Мирише на февруари 2013, мирише на избори "две в едно"

Бедност, олигархия, която изнесе стотици милиарди левове зад граница по време на прехода, олигархия, която контролира огромни финансови ресурси и лостове в държавата, институции - такава картина на държавата в момента описа в интервю за Радио Пловвдив финансистът Кольо Парамов.

Парамов изрази съгласие с тезата на премиера, че мафията цели да наложи хаос.

Според Кольо Парамов в ход е сценарий, който да повтори 2013-та година, когато падна първия кабинет на Бойко Борисов. Финансистът не изключи вероятността и от парламентарни избори заедно с президентските.

Как бихте определили настоящия момент, г-н Парамов, в който се намираме – той изглежда много истеричав на първо четене? Такъв ли е?

Кольо Парамов: Много истеричен, много противоречива ситуация, вариант, в който трудно би се определила ролята вече в безкрайността на олигархията. Още през 2002 – 2003 г. , когато Милен Велчев направи опита да замени брейди облигациите, ние тогава забелязахме, че се заражда един нов вид олигархия, която контрастира на европейските модели на развитие и така или иначе тя ще доведе до сериозни противоречия в държавата. Вече сме свидетели на тези сериозни противоречия, защото така или иначе в годините и червената, и другата олигархия започнаха да се състезават, да се надпреварват, да забогатяват, да грубиянстват в общата политика на държавата и ни докараха до това тресавище, в момента, в което се намираме. Липсата на тази съдебна система, която желаем да имаме и липсата на онова кредо политическо довежда до един отрицателен качествен механизъм, който просто не работи и ще задълбочава все повече противоречията в страната.

Р. П.: Чрез скандалите в съдебната системата и през Висшия съдебен съвет се вижда повече олигархията или става ясно, че тя дърпа сериозни конци там, искам да кажа се вижда или се усеща кукловодът, който по правило е невидим и откъде идва.

К. П.: Аз съм убеден, че не само, че се вижда, твърде много се усеща, а направо разпоредителните функции в ред направления са толкова сериозни и практически уловими, че нещата са стигнали са стигнали до своята безкрайност. В смисъл, ЕС прави мониторинг 9 г. в България, външният министър тази година се надява да бъде последна и една от 27-те страни в ЕС само тя има такъв специален мониторинг и въпреки всичко, въпреки условията и ангажиментите, които поема държавата по един или друг начин тя не може да се справи.  Качествената характеристика на Румъния в момента и разликата й с България говори, че тук живеем на коренно различна планета, с коренно различни устои и с коренно различни възможности. Абсурдната ситуация, в която се намираме, за да кажем нещо повече ни довежда до момент, в който неконтролируемостта и огромното забогатяване на шепа хора доведе до неразбирането и слабото усъвършенстване на редица процеси – като започнете от процесите, свързани с просветата, минете през процесите на здравеопзването и стигнете до всички онези неща, в които всеки ден българина се среща с негодувание, от там се ражда огромната омраза и ставаме в един момент може би и препъни камък за нормалните отношения в ЕС. 

Р. П.: Някои обаче четат последния доклад като „копи пейст”. Той според всични е по някакъв начин е обективен и засегнатите го четат, че да  е към тях милозлив. Ето, и прокуратурата е готова отвън да дойдат да й правят мониторинг. Вие как прочитате тези критики?

К. П.: Аз смятам, че тази агония е абсурдно да прозвучи по този начин, тъй като времето няма да ни позволи да реагираме по елементарному и трябва по-скоро да направим един преглед на възможностите и трябва при всички  положения, ще изразя едно особено мнение сега – на нас ни трябва респектиращо управление. Ние приехме демокрацията за прекалената реалност и в тази демокрация не можахме да уредим, да регламентираме, да препроектираме самите нас чрез управлението на държавата и от там чрез изгодите на самата държава, която трябва да доведе до нейните граждани. Цялата разпуснатост, целите противоречя, които ежедневно рушат стабилността и перспективността на държавата поддържат в един стартов базов икономически хаос всичко онова, което много хора се мъчат да правят, а не успяват да го направят както се полага заради лоша регламентация по закони, решения на съд и всичко останало като възможност довежда до едно огромно противоречие. Ние се заблуждаваме в един момент, че по един или друг политически процес можем да гласуваме, да отидем на избори, да регламентираме след изборите правителството и на шестия месец виждаме, че нещо куца в цялото преразпределение на общата държавна собственост, впоследствие станала частна, впоследствие преразпределена от олигархията, впоследствие в тази собственост упражняване на цялостно директно, пряко ръководство върху определени процеси.

Р. П.: Какво да разбираме под „респектиращо управление” – твърда ръка, повече държава?

