Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Споразумението с Турция е извиване на "ръцете" на ЕС !

Като извиване на ръцете в международната практика  коментира срещата в Брюксел между  ЕС и Турция  проф. Димитър Йончев. "Ръцете" са на ЕС, а "извиващият ги" е Турция. За Радио Пловдив той коментира изненадващите нови условия, които Турция е поставила на тази среща на ЕС, завършила само с устно споразумение. 

Според проф. Йончев, не  новите условия, които поставя Турция  са най-важният проблем. Коренът на злото са непремерените намеси в Близкия Изток. Конфликтът в Сирия, който ще продължи дълго време.

За сделка в някаква степен може да се говори, защото става дума и за пари. Но Турция има този малко имперски маниер на работа да свързва въпроси, които нямат нищо общо помежду си и тук е тревожният момент, че тя използва нестройния начин на Европа да прави политика, това е нейна хронична слабост, и я поставя в трудно положение.

 Освен тези нови 3 милиарда, става дума за условията, свързани с облекчаване на преговорния процес за членството на Турция в Европейския съюз, за безвизовия режим, т. е. тя свързва заедно в едни преговори въпроси, които нямат нищо общо помежду си.  В международната практика това е знак на извиване на ръце. А що се отнася до самия процес на тази вълна от хора, която ни залива, Турция наистина понася загуби и има огромни трудности и трябва да решава много тежки въпроси. И контактът с Турция не е без основание, въпросът е докъде отива нормалното и откъде нататък отиват необосновани претенции.

 За позицията на Меркел, която някои анализатори определят като сходна до тази на Давутоглу, проф. Йончев коментира: Вътрешната политика в Германия – обстановката преди изборите, стремителното падане на популярността на партията на Меркел я принуждават да прави някакви промени и да търси лични решения и не може да избегнем този момент, който дава основания за такива тълкувания, а именно, че тези международни преговори, проблемът с миграцията може да се използва и за вътрешни нужди, макар че не вярвам това да спаси партията на Меркел. Доста разочарования има там от опитите тя да реши въпроса само на базата на ценностите. И ето, в момента ние наблюдаваме как в преговорите Европа по същество отстъпва от свои ценности в именот на някакъв компромис в момента.

 Но тук бързам да ви кажа две неща – ние с този проблем така или иначе се сблъскваме, решаваме го така да се каже в движение – колкото можем във формулата на разпиляната между себе си Европа.

 Но грамадният проблем е, събитията, които възникнаха в Близкия изток, огромното участие на САЩ там, те бяха инициаторът, моторът на всичко това, те сега стоят комфортно настрани, никога не поставяме тези въпроси, заедно не можем да се превърнем европейците във фактор за решаване на близкоизточната криза – виждаме, че там Русия и САЩ правят каквото правят, другите стоят отстрани и гледат и палиативни мерки вземат. Ние даже там нямаме никакви сили и средства да се намесваме. Толкова ни е слаба способността да правим обща политика, макар че имаме претенцията. В общи линии това е големият проблем, конюктурното събитие някак си ще го решаваме – пари, квоти, договорености и макар, че хич не пеем в един глас, но по някакъв начин има опити да се овладява. Ние, българите се борим колкото можем, започват да ни забелязват, едва ли ще стане нещо по-различно от това, което става досега.

 Проблемът обаче е, че източникът на злото не се премахва. Много години ще продължат тези събития ако Европа не успее да преодолее тази разпиляност вътре в себе си, а тя по-скоро се увеличава отколкото да намалява. Източникът на злото са непремерените ни намеси. Това е дълбоко в европейската цивилизация и особено ярко това се практикува от САЩ – увереността, че като имаш някаква идея и да я наложиш на другите и ако имаш сила ти имаш правото да го правиш. Ние вече 25 г. живеем в свят, в който хората загиват, а не е обявявана нито една война. Въведоха се принципи, които ти позволяват да се намесиш в суверенна държана на базата на непроверяеми преценки и  факти и това го преживяхме. Тези намеси в Близкия изток всъщност взривиха равновесието в света след Студената война. Русия не е разпалила тези конфликти в Близкия изток – 15 – 20 г. тя си стоеше там в кризата и никъде не се месеше, тя нямаше никаква мощ, тя беше в полумъртво състояние. Аз не говоря за еднозначна вина на САЩ, но те са инициаторът, а количеството на желаещите 33 държави, ние бяхме там. Защо не говорим за това?

 Що се отнася до мигрантския поток – това е малко такова офисно-канцеларско решение под напитска на англичаните, което цели да сложи край на каналджийството, грубо казано. Дали имаме сили и средства да го направим така, че наистина да изчезне тази „услуга”, която струва много животи и много пари, но е много изгодна и проникнала като раково образование на много равнище и в официалните структури. Това е вече отделен въпрос дали ще успеем, но замисълът, мотивът беше да се обезсмисли каналджийството.

Според проф. Йончев Турция наистина има нужда помощ, защото това е хуманитарна криза – много хора са там, само децата са над 400 хиляди, така че там трябва да се помага. Друг е въпросът, че с това управление, с това правителство на Турция много трудно може да се сътрудничи. Амбициите им са ярко изразени, те са силови политици, не допускат по никакъв начин мисълта за кюрдското самоопределение, участват в кризата там не по конструктивен начин. Едновременно с това усещат ключовата си позиция и извиват ръцете на другите участници. От една страна, да, трябва да се помага и това е човешко  и го правим, от друга страна, много внимателна дозировката – докъде ще стигнем и с кое правителство ще работим. Аз не смятам, че тази форма на управление в Турция има кой знае какво бъдеще. Прекалено е в разрез с добрия тон в международните отношения.

От друга страна, ако се реши малко по-активно Европа да участва в приключването на кризата в Близкия изток, ние просто ще пресечем корените на бежанската вълна – няма да има мотив на хората да напускат. Проблемите са заедно, не може да ги отделяме един от дург – ние колкото и да преграждаме границите, ако източникът продължава – вие виждате какмва е интензивността тази пролет, много по-голяма от миналата година. Някакъв процес на нормализация  тръгна, него трябва активно да го използваме. И защо не да спорим, да настояваме САЩ да дойдат да участват в тези срещи, те са финансово стабилна страна. И даже да не говорим за това кой е виновен, кой не е виновен, от чисто хуманитарна гледна точка съвсем е редно да се включат. 

Цялото интервю с проф. Димитър Йончев е в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54