Култивиране на репей

България е една от най – богатите на лечебни растения страни в света. От всички заобикалящи ни растения у нас всяко пето е лечебно. Най – добрият начин за опазване на редките и застрашени видове билки и на тези, които се използват в големи количества, е култивирането. Така се опазва природата, тъй като намалява събирането на лечебни растения от естествените им находища. Същевременно се осигуряват високи добиви с постоянно и гарантирано качество.

Репеят е билка, използвана от древни времена. Вирее в почти всички части на планетата, но особена популярност има в източно азиатските страни. От векове растението се използва в традиционната китайска медицина, в Индия, Русия, Япония.

Репеят е популярен и с редица други наименования, отбелязва доц. Иванка Димитрова, преподавател по лечебни растения в Биологическия факултет на Пловдивския университет:

Наричат го бутрак, лопуш, лепка, горчива лобода. Много български народни наименования има, но най – популярното е репеят, което се използва, защото другите наименования дублират други лечебни растения.

Заради ценните биологично активни вещества репеят е мощно средство за пречистване на кръвта, стимулира обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж, регулира кръвното налягане и захарта. Най – лечебната част на репея са корените – информира доц. Димитрова:

Той е двугодишно тревисто растение. През първата година образува само листна маса и месест вретеновиден корен, който вътре е сочен и бял и натрупва полезни вещества. Всъщност, използваемата част на репея е именно коренът от първата година.

Въпреки че е диворастящ, репеят се отглежда и в домашни условия. Размножава се чрез директна сеитба - разказва билкарят Христо Христов от село Мировци, Новопазарско:

Това се сее директно – семената в земята напролет през 10-ина сантиметра в реда и около 70 – 80 между редовете. Ако има възможност февруари, може и февруари. Но, март – април е добър период. Те изникват сравнително бавно, за около 20 – 30 дни. Ранното засяване е за предпочитане, защото използваш пролетната влага.

Семената на репея се сеят на дълбочина от 2 до 4 сантиметра като за един декар са необходими от 0,8 до 1,3 килограма. За около един месец се развиват листата, а коренът започва интензивно да нарства в дължина и дебелина. От особена важност при култивирането на репея е да се следи за големината и формата на корена – обръща внимание Христо Христов:

Трабва да се гледат почви, при които корените няма да се разклонят, изкривят. То това е основнитя проблем на репея – много са големи корените му и трудно се вадят, защото стигат и до метър дълбочина. – Коя е подходящата големина на корените, за да се употребяват? – Над 50 – 60 сантиметра. Има някои сортове, които са с по – къси корени около 40 – 50 сантиметра, но общо взето не са като морковите. Много по – надълбоко растат и това е големият проблем при тях – трудно се изваждат.

Корените се прибират от полето в края на първата година октомври – ноември.

Най – добре е наесан, когато са по – подходящи условията. Започне ли напролет вегетацията, оттам-нататъка вече качествата му се влошават прогресивно. При подходящи условия на втората година може да е над метър височина и поне толкова ширина. Вече е загрубял. Така че, може да се изважда до към пролетта.

Корените се вадят на ръка с кирка или тесни и дълги вили, може и механизирано със специални скоби. Внимава се коренът да не се прекъсне или нарани. След изваждането коренът се нарязва се на ситно и се суши на сянка - обяснява председателят на Съюза на билкарите Емил Елмазов:

Важно е да се изсушат на добре проветриво и топло място, без пряко огряване на слънчевата светлина.- Какъв е рандеманът, от един килограм сурови корени колко сухи се получават? –  Между 350 и 500, но 400 е средният рандеман. - А каква е изкупната цена на корен от репей, суров и сух? – Суровият корен би трябвало тази година да се изкупува за около 1 лев, а изсушен неговата цена нараства на 4 лева. Може да се срещне и на 5 лева килограма.

Корените на двугодишните репеи са кухи и негодни за лечебни цели. Как да ги разпознаваме – обяснява Веселина Павлова, билкозаготвител от пловдивско село Драгомир:

Когато растението е едногодишно няма стъбло, а само листата, листа излизат на едногодишните. Докато вече двугодишните и нататък растения те си имат стъбло, с листа, което е показател, че това не е младото растение, което ни трябва, едногодишното.

Репеят се използва широко в народната и традиционната медицината, фармацията и козметиката. Билката служи за храна – в Япония в свежо състояние се консумира в огромни количества. Японския опит проучва и билкарят Христо Христов:

В Япония има създадени сортове специално. „Широхада“, „Такиногава“ има едни сорт, няколко са, които са по – известни. В зависимост от размера на кореноплода и цвета на кожичката. Повечето са тъмни, кафяво-черни. Има такива, които са със светла кожичка.

Добивите от японските сортове са много високи и възлизат на 3,9 тона/декар свежи корени. Американските фермери добиват приблизително 1 000 кг свежи корени от декар, което прави 220 кг суха дрога, но добивите могат да достигнат и 700-900 кг суха дрога от декар.

В България също са правени опити за такова култивиране. Технология за култивиране на репей е създадена в Пловдив - разказва доц. Люба Евстатиева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН:

Преди двайсетина години в Пловдив направиха това проучване. „Билкокооп“ на тях им трябваше тази суровина. Там дойде идеята да се направи технология за репей. Разработихме много добре тази технология и стигнахме до промишленото прилагане и даде много добри резултати. Мога спокойно да препоръчам тази технология за култивирането.

Научният потенциал в страната ни може да намери стопанско приложение с разработването на нови технологии за отглеждане и производството на нови сортове и разсади репей. Култивирането на репей ще позволи осигуряването на големи количества от билката, която се използва широко във фармацията, козметиката и хранително-вкусовата промишленост. Отглеждането му ще намали натиска върху естествените му находища и ще осигури време за възпроизводството им. 

Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита". Адресът е: rubriki.eu и на него ще намерите всички излъчени до сега рубрики, подредени по теми.