Великите европейци - кардинал Ришельо - първа част

Не, не се притеснявайте, в знаменитите романи на Александър Дюма и всички техни екрани превъплъщения, тримата мускетари, които всъщност са четирима, винаги ще побеждават гвардейците на властолюбивия, лукав и подъл кардинал Ришельо. 

Това е един от редките случаи на тази земя обаче, в които истината на изкуството, колкото и да се опитва, не може да победи истината на историята. В реалната история същият този безмилостен кардинал, корумпиран интригант и съблазнител на девици, когото всички мразим от деца, е велик политик, извел Франция от епохата на феодализма и очертал картата на Европа и рамката на събитията в нея за няколко века напред. 

Да, можем да продължим да не го харесваме, защото в личностен план героят на Дюма доста прилича на житейския си оригинал. Но не можем да отминем с лека ръка нито политическите заслуги, нито политическите таланти на Арман Жан дю Плеси, херцог на Ришельо, кардинал на Светата църква и пръв министър на френския крал Луи ХІІІ.

Филидор, Музика за сватбата на крал Луи ХІІІ 

Герой или антигерой е кардинал Ришельо – вероятно никога няма да спрем да се питаме. Според мен е и двете. Но точно тук е и мястото пак да напомня, че не трябва да съдим за мисленето и делата на хората отпреди четири-пет века, пък дори и онези отпреди 40-50 години, с днешните мерки за добро и зло, за истина и лъжа, за красиво и грозно. Франция и хората, които я населяват в края на ХVІ и първата половина на ХVІІ век, когато живее и управлява кардинал Ришельо, са толкова различни от нас, че със сигурност знаем за тях по-малко, отколкото за Марс и марсианците. Това важи, впрочем, и за знанието ни по отношение на цяла Европа. 

Политическото развитие на континента по онова време е подчинено на идеята за универсалност на ранните християнски мислители. Това значи, че, както Бог е един на небесата, така един папа трябва да властва над църквата и един император над земните дела. С други думи - нещо като идеята за глобализацията, но не съвсем. Опитът за истинска реализация на този универсалистки подход започва още с дейността на Карл Велики през VІІІ-ІХ век. След което, столетия наред, всички сякаш следват модела. По времето на Ришельо Европа се оказва доминирана от династията на Хабсбургите. Те държат земите не само на по-късната Австро-Унгарска империя. Тя, колкото и значима да е през ХІХ век, всъщност е само жалък остатък от по-ранното си величие. Два века по-рано в ръцете на Хабсбургите са Испания, Фландрия и Нидерландия, части от сегашните немски и полски земи. На този фон Франция е политически фъстък, който, на всичкото отгоре, се раздира от поне две силни вътрешни противоречия. 

Първо - религиозните проблеми, които възникват с развитието на протестантските учения. През ХVІ век в католическа Франция голямо влияние има учението на реформатора Жан Калвин, чиито последователи се наричат хугеноти. Основната теза в доктрината на Калвин е, че човешката душа не може сама да постигне спасение и има нужда от пастир. Обаче той е пастир не в земните, а в небесните пасбища – защото всички хора по принцип са грешни, но не добрите житейски дела, а само чистата вяра води към спасението.

Жан-Пиер Брос, Клавесин от времето на Луи ХІІІ 

Религиозното разделение е голям проблем за Франция. Опитите обаче да се преодолее то чрез гонения и вътрешни войни, са неуспешни. Това до голяма степен се дължи на втория основен проблем. Франция и при Анри ІІІ, и при Анри ІV е типична феодална държава със слаба централна власт и силна периферия, в която отделни благородници имат големи привилегии и никаква отговорност към центъра. Тъй като по онова време липсва единно национално самосъзнание, собствениците на феодалните замъци най-често се ръководят не от общите интереси, а от конкретните свои собствени интереси в даден момент. 

Те влизат и излизат от състава на Франция за своя или чужда сметка, после се връщат, на моменти се чувстват толкова силни и свободни, че не се съобразяват с никого и нищо. В даден момент – било от политически интерес, било заради друго, някои от главите на тези фамилии приемат калвинизма и разширяват влиянието му сред своите роднините и поданици, с което буквално се създават религиозни анклави. На фона на общата политическа динамика в Европа, подобно политико-религиозно развитие, което се осъществява само в рамките на няколко десетилетия, започва да изглежда все по-застрашително за целостта на Франция изобщо. 

