Бялата тема дописваме с мнение на лекар - законодател. Изборът е да разговаряме с д-р Даниела Дариткова, председател на комисията по здравеопазване в Народното събрание.
Д-р Дариткова коментира темите за здравната карта, основния и допълнителен пакет здравни услуги, който ще имаме на разположение от следващите месеци, както и повече за здравната реформа и търпението на пациенти и лекари.
Здравната карта и нейният най-важен приоритет е уеднаквяването на достъпа на всички българи до медицинска помощ. Аз смятам , че дисбанасите са напредлани, подчерта д-р Дариткова. Тя уточни, че областните комисии по здравеопзване са свършили коректно работа, за да може държавата да инвестира правилно, вкл. и използвайки и фининсиране от ЕС.
Как отчитаме 2015 г., кое отчитате като сериозна крачка напред в реформата, която правим?
Даниела Дариткова: Аз винаги съм твърдяла, че няма как системата на здравеопазване да се развива революционно. Промените трябва да стават постепенно, системата е чувствителна и е еволюционно да вървим към един по-добър модел на здравеопзване, който е основан по-скоро на профилактика, а не толкова на лечение на последствията. Смятам, че през тази година ние работихме в партньорство с екипа на Министерството на здравеопазването, закото коалиционният характер на това управление предполага наистина не всяка партия поотделно да налага своя модел на здравна реформа, а да се търси консенсусното между отделните политически програми. Същият консенсус трябва да се търси и с неправителствения сектор, с експертите в системата и смятам, че това беше наистина показателно, защото ние винаги търсихме тези решения, които максимално отговарят на интересите на всички, на българския пациент – това се случи и в комисията при разглеждането на закона за здравното осигуряване, на закона за лечебните заведения – това бяха основните променени закони през тази година. Приехме национална здравна стратегия в края на годината, която да очертае развитието и рамката на системата на здравеопазване, съотнесено към 2020 г. Смятам, че ние очертахме един консенсусни показатели на общественото здраве, които трябва да постигнем през 2020 г., за да може наистина да се похвалим с показатели близки до средноевропейските.
Р. П.: За какво най-често хората са недоволни, какво ги тревожи, какво ги боли днес? Какво ви споделят избирателите при срещите с тях, д-р Дариткова?
Д. Д.: Аз се занимавам с много казуси ежедневно за съжаление в системата на здравеопазване и като лекар, защото аз не съм престанала да практикувам, и като представител на законодателния орган на държавата. За съжаление българският пациент се лута между отделните лечебни заведения и това е най-големият проблем, като че ли някак си се фрагментира медицинската помощ особено на пациентите в отдалечените региони е много трудно да достигнат до точната диагноза в рамките на един оптимален времеви интервал. Това е най-голямото предизвикателство според мен – точната и ясна навигация на пациента в системата, за да може особено тежките случаи да бъдат много бързо диагностицирани и да попаднат, без да се налага намеса на някой, да попаднат в лечебното заведение, където експертизата е най-добра, където са най-добрите специалисти. Смятам, че това е предизвикателство за всеки организатор на системата на здравеопазване и ние имаме много какво да направим в тази посока.
Р. П.: Точно в тази връзка, д-р Дариткова, много искам да ви попитам за този основен и допълнителен пакет – много говорихме, много разбрахме и за него, но все пак от ваша гледна точка какво ще подобри то като лечение на нас, българите след 1 април, това е поне датата, обявена, 2016-та. В същото време заместник-министър д-р Бойко Пенков днес казва – от април всеки хронично болен има гарантиран пакет преглед, без да зависи от направления. Така ли ще бъде наистина?
Д. Д.: Така или иначе системата на здравно осигуряване и медицинска помощ, основана на нея няма да претърпи значителни промени, защото пациента трябва да посети личния си лекар, няма как той да го прескочи, освен ако не е диспансерен при специалист, за да получи насока за съответната консултация. Наредбата за диспансеризация все още не е публикувана в Държавен вестник, а там именна се регламентира броя и вида на прегледите и изследванията, на които трябва да подлежи всеки диспансерен пациент. За мене по-скоро резултат от новите промени в пакетите ще се видят наистина в май – юни месец, защото практически трябва да видим приложението на пакетите. Предстоят и преговори между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса на базата на тези пакети какъв ще бъде и вида на новия рамков договор. Има доста неизвестни. Смятам, че така изработени пакетите дават все пак основание за търсене на промени, които са по-добри в системата на здравеопазване. Моето лично притеснение е, че ако на ако на диспансерно болните е гарантиран пакета и те са предвидени в основния пакет, всички остри случаи общо-взето влизат в допълнителния пакет поне при общопрактикуващите лекари и специалистите и тук вече се надявам, че няма да имаме недостиг на направления, защото острата патология трябва своевременно да намира своята диагноза и лечение, за да може да не я хронифицира. Смятам наистина, че това е една добра изходна база за дебат и практическо решаване на проблемите, които са натрупани в системата. По отношение на клиничните пътеки аз многократно съм казвала, че този механизъм, това мнение на политическата сила, която представлявам, този механизъм на плащане на болничната помощ е натрупал много изкривявания във времето и ние трябва да вървим на по-съвършения механизъм на диагностично свързаните групи, за да може българският пациент да бъде лекуван не от това, за което може да му бъде намерена клинична пътека, а от това, от което действително страда и съответно финансирането да бъде по-адекватно за тежките случаи – това, което не можем да постигнем, диференциация на тежките пациенти и факт е, че много малко лечебни заведения премат тежки случаи – това са основно университетски и държавни болници, от там се трупат задължения, разбира се, защото се получава проблем в заплащането. И проблемите наистина трябва да търсят своето решение, защото във времето се задълбочават.
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..