Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българинът разчита на себе си как да оцелява срещу държавата си

Насилието през последните дни означава, че в годините на преход правителствата и ние като общество не успяхме да изградим държавата си на демократичен принцип, да построим институциите и да формираме активно гражданско общество, коментира пред Радио Пловдив социалният психолог Антоанета Христова. Културата на българина се размина много със задачите, които времето ни постави, добави тя.

След 90-та година беше нормално да се отречем от лошите практики, а новите министерства, парламент се напълниха с хора, които не успяха да  разберат новите си задачи, новата си отговорност, новите ценности и как да постигнат  единство на нацията.  Тези понятия се превърнаха в думи, изпразнени от съдържание, каза Христова.

По думите й, тези „демократични“ институции не знаят и сега накъде да тръгнат и продължават да споделят стари ценности. В крайна сметка с годините новата система започна да боксува, да внушава недоверие, върна  се носталгията по старото време. И в крайна сметка се стигна до усещането за липса на доверие и разпад. Това са мисли на човек, който няма изход и решение на проблемите си през собствената си държава. Той  съществува и разчита на себе си как да оцелява срещу държавата си, обясни психологът.

Според нея, ако се каже, че промяната зависи от нас е популистко, необходимо е силно политическо лидерство, което да обедини хората за в бъдеще. Това,че имаме различна история от Румъния, от други бивши соц. страни в контекста на това, че при нас първите години на прехода минаха „меко“ , нямаше драма, кръв, остави мост за връщане назад. 

В момента премиерът се опитва да покаже категорична позиция в някои направления като корупцията. Така отговаря на очакванията на ЕС и на Румъния. Това е видимо, но въпросът е, че всеки трябва да усеща категорична промяна, а тя не се чувства, добави Христова.

Има агресия, защото има несигурност, защото човек не знае накъде върви, обобщи Христова. Ако продължим да губим младите хора и да не искаме отговори, нищо няма да случи, каза тя.

Може би трябва, чрез някакъв катарзис да изживеем желанието си за промяна, в същото време като хуманист се надявам това да не е тежко и драматично, коментира тя. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54