Спрете натиска върху полицаите, те ще си свършат работата!

Има ли сценарий за срив на управлението и помага ли за това сгъстената криминогенна обстановка в страната на фона на нестабилността, която бушува край границите - по темата ще разговаряме с ген. Валенти Петров- бивш главен секретар на МВР и председател на градската организация на АБВ в Пловдив.

Имате ли усещане за някаква преднамереност, прекалено струпване и сгъстяване на криминогенната обстановка за каквото вече се говори?

Валентин Петров: Не, не, няма такова нещо. Според мен това са абсолютно случайни ситуации, те се случват в различни периоди от време, не може да се говори по никакъв начин, че тези случаи се контролират и че това е насочено срещу правителството.

Р. П.: Такава версия се появи, че някой умишлено клати държавата, че създават зони на напрежение, на непрекъсната тревожност сред обществото – като че ли нещо се готви и тлее, отрича се да има такава ситуация. Според вас?

В. П.: Това са позиции на ГЕРБ и на хора участващи във власта – не е страшно това, че ГЕРБ управлява, страшното е, че няма опозиция.

Р. П.: В някаква степен АБВ, която оглавявате в Пловдив, е в управлението. Гледната ви точка на политик да изясним и ще продължим по друга тема.

В. П.: Това, че АБВ е в управлението не ми пречи в никакъв случай да кажа това, която мисля, защото аз съвсем откровено казвам това, което мисля. АБВ също би трябвало да се държи много по-различно от начина, по който се държи в момента – абсолютно безкритично и абсолютно в подкрепа на управлението.

Р. П.: Искам първо да ви попитам като експерт и пак ще ви върна към тази позиция, но да разграничим кое създава по вашия опит включително по-голямата тревожност и по-голямото безпокойство за сигурността в страната и сигурността на гражданите. Тези убийства, за които някои твърдят, че връщат страната ни във времената на мутренските години и постоянния, ако не и ръст в момента на безнаказаност в селата срещу обикновените хора, въобще срещу обикновения човек, който не е защитен.

В. П.: Ситуацията е постоянно такава, но то просто придобива публичност. Обаче Министерството на вътрешните работи укрива престъпления, че тези престъпления по някакъв начин добиват публичност ежедневно, не означава, че криминогенната остановка не е такава.

По-големият проблем е това, че МВР е в ситуацията, в която се намира в моменнта. А тази ситуация, в която то се намира в момента беше следствие на всякакви експерименти, които се правеха дълго време в МВР,  всякакви реформи – знайни и незнайни политици и политически сили решаваха, че трябва да се правят експерименти с МВР и резултатът е това в крайна сметка. Дори и снощи по телевизията в едно предаване „Референдум” всички политически сили, които участват в парламента, са изпратили свои представители депутати, които говорят по темата вътрешна и външна сигурност и когато погледнеш тези депутати нито един от тях представа си няма за какво става дума.

Р. П.: Дори, когато е имало по-голяма сигурност или поне по-голяма тишина около това как се регулира системата, особено финансово. Оплакванията на хората особено в малките населени места са били затова, че няма достатъчно сигурност, няма полицейско присъствие, няма защита...

В. П.: Няма, защото МВР е ангажирано с изключително много несвойствени задачи. МВР не му е задачата да охранява политически събития, да охранява футболни и други мероприятия. Неговата работа е съвсем различна. Тези, които организират футболните мачове, политически събития и т. н. нека да наемат частни охранителни фирми, които да им извършват охраната, а не това да се случва от МВР абсолютно безплатно. Така, че МВР освен всичко друго, което трябва да се направи като реформа в МВР трябва да бъде освободено и от несвойствените си задачи.

Р. П.: Но от години насам, не само от последните, хората  в селата се организират в дружинки едва ли не да се пазят сами точно поради липсата на кадри дори, когато те не са били ангажирани по границата или толкова усилено в публични събития каквото, да речем, сега е едно от оправданията за физическия недостиг на хора в МВР

.В. П.: Не, не, нека да не говорим за физически недостиг на хора в системата, защото това просто не е така. МВР и в частност полицията разполага с един немалък ресурс от служители. Това че този ресурс е неправилно разпределен по отношение на длъжностите, на които са назначени тези хора, това е съвършено различен въпрос. Усещането на хората за една лична несправедливост, за несигурност то не се е появило от вчера или от днес, то съществува през последните 15 – 20 г., може би и 25, но така или иначе през последните години негативизмът, който се излъчва ежедневно от медиите, новините са само отрицателните новини, това, което му се случва напоследък и като позиция на управлението и на управляващите, абсолютно всякаква незаинтересованост за сигурността на обществото,  абсолютно всякаква незаинтересованост от съдебната система – това няма как да доведе до друга позиция на гражданите. Гражданите имат абсолютно недоверие в това, че спрямо тях може да се прояви несправедливост, че те могат да решат чрез държавните институции своите проблеми или съдебни спорове или каквото и да било друго.

Пак се връщаме на това – спрете с тези глупости, с натиска върху МВР, оставете хората да работят абсолютно професионално, спокойно, за да си свършат работата.

Категорично МВ Р трябва да бъде оставено спокойно да работи, говорим състава на МВР. Трябва да им се даде един период от време, поне в рамките на една година, да се спре натискът с тези глупости и идиотски реформи, без да се има визия каква като цяло ще бъде реформата. Какво се цели? Това да кажем, че ще уволним определени служители, че ще приравним определени служители към нова категория труд, това не може да бъде реформа в МВР. Реформата в МВР трябва да бъде свързана с екипността на тази система, с разхода на средствата и безспорно в рамките на тази година, която ще се даде като отсрочка, за да се успокоят хората, защото те нямат сигурност утре какво ще се случи с тях и със семействата им, о кей, нека да не бъдат назначавани служители в МВР с изключение разбира се на хората, тези, които са на улицата и пряко работят с гражданите и с престъпниците. Но да се подходи така на парче и да се казва, видите ли тези получавали 20 заплати при пенсионирането си, а това, че тиз хора са били лишавани от правото си на допълнителен труд, допълнително да осигурят семействата си с допълнителен доход през тези 20 и няколко години, през които са служили – това взема ли се предвид? Разбира се, че не.

Р. П.: Как да се възстанови доверието в системата при наличието на тези случаи, за които говорим, колкото и да смятате, че за тях не трябва да се говори в такъв мащаб и като се има предвид, че, ето, полицейските служители отново заговориха за протести за заплащането, за което се крои да бъде различно за тях?

В. П.: Аз мисля, че или нещо не обяснявам както трябва или не се разбираме. Всеки служител  има своето семейство, всеки служител има своето бъдеще, което очаква да има някаква сигурност и ако той не знае дали утре ще бъде на работа, ако той не знае дали утре ще получава своята заплата, за каква сигурност можем да говорим? Той не знае собствената си сигурност каква, а  ще мисли и ще решава сигурността на общество.

Р. П.: Благодаря за участието ви в програмата на Радио Пловдив. Гледна точка към криминогенната обстановка и работата на МВР на генерал Валентин Петров.