К. П.: Първо, повече държава и по-сериозни регламентации в икономическата област. При нас винаги говорим сухо и философски, а не говорим за реалния живот.  Реалният живот са парите на хората, възможността те да преживяват по-нормално и да имат един стандарт, който да ги балансира в ежедневието им в едно все по-добро условие, което е сравнено с ЕС. Ние твърдо сме застанали на последно място в икономически план в ЕС и в следващите 10 – 12 – 15 г. не се вижда абсолютно никакъв хоризонт. Всички  модели, които се прилагат по отношение на икономическия баланс, на интересите в страната са препроектирани, за да спечелят една шепа хора и всички други да им слугуват и да се преподчиняват на общия икономически условия, които са сложени. Това е абсурдна ситуация, това е един експеримент и този експеримент повече не може да продължи. Когато предлагахме варианта още през 2008 – 2009 г. веднага да влезем в системата на еврото, ние имахме тогава предвид, че при всички положнеия, приемайки еврото, то ще ни изхлузи, буквално казано, в сферата на друга икономическа практика, на други икономически интереси. Получи се така, че задържаме валутния борд, влязохме в тази циклична криза, която роди дефлацията. Тази дефлация е очакваха за 3, за 6 месеца, ние им казахме, че тя няма да бъде по-кратка от 36 – 40 месеца и на фона на всичко това, което се получи дефлацията самоизяде  всичко онова, което ние можехме да преразпределим наново. Тази година отчетна – 2015-та, миналата, благодарение на 3,5 – 4 милиарда, които дойдоха извънредни по завършване на проекти от ЕС, успяхме да отчетем някакъв междинен растеж, но той фактически не се е почувствал директно в джоба на българина, защото той не прави онова потребление, което се полага, той е на дъното в системата на потреблението и това не ражда спокойствие  и баланс. Има един икономически хаос, има 20 – 30 – 50 човека, които изсмукват националното богатство и го преразпределят, има един съд, който удовлетворява, решава и препроектира поведение, което така или иначе си е заложил като база и всичко върви в един канал, в един талвег, който по един или друг начин се спазва за сметка на малцинството и огромното наблюдаващо мнозинство.

Р. П.: Казвате много сме бедни, програмирано бедни отдавна и това ни изнервя, но ние сме и много несигурни, в смисъл какво се случва на полето на сигурността и вие солидарен ли сте с репликата на Бойко Борисов, че мафията иска и има изгода да хаос, за да събори държавата?

К. П.: Напълно съм солидарен с министър-председателя и ние знаем още от ноември месец за започналите процеси, за препроектираната подготовка, за организирането на евентуалния вариант като недоволство и всичко останало, което днес примерно му е дадено началото след обед, мирише на февруари 2013 г., пиесата се повтаря по един и същ начин, проектирана е така, че да не може да устоим на вътрешното напрежение, но идваме пак до респектиращия момент към много органи и организации, вероятно тези демократични устои, които изведнъж ние приложихме при тази обща икономическа стагнация след 1989 г. не ни припасват в идеалния вариант. Ако сравните реагирането на българския народ и реагирането на гръцкия народ по няколко фундаментални проблема вие ще видите отчетливи, фундаментални разлики, които водят до други разсъждения. Например, ние не можем да приемем демокрацията като насъщна както реагира гръцкия народ и те много добре знаят по какъв начин да регламентират възможностите си, когато протестират, когато стачкуват и всичко останало. При нас всичко е режисирано, предварително подготвено и организирано с цел да се постигне някаква заявка – да се ангажира бунт срещу Бойко Борисов, да се свали Бойко Борисов, да дойде едно мимикрическо правителство, което да не направи нищо, да попилее 3 милиарда – да загуби тези европейски пари и да задържи статуквото на 20 – на 30 фамилии, на които така им се искало, защото им бил нарушен временния интерес. Докато не регламентираме твърдо и категорично ненамеса на 10 твърде богати хора по вземането на фундаменталните решения за управление на държавата, ние в никакъв случай не можем да преопределим новите стилове за демократизма...

Р. П.: А има ли сили правителството, мнозинството в парламента включително, да устои ако има попълзновения за подобен сценарий?

К. П.: Има сили и ще се направи опит, но какво от това? Тук става въпрос за друга регламентация, защото ако бяха извадени имената на хората, които имат изнесени в продължение на последните десет години – от 2002 до 2012 г. 24 милиарда 470 милиона долара в чужбина незаконно, ако бяха извадени тези пари, ако всички лъснат по най-безобрания начин със сметките си в офшорните зони и се види обвързаността на хотелите по морето, обвързаността на управлението, в обвързаността на местните общински съвети, в обвързаността на тази псевдопартийност, която предава друг фасон, ако мога да използвам тази дума, на системата на управление тогава всички тези взаимовръзки ще приемат своя истински характер. И тъй като ние не желаем други да знаят какво, по какъв начин, кога и как го плащаме тогава ще остане неизвестно. Абсурдно е нашата държава, която е направила прелом в политическо отношение от един тоталитарен към реалната демокрация, превърнала я в псевдо, да загуби от 1990 г. до 2015 г. около 60 милиарда долара. Тази огромна пара, включена в развитието на България щеше да даде  коренно различен тласък и коренно различно разпределение на богатството в страната и от там естествено демократичните принципи да бъдат спазвани и по-човеки, и по-ангажирани, по-последователно с всичките му цикли.

