Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В руслото сме на глобални процеси, но решенията зависят от нас

проф. Духомир Минев - БАН, член на Философския клуб

Прогнозите, които  правят анализатори за бъдещето на страната ни от началото на годината, не звучат оптимистично. Бежанците, Ислямска държава и тероризмът, комплексите на Европа и нейният упадък, политическите грешки оформят обща картина на несигурност и рискове. Този път обаче тя бе обогатена  от мощен прилив на агресия. 

 Последният пример бе с убитото безпричинно българско момче във Враца, медийнотото отряазяване на който  стана повод  Асоциацията на европейските журналисти да излезе с позиция, че то също е белязано от недопустима агресия. За ценностните несъответствия, които  се виждат под повърхността на фактите и доколко те са отражение на глобални процеси - разговаряме с проф. Духомир Минев - БАН.

Проф. Духомир Минев: Обществото наистина дерайлира при това не само от пътя към Европа, защото междувпрочем и Европа върви по един особен път, но струва ми се, че и ние, като общество, дерайлираме от пътя на цивилизованото съществуване. Имам предвид по-конкретно, че се наслагват сякаш две кризи и те генерират рисковете, с които се сблъскваме - най-разнообразни, хаотични, трудно подлежащи на класифициране, категоризиране и разбиране. Тези рискове, които между другото растат сякаш, може би показват не толкова някакво външно, екзогенно срастване на рисковете, колкото намаляване на нашата способност да се справяме сс тях.  И според мен това добре кореспондира  - намаляващата ни способност за справяне с рисковете, с  две големи кризи, които са си пак наши, вътрешни и за които светът не носи толкова отговорност, макар че не е без връзка с него. Едната, добре познатата отдавна криза е на държавността и по-точно дисфункция или лошо функциониране на държавни институции. При това те не просто функционират лошо, не просто са неефективни, те сякаш, става ясно, че работят наобратно, наопаки. Вместо да поддържат нормален социален ред, нормални отношения между хората, нормално поведение и т. н., те поддържат анормално поведение и имат връзки, държавни институции, точно с групи с особено отклоняващо се поведение. Това отдавна е известен факт, макар че малко се говори за него.

Другата криза, която се наслага на първата и която е особено лоша и особено тежка, е кризата на общността. Тя е и криза на индивидите като членове на общността. Индивидите вече не са членове на общество, а те се държат по съвсем друг начин, всички останали сякаш си остават врагове. Тази втора криза има два важни аспекта, две важни промени в индивида – упадък на социалната интелигентност, т. е. способността ни да общуваме нормално с други хора, да взаимодействаме с тях, без да се стреля, без да се влиза в кавги и побоища. И другата – упадък на емоционалната криза, на емоционалната интелигентност – лесно се взривяват хората, лесно изпадат в гняв и ярост, лесно се нахвърлят върху други хора и това може да става по всякакви абсолютно незначителни, налудничави поводи  - свирене с клаксон, скарване за място за паркинг, лошо изпреварване на улицата или каквото и да е, просто за лошо гледане – някой решил, че другият го гледа лошо.

Р. П.: Проф. Минев, доколко тези кризи, за които вие говорите, може да се каже, че са отражение на глобални процеси, които се случват не само в Европа, но и в света? И ако мога да ви попитам, кое е първичната, също с едно намигване към онзи виц, за да внесем малко, някаква доза все пак успокоение, доколко може да се каже, че решаването на единия проблем може да допринесе за решаването и на други? И  откъде трябва да се започне с решенията?

Т. М.: От държавността, разбира се, от държавността и постепенно хората да се убедят, че нормалното поведение, човешкото поведение, цивилизованото поведение – търпимостта, толерантността, въобще културата могат да бъдат по-нерисков, по-печеливш тип поведение, отколколкото анормалността, престъпностста, агресията, които са губещи видове поведение. Но всичко това ще бъде много бавно, защото нещата са отишли твърде далеч у нас.

Колкото до глобалните процеси, да, ние сме в руслото на глобалните процеси, дори да се погледне отношението на свърх силите, те също носят белега на такава налудничавост, каквато срещаме в нашия ежедневен живот. Но какво от това? Ние не можем да чакаме глобалните процеси да се променят, за да стане ей тук някъде си някакво подобрение. По-добре да се вземаме в ръце и онези, от които най-много зависи това, да  започнат да нормализират институциите, поведението на институциите и т. н. Чуйте повече от звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Разочарованият избирател е манна небесна за диктаторите

Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..

публикувано на 15.11.24 в 16:22

Кове се валякът, който ще помете статуквото

Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка  „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател.  Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен!   По думите му,  този..

публикувано на 15.11.24 в 15:51

Има шанс за редовен кабинет, но без Борисов като премиер

Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..

публикувано на 15.11.24 в 10:59

Диабетът не е пречка, а начин на живот

На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..

публикувано на 14.11.24 в 17:30

Лидери няма, а политиците ни са лоши актьори в лоша пиеса

Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..

публикувано на 14.11.24 в 16:35