Напусна ни поетът дисидент Петър Манолов

На 76-годишна възраст почина поетът дисидент Петър Манолов. 

Името на Петър Манолов нашумя през 1988-та година, когато заедно с Илия Минев учредява Независимото дружество за защита правата на човека и става негов секретар. В началото на 1989-та е арестуван и обявява гладна стачка, след като силовите органи изземат поетичния му архив. Ето какво разказва пред БНР Манолов по този повод:

На 31 ден от гладната стачка разговаряхме си с Божидар и Христина, и техният телефон звъни, Христина идва и казва:

„Търсят те по телефона.“

„Кой ще ме търси по вашият телефон, бе?“

„Нищо не мога да кажа, търсят Петър Манолов.“

Поех въздух, вдигнах слушалката и се обажда Жельо Митев Желев. Казва: „Петре, преустанови гладната стачка. Утре ще ти бъде върнато всичко конфискувано“.

Казвам: „Жельо, не може ли да прекратя утре, като ми бъде върнато всичко?“.

И той: „Недей бе човек, със здравето, така, така…“

„Каквито и последствия да има, аз няма да се захраня тази вечер. Аз ще се захраня, когато ми върнат архива.“ Подейства като нокдаун!

През февруари 1989-та по разпореждане на ЦК на БКП в цялата страна се провеждат открити партийни събрания с обсъждане и заклеймяване на поезията му. През  май 1989 година Манолов и семейството му са екстрадирани и живеят в Париж. В емиграция поетът създава фондацията „Болната планета - ВЗОВ“.

Завръща се в България през 1991-ва година и се кандидатира за президент през 1992-ра от независимото дружество "Безпартийни за демокрация". Остава обаче настрани от политиката до края на живота си.

През 2014 година Росен Плевнелиев го награждава с орден за ”Гражданска заслуга”. Автор е на стихосбирките: „Докато стана пясък", „Две поеми", „Кръгова отбрана", „Кобни думи".

Опелото ще се състои утре, 9 февруари 2016 година от 11:00 часа в църквата "Св. Архангел Михаил" при Централните гробища - Пловдив.