България обезлюдява, а природата празни пространства не търпи

След  консултациите на Вишеградската четворка и преди срещата на върха в края на седмицата – интересите на България – на карта.  За цената на солидарността в европейски и в балкански мащаб, разменната монета на общоприемливите усилия за решение на проблема с бежанския поток към вътрешността на Европа и затягане на контрола по границите – политическият анализатор Светослав Терзиев.  

Светослав Терзиев: Решение още не е намерено след като виждате, че на срещи в различни формати се обсъжда един и същи проблем и то с разнопосочни виждания. Очевидно консултациите трябва да продължат. България участва активно в тях, защото е на пътя на бежанците и различни страни по различни начини дават съвети как да постъпи, тя обаче трябва да преценява и собствените си интереси, не само да следва чужди указания и да предприеме онези действия, които смята за най-правилни.

Р. П.: Възможно ли е кризата с миграцията да бъде решена за сметка на затваряне на границите? Като цяло знаем какво каза Бойко Борисов след срещата на Вишеградската четворка, но това е една тема, която се разглежда доста разнозначно от останалите европейски държави. 

С. Т.: Струва ми се, че тук се смесват някои понятия. Какво означава затваряне на границите? Ние имаме външна граница с Турция примерно и в този смисъл границата може да се преминава на определени места – тя не е затворена, движението продължава, но не може да се пресича там, където поначало е забранено. Затова се изграждат и някакви съоръжения, които да спрат движението през нерегламентираните места. Но в същото време виждаме, че имаме вътрешна граница за Европейския съюз между България и Гърция, но тя е наистина затворена в някои периоди от денонощието по други причини. Следователно, когато се говори за затваряне на границата, трябва да се има предвид, защото пълно затваряне на границата не би трябвало да има нито с Турция, разбира се, с Гърция още по-малко.

Р. П.: Да, защото това в действителност ще противоречи на теорията и на разбирането за демократичното устройство на европейския континент. Знаем, че основното изискване е да могат свободно да се движат хора, капитали и стоки. При условие, че границите бъдат затворени, изниква един въпрос, който е свързан с основите на тази демокрация и затова искам да ви попитам  възможно ли е да се достигне до крайния вариант – временно прекратяване на Шенгенското споразумение?.

С. Т.: Шенгенското споразумение може да се прекратява временно. Тази хипотеза същестува и естествено, че се прилага в периоди, когато има някаква криза и държавата съответната се чувства заплашена. Ето, например, Франция възстанови проверките по граничните си пунктове със съседните държави след терористичните атаки в Париж. Малцина можеха да си представят, че между Франция и Германия може да се поднови контролът точно на тяхната граница, защото именно отварянето на германско-френската граница беше една от главните цели за отваряне на цяла Европа. Между Франция и Германия, знаете колко години, исторически погледнато, са водени войни, границата е била всъщност един бастион и досега могат да се видят бункери и укрепления, които са украсени с цветя, за да не изглежда толкова грозно, но те си съществуват. И естествено възстановяването на такива символични места създава тревоги за демокрацията в Европа и въоще за  европейския проект. Но временно може наистина  по някакви съображения да се прекрати действието на Шенгенското споразумение в определени точки. Сега въпросът е дали Шенген може да действа в стария си аспект на територията на цяла Европа и по-точно, на територията на държавите, които са в шенгенската зона, защото България все още не е.

Р. П.: Г-н Терзиев, ще припомня само думите на външния министър Даниел Митов, който заяви, че след срещата трябва да водим битка Европа да остане единна, отворена и свободна и той е бил категоричен, че ние сме заели правилната страна при разделянето на ЕС на две по темата за бежанците. Но точно тук е много трудно да се определи коя е правилната страна. Защо като цяло вишеградският план се оказва точкова опасен, според някои анализатори?

С. Т.: Вишеградският план не е опасен. Спомнете си в по-далечен исторически аспект как са се развивали процесите на проникване в Европа и ще видите, че Вишеград имат някакво основание за някакви рефлекси, които може и да имат по-далечен исторически план, но може и да се развият в съвсем конкретната действителност. България, когато започна да изгражда своята мрежа – ограда по границата с Турция мнозина я критикуваха, Европейският съюз отказа да я финансира и тя трябваше да я прави за своя сметка. Но ако не беше направила тази ограда примерно по Резовска река, сега щяха да правят централноевропейските държави ограда по Дунав. Следователно, те не искат да се повтори онова, което се е случило преди пет века - да спират едно чужда нашествие някъде край Виена, а искат да предприемат действия по-рано, тъй че техният натиск е обясним. Те предлагат да се направи преграда на миграционния поток по границата с Гърция. Точно тук обаче е големият спор, защото България не иска да  превръща в нова линия „Метакса” границата си с Гърция. Естествено, че Гърция за нас е много важна държава и движението между двете страни не бива да се прекъсва. Виждаме какво става сега при едни елементарни текущи социални протести. Това е много неудобно, това е много голям проблем за България. Следователно ние не можем да се стремим точно към такава цел. По-скоро онова, което предлага България, за нас е наистина разумното – да се охраняват по-добре всички външни граници, включително и външната граница на Гърция.

Р. П: Блъфира ли Турция със заплахата, че ще пусне милиони бежанци към Европа? Възможно ли е това просто да бъде една форма за оказване на натиск?

С. Т.: Турция и сега ги пуска, Турция не ги спира. Това, което каза преди няколко дни Ердоган, че е спряла бежанците на Одрин и е можела да ги пусне към България, е наистина така, вярно е. Турция даже ги извозва с автобуси и с влакове. Но защо трябва да изнудва Турция Европа? Едната хипотеза е да го прави за пари. Другата хипотеза е да го прави за политика, защото Турция има да решава свои регионални проблеми и се нуждае от европейска подкрепа, но тя в момента е в доста голяма изолация, защото нито Съединените щати, нито Европа са склонни да следват турската политика по отношение на кюрдите и по отношение на северна Сирия, защото от там тръгват проблемите. В крайна сметка целта е да се пресече изворът на проблемите и Турция вижда решенията в по-друг аспект, затова тя се опитва да изнудва Европа, да я привлече така да се каже на своя страна или поне да я принуди да си затвори очите за някои нейни действия. Но Турция наистина може да създаде големи проблеми. Аз не виждам обаче защо тя трябва да превръща България в заложник, т. е. да очаква, че България, когато започне да се оплаква от натиск на бежанци, едва тогава Европа да реагира. Просто няма да е коректно и между съседски държави ще отрови за дълго отношенията между България и Турция, тъй че Ердоган ще бъде много предпазлив. Според мен няма да пристъпи към такива драстични действия да накаже една държава, която на практика е невинна – в случая ние не можем да решим проблемите му в Близкия изток, в Северна Сирия, нито в кюрдската зона, която е доста широка и обхваща три държави. Ето защо, смятам, че все пак Ердоган блъфира, иска да заеме по силни позиции, но няма да пристъпи към такива радикални действия. Повече чуйте от звуковия файл.