Г-жа Кунева ще бъде избрана за министър, но с толкова ясни политически сигнали към управляващото мнозинство, че тя наистина трябва да направи всичко възможно от първия ден на министерстването си да търси разширяване на обществена и политическа подкрепа, за да не се превърне в провал на това управление, коментира полигологът Антоний Гълъбов. Има каскада от рискове,свързани с нейното избиране.
В интервю за Радио Пловдив политологът обясни защо кандидатурата на Меглена Кунева за министър на образованието и науката носи редица странности. Както и риск от ниското политическо доверие и липса на компетентност, с които се влиза в тази кандидатура.
На първо място, без всякакво съмнение коалицията Реформаторски блок винаги е носела със себе си заявката за това, да отразява интересите на високообразованата част от населението, много странно е Реформаторският блок да има една единствена кандидатура за министър на образованието и науката и още повече човек, който няма отношение нито към образованието, нито към науката.
Това само по себе си означава, че има друга логика, по която г-жа Кунева беше предложена като кандидат. Политологът заяви, че всъщност г-жа Кунева не е кандидат на Реформаторския блок, тъй като поне половината от парламентарната група на Реформаторския блок е заявила, че няма да я подкрепи. Тя беше внесена вчера в Народното събрание от вицепремиера, а не от министър-председателя.
Гълъбов подчерта, че освен всичко останало, тя не е внесена като кандидатура на ГЕРБ, но може да получи категорична подкрепа само от страна на ГЕРБ.
Това са странности, които показват, че зад тази кандидатура стои нещо друго. Не стои ясна концепция за управление на образованието и науката, не стои някаква политическа програма, като че ли, за съжаление изглежда, че не стои и ясна политическа воля. Откакто съществува това министерство то винаги е било управлявано от университетски хора, с малки изключения на хора с кариера и то с дългогодишна кариера в средното образование. Така, че появата на подобен тип кандидатура означава, че зад нея трябва да има много ясно изразена политическа воля. Големият въпрос е, че тя не се вижда ясно.
Антоний Гълъбов обърна внимание и на друг момент, свързан с цитирано от Кунева съществуване на оперативна програма „Наука, иновации и интелигентен растеж”. Такава оперативна програма няма. Когато за първи път в България Българската академия на науките и всички университети се обединихме около това, че трябва да има подобна оперативна програма, успяхме да стигнем до името „Наука, образование и интелигентен растеж”. Така че може би има време кандидатурата на г-жа Кунева да бъде поставена поне в рамките на имената на оперативната програма, това би било добре, още повече след като нейният втори управленски приоритет, представен вчера, е свързан именно с управлението на тази оперативна програма. Но предполагам, че вашите колеги са се объркали. Интересно е, че различни колеги са се объркали по един и същи начин. Не искам да мисля, че г-жа Кунева не знае дори името на оперативната програма, която ще трябва да управлява.
По повод дадения пример, че и Маргарет Тачър е била министър на образованието Гълъбов коментира с едно изречение:Това е изключително успокоително за мен, че тя знае, че и г-жа Тачър е била министър на образованието.
РП : Каква е политическата сделка, дали цената няма да бъде разцепването на Реформаторския блок, или търсенето на подкрепа за ГЕРБ, може би трето?
А. Г.: Тук имаме каскада от рискове. Първият риск беше в самия реформаторски блок, очевидно е, че партиите, които стоят зад кандидатурата на г-жа Кунева са мотивирани единствено и само от квотното разпределение на кандидатите си. Това е единственото обяснение защо има само една кандидатура и защо тя е именно на г-жа Кунева. Това е риск по репутацията на една политическа партия.
Вторият риск, следващото ниво на тази каскада е в отношенията между Реформаторския блок и ГЕРБ. ГЕРБ и лично министър-председателят поема риск, заставайки зад подобна кандидатура, най-малкото риск от това тя да бъде утвърдена днес след обед с минимално мнозинство, което по същество е сериозен политически удар срещу легитимността на управлението, срещу доверието към правителството. Това е пренатягане на пружината. ГЕРБ ще трябва да успее да консолидира плаващо мнозинство, за да компенсират липсата на политическа воля зад г-жа Кунева.
И третото ниво на тази каскада от рискове, разбира се, е свързано с ниското равнище на заявка, която чухме за управление на сектора, а аз си мисля, че буквално всеки човек, завършил гимназия би могъл да направи подобна подборка от приоритети, изчитайки около десетина статии през последните два дена.
Това не може да бъде управленска програма за сектора на Министерството на образованието и науката, така че очевидно е, че се влиза с ниско политическо доверие, влиза се с ниско равнище на компетентност. Това е риск. И няма никакво съмнение в това, че г-жа Кунева ще се изправи пред администрация, която не познава, в сфера, в която няма опит и освен всичко останало приемам аргументите затова, че има и чисто политически фигури, но без ясна политическа воля зад гърба си.
Така че аз се опасявам, че много хора ще си припомнят, че г-жа Кунева е единственият министър в това правителство, чийто законопроект /антикорупционния/ не беше приет от този състав на Народното събрание на първо гласуване. Аз не си спомням бламиране на законопроект с подобно ниво на значимост през последните години. Така че има каскада от рискове, свързани с нейното избиране, аз смятам, че тя ще бъде избрана за министър, но с толкова ясни политически сигнали към управляващото мнозинство, че тя наистина трябва да направи всичко възможно от първия ден на министерстването си да търси разширяване на обществена и политическа подкрепа, за да не се превърне в провал на това управление.
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..