Прогнозите, които правят анализатори за бъдещето на страната ни от началото на годината, не звучат оптимистично. Бежанците, Ислямска държава и тероризмът, комплексите на Европа и нейният упадък, политическите грешки оформят обща картина на несигурност и рискове. Този път обаче тя бе обогатена от мощен прилив на агресия.
Последният пример бе с убитото безпричинно българско момче във Враца, медийнотото отряазяване на който стана повод Асоциацията на европейските журналисти да излезе с позиция, че то също е белязано от недопустима агресия. За ценностните несъответствия, които се виждат под повърхността на фактите и доколко те са отражение на глобални процеси - разговаряме с проф. Духомир Минев - БАН.
Проф. Духомир Минев: Обществото наистина дерайлира при това не само от пътя към Европа, защото междувпрочем и Европа върви по един особен път, но струва ми се, че и ние, като общество, дерайлираме от пътя на цивилизованото съществуване. Имам предвид по-конкретно, че се наслагват сякаш две кризи и те генерират рисковете, с които се сблъскваме - най-разнообразни, хаотични, трудно подлежащи на класифициране, категоризиране и разбиране. Тези рискове, които между другото растат сякаш, може би показват не толкова някакво външно, екзогенно срастване на рисковете, колкото намаляване на нашата способност да се справяме сс тях. И според мен това добре кореспондира - намаляващата ни способност за справяне с рисковете, с две големи кризи, които са си пак наши, вътрешни и за които светът не носи толкова отговорност, макар че не е без връзка с него. Едната, добре познатата отдавна криза е на държавността и по-точно дисфункция или лошо функциониране на държавни институции. При това те не просто функционират лошо, не просто са неефективни, те сякаш, става ясно, че работят наобратно, наопаки. Вместо да поддържат нормален социален ред, нормални отношения между хората, нормално поведение и т. н., те поддържат анормално поведение и имат връзки, държавни институции, точно с групи с особено отклоняващо се поведение. Това отдавна е известен факт, макар че малко се говори за него.
Другата криза, която се наслага на първата и която е особено лоша и особено тежка, е кризата на общността. Тя е и криза на индивидите като членове на общността. Индивидите вече не са членове на общество, а те се държат по съвсем друг начин, всички останали сякаш си остават врагове. Тази втора криза има два важни аспекта, две важни промени в индивида – упадък на социалната интелигентност, т. е. способността ни да общуваме нормално с други хора, да взаимодействаме с тях, без да се стреля, без да се влиза в кавги и побоища. И другата – упадък на емоционалната криза, на емоционалната интелигентност – лесно се взривяват хората, лесно изпадат в гняв и ярост, лесно се нахвърлят върху други хора и това може да става по всякакви абсолютно незначителни, налудничави поводи - свирене с клаксон, скарване за място за паркинг, лошо изпреварване на улицата или каквото и да е, просто за лошо гледане – някой решил, че другият го гледа лошо.
Р. П.: Проф. Минев, доколко тези кризи, за които вие говорите, може да се каже, че са отражение на глобални процеси, които се случват не само в Европа, но и в света? И ако мога да ви попитам, кое е първичната, също с едно намигване към онзи виц, за да внесем малко, някаква доза все пак успокоение, доколко може да се каже, че решаването на единия проблем може да допринесе за решаването и на други? И откъде трябва да се започне с решенията?
Т. М.: От държавността, разбира се, от държавността и постепенно хората да се убедят, че нормалното поведение, човешкото поведение, цивилизованото поведение – търпимостта, толерантността, въобще културата могат да бъдат по-нерисков, по-печеливш тип поведение, отколколкото анормалността, престъпностста, агресията, които са губещи видове поведение. Но всичко това ще бъде много бавно, защото нещата са отишли твърде далеч у нас.
Колкото до глобалните процеси, да, ние сме в руслото на глобалните процеси, дори да се погледне отношението на свърх силите, те също носят белега на такава налудничавост, каквато срещаме в нашия ежедневен живот. Но какво от това? Ние не можем да чакаме глобалните процеси да се променят, за да стане ей тук някъде си някакво подобрение. По-добре да се вземаме в ръце и онези, от които най-много зависи това, да започнат да нормализират институциите, поведението на институциите и т. н. Чуйте повече от звуковия файл:
Ще доведе ли плащането на 20% ДДС на държавата при продажба на жилище до нов скок в цените на имотите? Според експерта по сделки с недвижими имоти Мирослав Язов цените им ще се повишават през идните години не само заради ДДС, данъци и др., а и поради новите изисквания към качеството и вида на новите строежи. По думите му ще има голямо преместване..
Шансът правителството, което ще предложи Росен Желязков, да се превърне в устойчиво не е малък. Това коментира политологът Христо Панчугов часове преди връчването на първия мандат на ГЕРБ-СДС, за който стана ясно вчера, че ще получи подкрепа от групата около Ахмед Доган. Според Христо Панчугов е възможно кабинетът да бъде устойчив, тъй..
Жители на пловдивския квартал „Прослав“ са недоволни от извършените строително-ремонтни дейности на пет улици, продължили повече от половин година. Според тях на места инфраструктурата не е напълно възстановена, а там, където ремонтите са приключили, са извършени некачествено. Хората искат районната администрация да им обърне внимание, в..
БСП ликвидира възможността за собствената си алтернативност за управление на България. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Петър Мутафчиев, член на НС на БСП и бивш лидер на Областен съвет на БСП в Пловдив, който коментира решението на БСП да влезе в кабинета „Желязков“. „Едно такова решение е противоуставно, защото НС е длъжен да..
По всичко изглежда, че договорките за съставяне на правителство вече са направени. Разпределението на „порциите“ удовлетворява участниците. Този кабинет ще бъде правителство на малцинството, защото всички партии – участници в него са много слаби като електорална подкрепа, а мнозинството е на избиратели, които не гласуват и не подкрепят..