Европейските правила да важат и за България, и за Румъния

Каква е  оценката в доклада на ЕК  за съдебната система у нас? Часове преди документът да бъде официално публикуван, коментар от Брюксел на евродепутата Емил Радев. 

Р.П:Как отзвучава новината за поисканата оставка вчера на Висшия съдебен съвет?

Емил Радев: Съвсем нормално, още повече, че това не е основна тема, защото основната тема днес ще бъде представянето на доклада по механизма за сътрудничеството и проверка за България и Румъния, така че основната тема, която касае нашите две страни, е именно докладът.

Р. П.: Изключваме възможността тя точно да повлияе като смекчаване на оценката от политическите изводи?

Е. Р: Докладът вече е готов, няма как да повлияе, днес ще бъде самото му представяне.

Р. П.: Какъв е докладът в неговата същност? Вие можете да коментирате това отблизо.

Е. Р.: В сравнение с всички останали доклади аз бих казал, че този доклад е даже леко положителен. Отчетена е волята на правителството за реформи, за промени в съдебната система, за изпълнение на стратегията за борба с корупцията. Европейската комисия ни насърчава да ползваме на практика всички помощи, които в много области, като например европейските структурни инвестиционни фондове, ползва България, така и да ползваме и за тези две реформи също помощта на създадената служба за подкрепа на структурни реформи, да се ползваме и от техническата помощ на държавите-членки в редица области, така че международните организации също да помогнат за реформа на българската съдебна система. Има критики и към Висшия съдебен съвет, но бих казал, че промените в Конституцията с разделянето на ВСС на две камари – съдийска и прокурорска, ние сме изпълнили една част от препоръките в доклада. Предстоят, разбира се, и промени в законодателството, свързано с приетите конституционни промени, а именно промяната в Закона за съдебната власт, която е на дневен ред. Има критики към работата на Софийски градски съд, също така - на разследващите органи затова, че делата по висшите етажи на властта не се движат достатъчно бързо, няма достатъчно присъди. Има обаче и положителни моменти – например създаването на смесени екипи от прокуратурата с другите органи, които са отговорни за борбата с корупцията е описано като положителен момент. Също така основни критики, че не са придвижени напред промените в законодателството, свързани с НК и НПК и на практика не е направено нищо, за да се движат делата по-бързо, не е въведено електронното правосъдие, което е много важно за България и това, за съжаление, са критики към Министерството на Правосъдието, защото то е на практика органът, който трябва да извърши цялата координация за приемането на тези много важни законодателни актове. Електронното правосъдие забоксува въпреки, че ето, аз ще дам един пример – електронните запори, които биха спестили във  всяко едно изпълнително дело близо 500 лв на длъжниците, а те са стотици хилади, е приет от години законовият механизъм, има го в Гражданско-процесуалния кодекс.Трябва една наредба да се изкара съвместно между БНБ и Министерството на правосъдието и това не е направено. А това е една малка крачка, която на стотици хиляди български семейства ще спести значителни пари.

Друго, което е дадено като насоки и препоръки, е да се осигурят на Агенцията за обществени поръчки правомощия и организационен капацитет да извършва по-задълбочени проверки на обществените поръчки, базирани на оценката на риска, да продължат усилията за справяне с корупцията по ниските етажи в МВР, също така да наблюдаваме много добре напредъка по наказателните дела за случаите на корупция по високите етажи, включително в досъдебна и съдебна фаза, също и по изпълнение на присъдите, защото знаем, че и там имахме проблеми. Антикорупционното законодателство трябва да се приеме, трябва да се дадат повече правомощия на вътрешните инспекторати в отделните органи на администрацията, за да могат те да правят проверки за минималните стандарти в публичния сектор, оценка на риска, задължението за деклариране на имущество и т. н.

Р. П.: Г-н Радев, тъй като вие изреждате действително много обекти, които са фокус на критика и те са свързани основно с начина, по който функционира правосъдната ни система и споменаваме много често термина корупция. Това изследване, което ще огласи днес „Прозрачност без граници“ поставя България на 69 място сред 167 държави, като се оказва, че страната ни изпада надолу в тази класация и в тази връзка след  като знаем, че България е сред страните с най-висока степен на корупция, бламираният от Парламента антикорупционен закон, който бе внесен за обсъждане, но така или иначе не мина, ще стане ли факт, очаква ли се с особено внимание?

Е. Р.: Антикорупционният закон ще бъде внесен отново. Той не беше приет на първо четене, поради несъгласие на народните представители с някои от текстовете, които будеха тревога. Надявам се, че тези моменти  ще бъдат коригирани.

Р. П.: Но ще бъде ли той повратна точка при оценката на процесите?

Е. Р.: Ще бъде. То е дадено също като задача за 2016 г. като тази препоръка също трябва да се изпълни. Между впрочем трябва да кажем, че по направените изследвания в Европейския съюз за усещането за корупция от гражданите България беше на завидното 13 място от 28 държави-членки като при нас бяха 70 и няколко процента от гражданите, които казаха, че имат усещане за корупция в държавата ни като например ще дам пример с първата държава Гърция, където 99 % от гражданите казаха, че има корупция, Италия 98, прибалтийските държави бяха с голям процент. Проблеми с корупцията и с върховенството на закона има във всяка една държава-членка и затова и комисията, и Съветът приеха един механизъм за върховенството на закона и ние видяхме, че този механизъм беше стартиран от Комисията относно Полша през последния месец. Затова е хубаво ние също да бъдем освободени заедно с Румъния, така че да не бъдем сочени с пръст като държави втора категория и най-после да попаднем в една група с всички останали. Като има общоевропейски механизми, нека те да се прилагат и за България и Румъния, а не това, което е договорено преди десет години и за съжаление е договорено така, че няма край на този механизъм, а той се използва от там нататък и за строго политически цели, каквато е и блокирането на България и Румъния за членство в Шенген. То е особено опасно в дните, когато Европа е изправена пред огромен миграционен натиск, защото на практика виждаме какво става и в момента – новосъздадената европейска гранична служба и брегова охрана ще охранява главно границите на Шенген. Така по този начин България и Румъния стават буферни държави, което не трябва да се допуска по никой начин. А именно този механизъм се използва от някои държави за блокиране на България и Румъния за членство в Шенген, въпреки че сме изпълнили техническите критерии още преди четири години.

Р. П.: Да се върнем отново на темата за поисканата оставка на ВСС – формулата за оставка може ли да бъде един печеливш коз за България?

Е. Р.: ВСС има особено важна роля в изпълнението на съдебната реформа, също и въобще и как се движат отношенията в съдебната система – откритост, прозрачност, назначенията, дисциплинарната практика – всичко това е в правомощията на ВСС единствено и само, така че, когато ВСС се занимава само със скандали между неговите членове и когато се занимава сам със себе си от там нататък се загърбват прокарването на тази реформа, защото е много важно и за магистратите, и за гражданите всичко това, което е написано на хартия, да стане факт и българските граждани искат едно много бързо и прозрачно правосъдие, искат справедливост, искат да видят присъди и по горните етажи на властта, и искат и корупцията да бъде наказвана бързо и ефикасно, така че ролята на ВСС като единствен, който регулира съдебната власт е много важна във всичко това и може би това трябва да е като един сигнал, че общественото доверие, обществената търпимост  е изчерпана вече и с тази декларация поне ГЕРБ иска да даде ясен сигнал на ВСС, че така не може да продължава повече.

Р. П.: Теза на евродепутата от Брюксел Емил Радев.