На мен ми се сърдят, когато говаря за червената олигархия – да, аз излизам от червената партия, членувах 20 г. там, напуснах я веднага, когато разбрах, че раждането на червената олигархия ражда една уникална нетърпимост и ще роди един уникален глад, който впоследствие ще бъде редуциран в раждането на омраза и на всичко онова, на което днес сме свидетели.

Р. П.: Кой движи всички тези нишки, за които говорихте пет минути назад, но пък с оглед на това, което във времето разказахте, несвършено от куп правителства и за милиарди изтекли, кой е не само отнесен към потребителя на националното богатство, но и въпрос, свързан с тези, които трябва да го пазят, съхраняват и въздават демократичните процедури, имам предвид всички тези управления и тезата, че държавата се клати и със съдействието на управляващите, колкото и тя да изглежда абстрактна или сложна за въприемане?

К. П.:  Никак не е сложна. Част от управленията имаха интерес към това. Вие ако прегледате поетапното развитие, когато ние трябваше да се подготвяме за членство в ЕС и някои други неща бяха направени фундаментални компромиси, които доведоха до този хаос. Осемгодишното управление на Станишев след 2005 г. например раздроби системата поединично на възлови въпроси, които така или иначе днес не могат да се оправят, те просто не могат да се сложат на румънска нога, не могат да се приложат румънските принципи и т. н. Изключено е 900 души в Румъния да бъдат препроверявани за богатство, 350 от тях да бъдат регламентирани с окончателни присъди, в България да няма нито един проверяван, нито един с присъда. Значи нещо в цялата тази последователност като изграждане на кадрова банка, като функциониране, като развитие на всички висши съдебни съвети, които са управлявали – като правителства съдебната система са довели до този механизъм, който се прилага ежедневно и ежечасно в нашия мащаб. Така че ние като нация трябва да помислим това ли е единствения път за развитие, това ли са единствените прийоми и методи чрез механизма на властта да обогятаваме една и съща група и тя окончателно да взема решение, когато пожелае да свали един министър-председател и да сложи друг, който...

Р. П.: Коя е тази група?

К. П.: Който по волята на реалността да управлява. Коя е тази група? Тези, които имат влияние днес да ръководят медиите, пресата, да обработват общественото мнение, тези, които имат влияние върху кадровия базис да преразпределят всичко онова, което формулира дневния ред на  държавата, те всъщност регламентират една цена на управлението. Иначе как бихте  вие приели, че днес пресата в България едвам – едвам, тя просто е блокирана и не е онази преса, която ние познаваме по схемата на английската, на германската или на която желаем примерно на Европа. Тук се пише 95 % по поръчкова схема, събитията се отразяват съвсем тенденциозно в полза на един или против друг и в един момент колкото и да не искаме да ги кажем гласно, те се налагат в публичния план всеки тихом мълком псуха, реагира, негодува, но временно не излиза да протестира  и в момента, когато му предложат 50 лв той се явява на хоризонта пред парламента и започва да иска оставка на правителство, без да е регламентирано в положителен план какво би се постигнало, по какъв начин ще се постигне и в какъв ред ще се реализира всичко това. И тук именно е мафията, защото тя преразпределя начина на действията в политически план.

Р. П.: Мирише, казахте, на 2013 г. февруари с протестите, които включително и от днес се организират, свързващи ги от МВР включително с футболни агитки и признаващи или загатващи за плащане, за да се участват в тези протести, а мирише ли ви на избори, ще ви помоля накрая да отговорите?

К. П.: Аз смятам, че две в едно ще се наложи при всички положения. Две в едно ще се наложи при всички положения, защото трябва да се откъсне рязко няколко ефекта в цялото противоречие и тук ние можем да продължим с тази меланхолия, която досега беше олицетворявана и от президентска институция. На нас ни трябват малко по-резки и по-твърди движения и не толкова елементарната нагласа. Нас ни трябва прагматиката на Унгария, трябва ни истината  защита на интереса на държавата. В противен случай не можем да стигнем доникъде. Икономическите пропорции са объркани, обърнати са с главата надолу, не можем да защитим интереса си, от там не можем да организираме работата си, от там нямаме необходимия износ и всичко останало. Давам един пример за Унгария – за една година, миналата, Унгария е изнесла за Русия продукция за 7 милиарда и 800 милиона евро. Ние не сме изнесли на едва десета от това състояние. Значи нещо куца по цялата организация на работата в живота в България.