И явно точно в най-подходящия момент на френската политическа сцена излиза кардинал Ришельо, човекът, който има желанието, а постепенно си изработва и възможностите, да промени този ход на историята, който води към разпад и да постави основите на абсолютната монархия, ръководена от краля-слънце. Два века по-късно пък точно съществуването на тази абсолютна монархия води до прочутата Френска революция, която обръща Европа с краката нагоре и носи идеите за свобода, братство и равенство, идеи, които обаче и до днес всеки си разбира както му е изгодно, тоест, като цяло – твърде неправилно.

Жан-Пиер Брос, Клавесин от времето на Луи ХІІІ, 4.44

През 1585 година в Париж се ражда Арман дю Плеси, четвърто дете в семейството на войник и високопоставен кралски служител от двора на Анри ІІІ и Анри ІV, женен за дъщеря на адвокат. И двата рода всъщност са буржоазни, но за различни заслуги получили благороднически титли. Арман всъщност е първо поколение аристократ, ако изобщо може така да се каже. Като дете е болнав и това му остава за цял живот. 

На всичкото отгоре баща му умира в една от френските религиозни войни, когато малкият е на пет. Това за известно време нанася финансов удар върху семейството, но майката е оправна жена и успява с упоритост, плюс солидна безвъзмездна помощ, заради заслугите на бащата оказана на два пъти от крал Анри ІV, да подобри положението. Арман е изпратен първо да учи граматика, изкуство и философия в прочутия Наварски колеж, част от Парижкия университет. После се готви за военна кариера в прочутата армейска школа на Плювинел, където учи езда, фехтовка, музика, военна математика и добри маниери. Очевидно покрай добрите маниери с най-голямо удоволствие изминава и всички лоши пътища, които се очаква да измине един войник – пиене, хазарт, проститутки. 

Да, не успява да пипне прочутия сифилис, но за сметка на това пък се сдобива с качествена гонорея. От тази напаст, както е документирано, го лекува доктор Теодор де Майен. Този период не продължава много дълго, но изглежда държи влага на Ришельо цял живот. По-нататък в кариерата си, независимо от високия църковен сан, който има, той не спира напълно да се занимава с подобни войнишки дейности, но е въздържан, известен е с изтънченост и мярка във всичко, дори със скромност – е, не по отношение на качеството, но поне по отношение количеството на забавленията.

Жан-Пиер Брос, Клавесин от времето на Луи ХІІІ, 10.07 

Военната кариера на Ришельо е прекратена по семейни причини. За заслуги преди време бащата на Арман получава от крал Анри ІІІ епископството в Лусон, едно от най-бедните в цяла Франция. В периода след смъртта на бащата обаче семейството взима целия приход от въпросните земи, без да полага никакви грижи за местната църква и да изпълнява другите си задължения. Това поражда недоволство и, за да го потуши и да задържи земите в семейството, майката на Арман иска брат му да стане епископ на Лусон. Само че брат му има повече връзка с онзи, отколкото с този свят и става монах. 

Тогава идва ред на другия син и на 17 Ришельо започва да учи теология, а на 21 е номиниран от крал Анри ІV за епископ на Лусон. Това обаче не стига. Кандидатът е твърде млад, така че трябва да получи сана си лично от папата, затова младежът, пъхнал в джоба си препоръчително писмо от краля, заминава за Рим и през 1607 е ръкоположен. Римският му поход и резултатите от него предизвикват сплетни и слухове. Не знам със сигурност дали е истина или красива измислица, но се разказва, че именно по време на визитата си при папата Ришельо за първи път демонстрира удивителния си талант да постига целите си, като заобикаля правилата, без да ги нарушава. Разказва се, че интелигентният млад френски чаровник бързо успява да влезе под кожата на папата и някои други висши духовници в Рим.

 По време на аудиенцията си при Павел V, той първо го лъже за своята истинска възраст, а после, след като вече официално получава епископския сан, веднага иска да се изповяда – и признава лъжата си. Дори тази история да не е истинска, тя много прилича на такава, много подхожда на характера и маниера на действие на известния политик кардинал Ришельо. Засега обаче той си тръгва от Рим само като епископ. 

Отива първо в Париж, в Сорбоната, където защитава докторската си дисертация и после заема мястото си в Лусон. Там той се представя като истински църковен реформатор и само за няколко години извърша дела и придобива влияние, които буквално го изстрелват в сферите на голямата френска и европейска политика.

Жан-Пиер Брос, Клавесин от времето на Луи ХІІІ, 15.55