Балканският път няма да бъде затворен, но ще има правила

На извънредна среща  на Върха в Брюксел днес се очаква да бъде взето решение за затваряне на т.н. Балкански път на бежанците, през който  за последната година са преминали над 800 000 души.  Над 15 000  мигранти на македоно-гръцката граница  остават в очакване на новината, която ще им  внесе яснота за бъдещето пред тях. Хиляди човешки съдби остават в залог на предстоящите разговори за граници,условия, политика и много пари. Ключовата дума е "незабавно", защото време за губене няма, нито - за грешки. Разговаряме с Коста Филипов - дългогодишен корспондент на български медии в Македония. 

Коста Филипов:  Очакванията от днешната среща на 28-те държавни ръководители на страните членки с турския премиер Давутоглу са много големи и как да ви кажа – с меч да се пресече изведнъж възелът на бежанската криза. Много от медиите очакват някакво радикално решение, което изобщо да обърне политиката на европейските страни – на първо място да представи едно общо решение на всичките 28 страни, което да следват всичките страни участнички, защото един от най-големите проблеми през последната година – година и половина е, че нямаше изяснена, ясна, категорична, обща, консенсусна позиция на страните-членки на ЕС.  Затова се появиха и достатъчно много, а някои дори и радикални решения на отделни държави.    Такъв е случаят с Унгария, после - с Австрия и решенията на държавите от т. н. Вишеградска четворка, както се казва, при липсата на общо решение, Европа беше оставена на държавите-членки всяка да се спасява сама, което не е никакъв показател за изпълнението на основните принципи на европейския проект, а това е принципът на солидарността.

Р. П.: Хуманитарната криза обаче на Балканите е факт, въпреки че гласно тази формулировка остава все още неизговорена и за нея се говори в бъдеще време, че се очаква такава голяма, мащабна хуманитарна криза. Какво развитие може да се очаква в случай, че балканският мигрантски път бъде затворен – нещо, което вече е анонсирано като възможност, макар и под сурдинка?.

К. Ф.: Всички балкански медии, които аз следя, вчера разпространяват една статия на виенския вестник „Стандарт”, пък и в българските медии излезе, за евентуалните решения на днешната среща в Брюксел. Едно от радикалните решения, които се предлагат там, както и вие казахте, е затварянето на балканския път. Аз лично мисля, че балканският път няма да бъде окончателно затворен, просто ще бъдат наложени правила кои бежанци откъде и по каква процедура да се пропускат към кои западноевропейски и централноевропейски държави, но няма да бъде напълно затворен. Както споменахт, преди малко македоно-гръцката граница – доколкото разбирам, там вече е наложен контрол за пропускане, като е сведена пропускателната възможност само за доказани жители на отделни градове в Сирия, в които се знае, че се води война. Например, първото изискване е да се мине през граничния пунккт, второто изискване е да се носят личните документи, а сега от няколко дни  и изисквания, примерно да си жител на град Алепо, за който се знае, че е във война, а не примерно на Дамаск – столицата на Сирия или Багдад – столицата на Ирак. Но така или иначе въпросът, който вие поставяте за хуманитарната катастрофа, е налице. Вие казахте, че 15 хиляди да са само на македоно-гръцката граница. Очаква се до края на този месец на територията на Гърция да влязат още около 80 хиляди човека. В Турция има, както знаете, два милиона и повече бежанци. Всичко това е свързано с необходимостта всички тези хора да бъдат обгрижени, да им се предоставят най-необходимите хуманитарни средства за здравето, за изхраната, за хигиената и т. н.  Как да ви кажа? Мисля, че каквото и решение да се вземе днес в Брюксел, Европа достатъчно дълго закъсня с решаването на този въпрос и сега трябва да сърба попарата на това, което беше надробено от политическите лидери на ЕС през миналата година. 

Повече чуйте от звуковия файл.