л идера на ГЕРБ Бойко Борисов  да бъде премиер. Според него по-скоро изненада е изказването му, че ще върне първия мандат. Това мнение анализаторът изрази в програма "Ден след ден" Струва ми се, че виждаме поредния етюд от типичното поведение на политическия човек Борисов . Сутрин..

публикувано на 26.11.24 в 15:57

Чумата по дребните преживни животни във Велинград е укривана дълго време

Няма съмнение за наличието на чума по дребните преживни животни във Велинград,  заявиха днес експертите от Българската агенция по безопасност на храните по повод огнището на чума по дребните преживни животни в курортния град.  То е констатирано в три стада с 1760 животни, които се гледат съвместно.  Пробите, дали положителен резултат за..

публикувано на 26.11.24 в 14:54

По-малко търсените стоки влизат в намаленията на Черен петък

Как пазаруваме от кампании на намаления? По темата  „Ние, потребителите“ прави допитване, което подсеща и насочва към важни аспекти при покупките с отстъпки. Доколко ми влияят рекламите за намаления и как избирам от кого и какво да закупя , когато ми обещават щедри отстъпки? Това са въпросите, които е полезно да си задаваме сега, когато..

публикувано на 26.11.24 в 14:36

Все чакаме принца на бял кон, а той идва на магаре

Изборът на председател на НС е заложник на промените в Конституцията, които направиха тази фигура потенциален служебен премиер, посочи социологът доц. Татяна Буруджиева.  По думите й живеем в символен свят, в който като избиратели чакаме принца на бял кон, но идва принцът на магаре и ние няма как да го изберем, защото е на магаре... Така влизаме в..

обновено на 26.11.24 в 11:38