За опраскването като дефиниция на задкулисие, опасното срастване на властовите влияния от различни нива и гражданската жажда за справедливост - интервю с пловдивския съдия Севдалин Божиков – бивш заместник-просъден министър
Как ще коментирате вие последните събития, които се случват във Висшия съдебен съвет, извънредната кадрова промяна, за която не чухме почти никакви аргументи, всъщност никакви аргументи, за отстраняването на Соня Найденова, както и за избора на Димитър Узунов и може би има и някакви други акценти, които ви привличат вниманието?
Севдалин Божиков: Да ви кажа честно тези събития са смущаващи, смущаващи според мене в най-малко два аспекта – във вътрешен аспект смущаващи за нас са редовите магистрати, които не можем да разберем това ли са най-големите проблеми в съдебната система, респективно така ли ще се провежда съдебната реформа. И във втори, още по-голям аспект, за съжаление, това са проблеми, които рефлектират извън нашите териториални граници и мога да си представя каква оценка дават на тези събития нашите европейски партньори. Разбира се с това философско, да го нарека, встъпление, не искам да избягам от конкретната тема.
Основна слабост на Висшия съдебен съвет при вземането на кадрови решения е липсата на мотивация. Вие си спомняте, че липсата на мотиви доведе до отмяна на отказа на ВСС да избере като председател на Софийския апелативен съд съдия Нели Куцкова. При второто гласуване бяха изложени бланкетни мотиви. По същия начин сега беше сменен председседателстващият ВСС – без излагането на каквито и да е мотиви. Отварям една скоба, членовете на ВСС до един са действащи магистрати. Всеки един от тях много добре знае, че порок на съдебния акт е липсата на мотиви. И независимо от това те демонстрират пред всички, като казвам всички, имам предвид не само нас, магистратите, а и на българската общественост, демонстрират един пълен непукизъм, с една дума – кои сте вие, за да ни държите сметка защо нямаме мотиви, това си е наш вътрешен проблем, ние го решаваме по този начин...
Р. П.: Вие говорите за конкретния казус – липса на мотивация. Ако разширим въпроса на лице ли е воля за реформи в правосъдието?
С. Б.: Да ви кажа честно, аз съм безкрайно разочарован от дейността на ВСС в тази насока. Кой, ако не друг в лицето на ВСС, най-добре би могъл да генерира проблемите, които съществуват в съдебната система, би ги дефиренцирал, би ги подредил по важност и би влязъл в диалог с политическите сили с цел търсене и намиране на решение на така дефинираните проблеми?. За съжаление, аз не съм чул до момента нито един представител на ВСС в частност и ВСС като колективен орган да застане пред българското общество и да каже – проблемите на българската съдебна система са: първо, второ, трето, пето, след което да предложи диалог на съответните парламентарно представени политически сили, за да се стигне до един консенсус по законодателното решаване на тези проблеми.
Нормално е политиците да говорят общо за проблемите на съдебната система. Това не е техен проблем, не е техен приоритет. От тях се изисква в политически аспект да търсят една или друга полза от съответната промяна, в случая та се свежда само до промени в Конституцията. Но онези, които могат и трябваше да застанат начело на съдебната реформа, според мене беше ВСС.
Р. П.: Ние вчера чухме какво каза българският президент и какво - българският вицепрезидент г-жа Попова. В този смисъл как ще коментирате заявеното от г-жа Попова, че е белег на отсъствие на интелигентност фактът, че общественият интерес е обсебен от един казус с есемеси? Толкова ли е обикновено това? Не става ли въпрос за взривоопасната чувствителност към задкулисието в съдебната и изпълнителната власт и техните връзки?
С. Б.: Според мене това е опит за заобикаляне на проблема, защото сам по себе си, проблемът с есемесите действително е малозначителен, ако се погледне само от тази гледна точка. Но ако се погледне от позицията на това, че чрез препращането на есемеса се цели демонстрация на определено поведение, което налага правенето на определени изводи от страна на някои от членовете на ВСС, защото аз съм дълбоко убеден, че други членове много добре знаят каква трябва да бъде позицията им спрямо определени институции и лица, нещата стават много по-сериозни. Действително не може да се намери еднозначен отговор на въпроса защо беше препратен този есемес, какво се целеше чрез него, към кого беше адресирано това послание – дали към целия Висш съдебен съвет или само към определени негови членове, които в момента минават като опозиционери. Така че не бива да се омаловажа този въпрос. Нормално е всяка политическа сила да се стреми чрез съда да проведа свои определени политики затова, защото правото е еманация, като казвам правото имам предвид законите, които са част от правото, те са еманация на волята на управляващата класа, поне на времето така учехме. Така че нормално е всяка политическа сила по един или по друг начин да се опитва да влияе върху политиките, дебело подчертавам – политиките в работата на съдебната система. Но вземането на кадрови решения или решаването на проблеми от подобно естество съвсем не са политики, на която и да е политическа сила – това е пряко вмешателство в работата на ВСС и за съжаление това вмешателство намира почва и се развива все по-бурно и по-бурно като плевел.
Р. П.: Както се казва, дяволът е в детайлите, г-н Божиков. Смятате ли, че след като бяха направени някакви конституционни промени, в смисъл за разделянето на двете колегии на ВСС, всъщност ще бъде осигурена онази промяна или поне ще бъде създадена почвата за началото на онази промяна, която обществото очаква или това е нещо много дребно, което трябва да бъде свършено в системата на правораздаването?
С. Б.: За да се стигне до някъде трябва да започнеш от първата крачка. Според мене първата крачка е направена, крайната цел е ясна, въпросът е какви ще бъдат последващите крачки, като последващите крачки не са само промени в съответните закони.
За мене един много важен и подценяван въпрос е субективният фактор. Въпросът е кои се избират за членове на ВСС и как те отстояват не лични дребни интереси, респективно интереси на тези, които са ги посоичили, а отстояват цялостните интереси на българската съдебна система и на страната ни като страна член на Европейския съюз в по-широк аспект. Така че субективният фактор не бива да се подценява. За съжаление в нашата история за последните 20 г. от момента, в който беше създаден като институт ВСС сме свидетели на не едва и две промени на законодателството, които водят до промени и на членския състав на ВСС. Но за съжаление, толкоз безпомощен, толкоз подчинен ВСС досега ние не сме имали.
Според мене ВСС след тези трусове, които го сполетяха и които той предизвика, е крайно време да се вземе в ръце и да покаже на българското общество, че действително е висш орган на власта, а не махленска сбирка, която непрекъснато дава поводи да бъде коментирано в публичното пространство, за съжаление, с негативни оценки.
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Денят на християнското семейство е повод да се замислим за ценностите, които предаваме на децата си, и за ролята на семейството в изграждането на морални и духовни устои. В съвременното общество, където динамиката на ежедневието често отнема от времето за близките, днешният празник ни напомня за важността на семейната сплотеност и духовното..