Газовият спор е семеен и трябва да се реши по-бързо

Казусът с „Овергаз" показа отново огромната стратегическа грешка на държавата, която не направи нищо за диверсификация на доставките на природен газ за България, коментират експертите.

В "Точно днес"  разговор с Христо Казанджиев, енергиен експерт според когото „Газпром“ ще се стреми да придобие „Овергаз“ като собствена компания.

Ако "Южен поток" се реализира,  то той ще се изгради  в изключително редуциран  мащаб, с оглед заобикаляне на Украйна, смята Христо Казанджиев. Той каза това по повод писмото на Сашо Дончев до ЕК, в което той отбелязва, че действията на  "Газпром експорт" са мотивирани от желанието на "Газпром" да възстанови изграждането на "Южен поток".

„Овергаз” излиза ли от пазара, г-н Казанджиев?

 Христо Казанджиев: Не, в никакъв случай. Не трябва да забряваме, че пазарът на природен газ в България реално започна от 2013 г. , „Овергаз” започна директни доставки на природен газ от Русия. Вероятно е имало някаква договореност за отваряне на пазара в смисъл, че един и същи газ се дистрибутира от две компании и вероятно има някаква форма на регулиране, която към настоящия момент вероятно е нарушена от страна на „Овергаз” и в тази връзка вероятно се е намесил и „Газекспорт”. Трябва да подчертаем, че писмото срещу „Газпром” е некоректно, защото не „Газпром” продава природен газ на „Овергаз”, а „Газекспорт”, която е търговска компания и съответно осъществява своя независима политика, така че в случая има някакъв корпоративен спор между двете компании. Не трябва да забравяме, че и две компании са от един и същи кръг, корпоративен кръг, образно казано това е един семеен спор и добре би било той да се регулира и да се реши колкото може по-бързо.

Р. П.:  Семеен спор, говорите, дирижиран от Дмитрий Медведев или?

Хр. К.: Семеен спор между „Овергаз”, семеен спор в рамките, на който съществува и един кръг от корпорации в „Газпром”. Не трябва да забравяме, че в „Овергаз” има сериозно акционерно участие, „Газпром” и разбира се едно минимално участие от страна на „Газпром”, така че в този смисъл семеен кръг т. е. това е един кръг от взаимно свързани дружества, които би следвало да се урегулират във вътрешен порядък, а не да занимават обществото със своите проблеми.

Р. П.: Да, може би, това предстои да го видим как точно ще стане това регулиране – срещи, разоговори между Сашо Дончев и Дмитрий Медведев или  цената е съвсем друга? Вие вече казахте, по националното радио цитирам вашия разговор,  в „Неделя 150”, че „Газпром” ще се стреми да придобие „Овергаз” като собствена компания?

Хр.К.: Да, разбира се, аз лично не изключвам такава възможност поради факта, поради факта, че има очевидно някакво напрежение в българските и руските акционери. Тази стъпка би кореспондирала добре и със стратегията на „Газпром” за директен достъп на руския природен газ до българските потребители и изобщо до неговите потребители навсякъде по света, така че е нормално да има такъв стремеж от страна на компанията. Как ще се развият събитията – това е въпрос на бъдеще и то в краткосрочен план.

Р. П.: А има ли индикации наистина това, което поне казва Дончев в своето писание до Европейската комисия, че е възможно да се мотивира по-добре желанието на „Газпром” да възстанови изграждането на „Южен поток” – това ли е целта, това ли прозира наистина?

Р. Г.: Към настоящия момент е твърде спорно дали точно това е целта, но не се изключва и такава възможност. Не трябва да забравяме, че ако „Южен поток” се реализира той ще се реализира в изключително редуциран – не това, което първоначално беше планирано, а най-вероятно с твърде ограничен обем с оглед заобикаляне на Украйна. Но това са неща, които не би следвало да се свързват едно с друго.

Р. П.: Има ли основание за притеснение за финансовото състояние на „Овергаз”, дали пък това не е всъщност целат?

Хр.К: Не мисля, не мисля, че има някакво основание за проверка на „Овергаз” мрежи, но така са решили в ДКЕВР, това е тяхно правомощие, аз лично не виждам и не считам, че е вероятно „Овергаз” да е нарушил някои условия по лицензионните изисквания поради факта, че компанията е силно професионализирана, работи коректно, към настоящия момент няма сведения за някакви злоупотреби слицензионни условия, така че реакцията на ДКЕВР е по-скоро отговор на обществените въпроси отколкото действително очакване за сериозни нарушения.

Р. П.: По-скоро въпросът е ще  се вземе ли лиценза й и дали това е целта?

Хр.К: Не мисля, не мисля, че ще стигне до такива крайни мерки не заради друго, а поради факта, че за да се стигне до отнемане на лиценза трябва да има много, много сериозни нарушения. Аз лично не виждам как такива нарушения биха се реализирали.