Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Писмо до Дядо Коледа” – за какво мечтаят българските деца

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

От 20 години „Български пощи” организират много вълнуващ конкурс. „Писмо до Дядо Коледа” се радва на голяма популярност и тази година писмата са повече от 7 хиляди. Всички деца, изпратили писмо до белобрадия вълшебник, получават личен отговор. Конкурсът ще отличи най-добрите детски творби, а за техните автори са подготвени специални подаръци. Иванка Паунова от „Български пощи” помага писмата със съкровенните желания да стигнат до Добрия старец. От нея търсим отговор на въпроса: За какво мечтаят българските деца?

Хубавото на този конкурс е, че той не омръзва на хората, а напротив, интересът се увеличава. Времето, в което живеем, промени и децата. Последните години ги направиха по-зрели, по-скромни, по-мислещи, по-благородни, по-щедри към другия. В един момент имаше много ясно изразено консуматорско начало. Аз си спомням писмото на едно момиченце, което казваше: Дядо Коледа, аз искам! И следват изброени над 30 неща и нито дума повече. Сега децата се сблъскаха с условията на икономически трудности, с безработица и с болни близки. Те вече разсъждават много по-различно. Най-често искат книги, детски енциклопедии, образователни игри, комплекти за рисуване. Мъничките, разбира се мечтаят за играчки, за кукла, която да служи за сестриче, защото мама и татко казали, че ще има братче или сестриче, ала след време, когато тя порасне, за да го гледа. По-големите деца често искат таблети, вероятно те им помагат да учат. Има и много шеговити неща: „Искам само от тото шестицата, ако не можеш, ще те разбера”.

Децата носят едно естествено чувство за хумор, което им идва отвътре. Едно момченце пише: „Дядо Коледа тази година аз не съм слушал, защото се преместихме да живеем при баба и тя толкова много мърмори и така ме нервира, че не мога да слушам колкото миналата година”. Друг пък казва: Дядо Коледа, тази година толкова се старах да слушам, че следващата ще продължа да се старая”.

Проявяват ли в писмата си любов към животните? Мечтаят ли за домашен любимец, който ще ги направи по-добри, грижовни и обичливи?

Това е едно от основните желания, които срещам в писмата. Домашният любимец е неразделна част от тяхното ежедневие и техните мечти. Понякога родителите не са съгласни и молят Дядо Коледа, ако може, да убеди мама да си вземат домашен любимец . Много ме трогна писмото на едно момиченце, което очевидно е загубило кучченцето си, вече няма и надежда да го намери и пита Дядо Коледа: „Можеш ли да ми кажеш дали Роки е добре и дали още ме помни?”

В своите откровения до Добрия старец децата проявяват ли съпричастност към съдбата на другите? Отварят ли детското си съзнание за благотворителни каузи?

Това, което ми прави впечатление, че почти няма писмо, в което да не е изразено желание децата без родители, да получат първо те подарък, те да бъдат щастливи в тази нощ, те да бъдат погалени, да не се чувстват самотни. Това е едно невероятно детско великодушие. Често срещам и един призив „Мили хора, бъдете добрички”, който е актуален в глобален мащаб. Едно такова детско изречение може да стане лозунг на света. Тази доброта, която понякога в ежедневието ни не достига, тук я има в изобилие. Аз се докосвам до него. Мога да кажа, че се смея и плача, когато чета детските писма. Голяма част от тях помня наизуст. Това е нещо много благородно и си струва да се издаде в една книжка, да се раздава като подарък. Тези детски откровения има на какво да научат и нас, възрастните. Да се раздаваме повече и да си помагаме повече.

В писмата на малчуганите сигурно прави впечатление отношението на децата към белобрадия вълшебник. Какво е мястото му в техния детски мир?

Страхотно е и отношението им към Дядо Коледа. Те могат да му кажат всичко. Той може да бъде разглеждан като Бог. Спомням си редове от писмото на едно дете: “Дядо Коледа, предай на моя тати в небето много целувчици в Коледната нощ”. Други го възприемат като обикновен дядо, приятел, роднина. Едно момченце му пише: “Дядо Коледа, ти си моят идол! Едно момиченце беше надминало всички, като казва: “Цял живот съм мечтала да срещна само теб!” Децата, разбира се, имат съмнения дали той съществува, но много искат да го има. Някои пишат: “Дядо Коледа, прати ми снимка. Едно по-голямо момиче, вече на 15 години, което винаги е писало писма на Дядо Коледа, казва: „Дядо Коледа, аз винаги ще вярвам, че теб те има, ако спра да вярвам, няма да имам мечти.” Дано да продължи да го има този конкурс, той облагородява и малки и големи и носи много доброта в себе си, а ние имаме нужда от нея – казва помощникът на Дядо Коледа Иванка Паунова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!